Решение № 2058 от 26.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100512533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 220101577/29.08.2023 г. по гр.д. № 23958/2019 г. по описа на СРС, 44 състав З. Ц. Ж. ЕАД е осъдено да заплати на К.М. С.а по иск с правно основание чл. 456, ал. 1 от КЗ сумата от 1070,10 лева – платена от ищцата в погашение на месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит от 14.05.2016 г. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., дължими от ответника поради настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Живот“ на кредитополучател от 14.05.2016 г., с който е обезпечено плащането по кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2019 г. до окончателното плащане, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата сумата от 700 лева – деловодни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25039157/27.10.2023 г., подадена от З. Ц. Ж. ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като не било съобразено с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. В мотивите на решението не 1 били обсъдени ангументите, изложени от ответника, както в отговора на исковата молба, а така и в писмената защита. Поддържа, че от медицинските документи било видно наличието на обстоятелства, които ограничават отговорността на застрахователя, предвид основанията, предвидени в чл. 363, ал. 4, изр. Последно, във връзка с ал. 1, както и чл. 356 от Кодекса за застраховането. Основанията за приложимост на тези норми били развити в първоинстанционното производство. Застрахователят бил представил на ищцата изрично писмен въпрос в предложение – декларация за сключване на застрахователния договор, като били изброени заболяванията и била дадена възможност на застрахования, ако страда от заболяване да го посочи, за да бъде оценен рискът в максимална степен. С подписване на декларацията, застрахованото лице посочило, че не страда от заболявания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите В. П. С., А. В. Г. и Д. В. С., конституирани на основание чл. 227 от ГПК вместо починалата в хода на процеса ищца К.М. С.а.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна следното:

Производството по гр.д. № 23958/2019 г. по описа на СРС, 44 състав е образувано по искова молба, подадена от К.М. С.а против З. Ц. Ж.

ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата твърди, че е кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 03114КР-АА-0233/14.05.2016 г., по силата на който е получила сума в размер на 10000 лева, с краен срок за погасяване 15.04.2024 г. и месечна погасителна вноска в размер на 144,99 лева. Твърди, че сключила с ответното дружество застраховка „Живот +“ на кредитополучател № 141 К 0043739, който покривал следните застрахователни рискове – смърт вследствие на заболяване, смърт вследствие на злополука, трайна загуба на работоспособност, вследствие на заболяване над 70 % и трайна загуба на работоспособност, вследствие на злополука над 50 %. На 14.11.2017 г. било 2 издадено Експертно решение на ТЕЛК, с което на ищцата била определена 100 % трайно намалена работоспособност вследствие на заболяване – дифузен нискостепенен глиален тумор в ляво темпорално, симптоматична епилепсия с чести ежедневни припадъци – със срок на инвалидизация до 01.11.2018 г., като с последващи решения срокът на инвалидизация бил продължен до 01.11.2020 г. Ищцата подала уведомление за настъпило застрахователно събитие по застрахователната полица, но застрахователното дружество взело решение за частично изплащане на месечните вноски по кредита. Твърди, че в периода от 01.11.2017 – 30.04.2019 г. била изплатена сума по кредита в размер на 1070,10 лева, която следвало да бъде покрита от ответното дружество.

Моли ответникът да заплати исковата сума. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника З. Ц.

Живот ЕАД, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва, че с К.М.

С.а имало сключена застрахователна полица Живот + № 141 К 0053739 за застраховка живот на кредитополучател с начало 15.05.2016 г. и край 14.04.2024 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 03114КР-АА0233 в размер на 10000 лева. Не се оспорва твърдението, че застраховката покрива риск трайна загуба на работоспособност поради заболяване над 70 %.

Посочва, обаче, че представените медицински документи изключвали пълната отговорност на застрахователя, тъй като застрахованото лице не декларирало, че има заболяване, за което е бил поставен изрично въпрос – неинсулинозависим захарен диабет. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие, съдържанието на застрахователното правоотношение и основанията за намаляване на застрахователното обезщетение са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел в мотивите си, че наличието на заболявания, които застрахованата не е декларирала, не са оказали влияние при реализиране на застрахователния риск или увеличаване на вредоносните последици.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

В Глава 37 от Кодекса за застраховането е уредена възможност да бъде сключена застраховка като обезпечение на банков кредит, като в чл. 382, ал. 1 е посочено, че при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 456, ал. 1 от Кодекса за застраховането когато застраховка „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е сключен договор за застраховка „Живот“, с който са покрити рискове, свързани с живота и здравето на длъжник по банков кредит, настъпил застрахователен риск – трайна загуба на работоспособност, настъпил падеж на вноските по договора за кредит и плащане от длъжника, чието възстановяване е поискано.

Не е спорно, а и се установява, че между „З. Ц. Ж.“ ЕАД и „Ц.“ АД е сключен договор за застраховка „Живот +“ № 141 К 0053739 във връзка с Договор за кредит № 03114КР-АА-0233, по силата на който застрахователят е поел задължение да застрахова здравето, живота и трудоспособността на физическо лице – К.М. С.а, като се задължава да покрива непогасената част от паричното задължение, включително главница и лихви към датата на застрахователното събитие, без просорочените вноски, наказателните лихви и разноски. Покрит риск по застраховката е трайна 4 загуба на работоспособност вследствие на заболяване над 70 %, като на банката се изплащат дължимите погасителни вноски по кредита за срока на трайната загуба на работоспособност, съгласно погасителния план.

Установява се от приетите по делото доказателства, че с Експертно решение № 2321/07.07.2017 г. след установено доброкачествено новообразуване на главния мозък е освидетелствата като временно неработоспособна. С Експертно решение № 3206/14.11.2017 г. на К.М. С.а е определен процент – 100 % трайна неработоспособност, настъпила в резултат на заболяване – дифузен нескостепенен глиален тумор вляво темпорано със симптоматична епилепсия, парциални пристъпи вдясно – чести, ежедневни. В решението е посочено, че е постъпила в болница на 11.12.2016 г. с оплаквания, като на 18.01.2017 . от МРД се установяват данни за неопластичен процес вляво темпорално. С Експертно решение № 2864/20.11.2018 г. срокът на трайната неработоспособност е продължен до 01.11.2020 г.

Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното възражение, че е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 363, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В мотивите на решението си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че направеното възражение е неоснователно, тъй като заболяванията, за които ответникът твърди, че не е бил уведомен, не са оказали въздействие върху настъпването на застрахователния риск или увеличаване на вредоносните последици.

В 363, ал. 4 от Кодекса за застраховането, ако застрахованото лице съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договора или би го сключил при други условия и застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.

Установява се от представените по делото доказателства, че К.М. С.а е диагностицирана с неинсулинозависим диабет и хипертонична болест на сърцето, както и че в Приложение – декларация към застрахователния договор ищцата е декларирала, че не е боледувала, лекувана или не й е известно да е имала хипертония и захарен диабет. В представените експертни решения, с 5 които е установена трайната неработоспособност от 100 % не се установява посочените заболявания, които не са обявени от застрахованата, да са станали причина за определянето й. Поставената диагноза послужила за определяне на 100 % трайна неработоспособност, е тумор – олигоастроцитом със симптоматична епилепсия.

В тежест на ответника е било да установи, че необявените заболявания – хипертония и захарен диабет са оказали въздействие върху трайната неработоспособност в установения процент. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което и направеното възражение се явява неоснователно.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 44 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид на изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220101577/29.08.2023 г. по гр.д. № 23958/2019 г. по описа на СРС, 44 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6