Решение № 1467 от 19.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1467

18.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20203100502500 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 47287/16.07.2020г. на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Н., срещу решение № 2330 от 15.06.2020г., постановено по гр.дело № 18155/2019г. на Варненски районен съд, 9-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. П. И. , ЕГН **********, сумата 1657.82лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 239.00 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 01.11.2019г. до пълното изплащане, а също и сумата 234.35лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. – 01.11.2019г, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като излага подробни съображения. Намира за неправилно становището на съда, че с преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 се заплаща положен и незаплатен извънреден труд. Намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /изменени по размер в хода на производството/ от Д. П. И.

1 срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 1657.82 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 239.00 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 01.11.2019г. до пълното изплащане, а също и сумата 234.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. – 01.11.2019г.

В исковата молба се твърди, че през периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на длъжност „ст. полицай“ в поделение, което е структурно подчинено на ГД „Гранична полиция“ в МВР и е бил със статут на държавен служител. Твърди, че през периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г. е положил общо 1666 часа нощен труд, който съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на 1904.24 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 239.00 часа, който счита, че следва да бъде допълнително платен от ответника. При тези твърдения и поради забавата на ответника претендира и мораторна лихва в исковите размери и периоди.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва обаче предявения иск с довода, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд. Твърди освен това, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, които в случая са ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Твърди още, че в целия исков период действала и Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., която в т.1 посочва, ча за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 и 6.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв, което е платено. Отделно оспорва и твърдяните от ищеца стойности и разчети на полагания от него труд. В обобщение ответникът твърди, че ищецът погрешно и необосновано е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд, като същото е извършено правилно по реда на твърдяната от ответника за приложима нормативна уредба.

Така не му се следва нито главницата, нито лихвата за забава.

С обжалваното решение предявените искове са изцяло уважени.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че през исковия период 01.11.2016г. – 30.09.2019г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд на различни длъжности в подразделение, което е структурно подчинено на ОД на МВР – Варна, поради което е бил със статут на държавен служител.

Заключението по приетата ССчЕ съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период. Така от заключението се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1666 часа нощен труд. Които, ако съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ и бъдат преизчислени с коефициент 1.143, възлизат общо на общо 1904.24 часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 239.00 часа, плащане на които, ако се приеме от съда за правно дължимо, следва да е в размер на 1657.82лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в размер на 234.35лв.

2

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е със статут на държавен служител. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи 3 субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.

По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият не е представил доказателства за сторени разноски, а в съдебно заседание процесуалният му представител изрично заявява, че не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. Н., срещу решение № 2330 от 15.06.2020г., постановено по гр.дело № 18155/2019г. на Варненски районен съд, 9-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Д. П. И. , ЕГН **********, сумата 1657.82лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд – 239.00 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 01.11.2016г. – 30.09.2019г. с коефициент от 1.143 по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба – 01.11.2019г. до пълното изплащане, а също и сумата 234.35лв. – лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2017г. – 01.11.2019г, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.