Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 412 от 28.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1480/2021
Вид
Определение № 412
Подписан
28.06.2021
В сила
28.06.2021
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив , 28.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300501480 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Харика 2007“ АД, ЕИК 115577891, чрез пълномощника му по делото адв. Д.Д.-А. против Определение №2505 от 23.04.2021г., постановено по гр.д. №3964/2021г. на Районен съд- Пловдив, ХIХ гр.с., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Харика 2007“ АД против „Нордпрайм логистик“ ООД, в която са 1 изложени твърдения, че по подадено от ищеца заявление срещу ответното дружество е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите от 21715,22 лв.- дължима цена на доставени стоки /горива/ по фактура №1000000236/04.10.2017г. и сумата от 6755,80 лв.- лихва за забава за периода 04.10.2017г.-27.10.2020г., срещу която е било подадено възражение от ответника. Формулиран е петитум да се признае за установено и се присъдят посочените суми. Исковата молба е била оставена повторно без движение от първоинстанционния съд, който е указал на ищеца да посочи формата на договора за покупко- продажба на горивата и да конкретизира дали претендира установяване на дължимост на сумите или иска ответникът да бъде осъден да му ги заплати. В отговор на указанията е постъпила уточнителна молба от ищеца, в която е посочил, че договорът за продажба е оформен с приложената фактура, а предявеният иск е осъдителен.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото.

Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е

Според настоящия състав на съда от изложените от ищеца твърдения и приложените по делото писмени доказателства биха могли да бъдат направените съответните изводи за формата на твърдения договор за покупко- продажба, поради което по отношение на това обстоятелство исковата молба е редовна и не подлежи на връщане. В частта й за формулирания петитум исковата молба действително е нередовна, тъй като в последната уточнителна молба ищецът е посочил, че искът е осъдителен, което противоречи на твърденията му за издадена по отношение на претендираните вземания заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е възразил. В посочената хипотеза съгласно разпоредбата на чл.415, ал.3 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде предявен установителен иск, а предявяване на осъдителен иск за същите вземания е процесуално недопустимо.

Въпреки това обаче исковата молба не е следвало да бъде връщана от първоинстанционния съд преди на ищеца да бъдат дадени ясни и точни 2 указания да отстрани посочената нередовност, като посочи дали предявява иск за установяване на вземането по чл.415, ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от ГПК, като формулира и съответния му петитум. Поради обжалваното определение, с което исковата молба е върната, а производството по делото- прекратено, е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2505 от 23.04.2021г., постановено по гр.д.

№3964/2021г. на Районен съд- Пловдив, Х IХ гр.с., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3