Решение № 3689 от 20.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3689 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110111562 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „С. К.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, с която против Ц. А. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ******, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3317/18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 7527/2024 г. по описа на ВРС, за сумата от 1000 лева – главница, дължима сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№7527/2024 г., по описа на ВРС, образувано въз основа на ищеца против ответника. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 1000 лева – главница, дължима сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 401,64 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.04.2022 г. до 13.10.2023 г.; 590,97 лева – лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2024 г., както и сторените в заповедното производство разноски.

1

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.

В същата се сочи, че ответникът е отправил искан за сключване на договор за заем, като същото е попълнено лично от заемателя, на сайта на заемодателя - https://****.bg. Договорът за заем е сключен при спазване изискванията на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди се, че заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване, е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна сума, като по този начин той бил обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „С. К.“ ООД.

Ищецът сочи, че е изпратил на посочената от ответника електронна поща, относимите Общи условия, както и предоставил проект на договора, чрез своя интернет сайт. По този начин на ответника е била предоставена необходимата преддоговорна информация. Твърди, че с натискане на бутон „Изпрати“, съгласно Общите условия, заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, като намира, че това действие представлява подписване на всяка страница на предоставените на ответника документи, съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги, при условията при които последните са му били предоставени. Сочи, че на основание чл. 10 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от заемателя информационна система. От страна на ищеца, сключването на процесния договор е потвърдено чрез изпращане на електронния адрес на потребителя, на договор за паричен заем № ***, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Сочи, че съгласно ОУ, приети от заемателя, договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя – 13.04.2022 г. и от тази дата той е задължителен и за двете страни по него.

Твърди, че всички действия на потребителя могат да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е било извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата. Заявява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. Същият не е погасил задълженията си по договора за заем.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Оспорва да е бил обявен за предсрочно изискуем, като намира, че срокът на 2 договора е изтекъл с настъпване на крайния падеж. Намира, че тъй като правото да обяви заема за предсрочно изискуем е заявено с подаване на исковата молба в съда, то ответникът е уведомен за това едва с връчване на препис от същата. Поради това, приема, че към датата на подаване на заявлението в съда, в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира присъдените с издадената заповед, суми. Заявява, че след като не е обявил кредита за предсрочно изискуем и не е уведомил длъжника за това, ищецът няма изискуемо вземане, а с подаване на заявлението е упражнил единствено правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното вземане.

Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Сочи, че неустоечната клауза на чл.6 от процесния договор, е нищожна като накърняваща добрите нрави. Същата е компенсаторна, като не обезпечава главното задължение на заемателя – да върне заетата сума, в срок, а задължение за представяне на обезпечение, в тридневен срок от сключване на договора. Намира, че доколкото уговорената неустойка е в размер на 69 % от предоставената в заем сума, тя няма нито обезпечителната, нито обезщетителната нито санкционна. Същата накърнява добрите нрави, поради което е недействителна. Въвежда възражение за недействителност на договора, като сочи, че при установена недействителност на договора, следва да се приложи правилото на чл.23 ЗПК.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.

410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 7527/2024 г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3317/18.06.2024 г., за следните суми: - - 1000 лева – главница, дължима сума по договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; - 401,64 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.04.2022 г. до 13.10.2023 г.; - 590,97 лева – лихва за забава, начислена за периода от 01.07.2022 г. до 01.06.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за 3 установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителният факт, който го изключва.

На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че за изпълнение на това свое задължение не е необходимо да е налице възражение от страна на потребителя, независимо от обстоятелството, че твърдение за наличие на неравноправна клауза в процесния договор за кредит е въведено от ответника с отговора на исковата молба.

Съдът намира за безспорно установено, че страните по спора са обвързани в облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за паричен заем №***/13.04.2022 г., сключен между тях по реда на чл.6 ЗПФУР. Последната разпоредба определя, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението, до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В изпълнение на договора, заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1000 лева, срещу насрещното задължение на последния да върне предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва или общо 1401,64 лева, на 18 месечни вноски, 4 вноски от които в размер на 33,38 лв. и 14 вноски – по 90,58 лв. Съгласно предвиденото с договора, годишният процент на разходите е в размер на 48,15 %, а годишният лихвен процент – 40,05 %.

Крайният падеж по договора е 13.10.2023 г.

ИнициатИ.та за встъпване в облигационното отношение е на ищеца, който чрез попълване на електронна форма за регистрация на интернет платформата на ответника – https://****.bg, на дата 13.04.2022 г., е заявил искането си да му бъде предоставена в заем парична сума. Ответникът не спори, че ищецът му е предоставил договор за паричен заем и относимите Общи условия. Заемателят се е запознал със същите и е приел условията на договора, като това обстоятелство не се оспорва от заемателя.

4

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на погасителните вноски е част от договора, поради което възражението на ответника, че договорът не съдържа погасителен план, не може да бъде споделено. Размерът на отделните погасителни вноски и общо дължимата сума е поставен в зависимост от изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение.

Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР, който поставя в тежест на доставчика да докаже, че е предоставил на потребителя необходимата преддоговорна информация, че е получил съгласието на последния за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; че са спазени сроковете по чл.12, ал.1 и ал.2 ЗПФУР. На основание чл.18, ал.2 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /ЗЕДЕУУ – загл. изм. ДВ бр.

85/24.10.2017 г./.

С разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗЕДУУ, препращаща към чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на ДиректИ.