Определение № 720 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500718 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: ***, чрез пълномощника юрк. Е. С. К., против Определение № 630/11.07.2024., постановено по гр. дело № 1346/ 2022г. по описа на Районен съд - гр.

Козлодуй, в частта, с която съдът е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК Решение № 96/22.04.2024г., постановено по гр.дело № 1346/2022 г. по описа на РС – Козлодуй, относно присъдените разноски на адв.М. С., като вместо посочените в решението 564.56 лева е осъдил на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на адв.М. С. от АК – Враца сума в размер на 1814.56 лева / хиляда осемстотин и четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки /, представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.

В жалбата се твърди противоречие на обжалвания съдебен акт със съдебната практика на СЕС, в която се изразява разбирането, че съдебните разноски следва да бъдат съразмерни както на положените усилия от пълномощниците на страните, така и на размера на материалния интерес. Сочи Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., в подкрепа на доводите си, като заявява, че същото обосновава забрана за приложение на правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума. Посочва, ч е разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване, на едната страна в процеса спрямо другата, като свободата на договаряне на размера на адвокатския хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността, която трябва да носи противната страна Твърди 1 липса на правна и фактическа сложност на спора, поради което намира за прекомерен така определения адвокатски хонорар.

В законния срок е постъпил отговор от адвокат М. С., който заявява становище за неоснователност на частната жалба, с искане за оставянето й без уважение. Посочва, че е извършил значителни по брой и обем процесуални действия, в т.ч. направени доказателствени искания и участие в девет открити съдебни заседания, които са сериозна времева заетост.

Окръжен съд - Враца, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Районен съд - Козлодуй е образувано гр.дело № 1346/2022г. по предявен от „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника Г. И. П. – юрисконсулт, против А. Ч. И., ЕГН:********** и Д. Д.

Л., ЕГН:**********, и двете от *** иск с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на А. Ч. И., ЕГН:********** и Д. Д. Л., ЕГН:********** вземането на ищеца, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 255/14.04.2022г., издадена по ч.гр.дело № 324/2022г. по описа на РС - Козлодуй, по договор за потребителски кредит №***/02.01.2020г., сключен между „ Профи Кредит България „ ЕООД и наследодателя на ответниците Д.

Л. Н., починал на ***

С решението по делото съдът е присъдил на адв.М. С. - пълномощник на ответниците, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 564.56 лева.

В частта за разноските в срока по чл.248, ал.1 от ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ответниците - адв. М. С. от АК - Враца, с която се иска да бъде допълнено решението в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати за всяка от ответниците поотделно разноски в процеса, като доплати още 564.56 лева. Излага, че на адвоката следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всяка една от ответниците поотделно.

На следващо място сочи, че на основание чл.7, ал.9 от Наредбата, при защита по дело с повече от две заседания, се заплащат допълнително по 250 лева за всяко заседание. В тази връзка сочи, че по делото са били проведени множество съдебни заседания, в които адвокатът е взел участие, поради което на същия се дължи и възнаграждение в размер на по 1750.00 лева, или общо за двете представлявани - в размер на 3500.00 лева.

В срока по чл.248, ал.2 е постъпил писмен отговор от страна на „ Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК:***,с искане молбата на адвокат С. да бъде оставена без уважение.Счита, че същата е неоснователна, като в тази връзка са изложени подробни съображения.

С определение № 630/11.07.2024., постановено по гр. дело № 1346/ 2022г. по 2 описа на Районен съд - гр. Козлодуй, е уважена частично молбата на адв. С., като му е определено възнаграждение в размер на 1814.56 лева, при претендирани общо 4629.12 лева.

Изложени са мотиви, че са налице предпоставките на адв. М. С. да бъде определено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 вр. с ал.1 от Закон за адвокатурата. Посочено е, че по делото с участието на адвокат С. са били проведени общо седем броя съдебни заседания, поради което и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.9 от НМРАВ на същия следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, въззивният съд прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на обжалване, от лице легитимирано да го обжалва и в предвидения в закона срок за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Размерът на адвокатските възнаграждения, определен съгласно Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, не е обвързващ за съда. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Според него член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи; както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда. При упражняване на правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали отговорността за разноски едва след и ако установи, че уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност, а несъответствието е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Обжалваното определение, в което съдът въз основа на конкретните за спора обстоятелства, рефлектиращи върху фактическата и правна сложност, е счел, че трудът на адвоката съответства на минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г., е 3 напълно съобразено с тази практика. В конкретния случай следва да се отчете положения от пълномощника труд, който видно от материалите по производството, проведено пред РС – Козлодуй, е значителен по обем и в този смисъл съответен на определеното възнаграждение.

При съобразяване на изложеното се налага извод, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, определено с обжалваното определение, е справедливо и разумно и същото съответства на защитимия интерес по предявения иск. С оглед обсъденото по-горе, неоснователни са оплакванията в жалбата. РС - Козлодуй правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото.

С оглед гореизложеното, частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 630/11.07.2024., постановено по гр. дело № 1346/ 2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4