Решение № 1053 от 28.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 118

28.11.2019г.

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя

Белева

2.Мл.с. Ваня

Ванева при секретаря Таня

Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1385 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.

Н.Т.А. – БАК – особен представител на В.Б.И., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №140 от 17.07.2019г., постановено по гр.д. №1429/2018 г. по описа на Районен съд Карнобат.

С обжалваното решение районният съд е приел за установено по отношение на ответника В.Б.И., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, в размер на 2535.82лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от 18.07.2017г., като е отхвърлил иска за разликата над посочената сума до пълния заявен размер от 12191.84лв., като неоснователен.

Осъден е В.Б.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от сумата 62.15 лева, разноски в заповедното производство.

Осъден е В.Б.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата 336.53лв., разноски в исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на

Районен съд Карнобат е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, в частта, с която районният съд е приел за установено, че по отношение на ответника съществува вземане на „Профи кредит България“ ЕООД в размер на 2535,82 лв., представляващо главница по Договор за потребителски кредит №********** от 18.07.2017г.

Посочва се, че като е приел, че дължимата главница е в размер на 2535,82 лв., съдът е направил грешни фактически констатации, които са в противоречие със събраните по делото доказателства.

На следващо място се посочва, че съдът не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба възражение, че солидарният длъжник не е бил уведомен от кредитора, че ще упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Посочва се, че ако вземането се уважи за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено нещо, то в конкретния случай следва да се приспадне сумата от 1189,20 лв., която сума кредиторът е посочил, че е заплатена от главния длъжник.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят изцяло.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от „Профи кредит България“ ЕООД.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД.

Твърди се, че решението е неправилно в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизплатено парично задължение по ДПК №********** от 18.07.2017г., представляващо част от отпусната главница и неизплатено договорно възнаграждение по договора.

Оспорва се като неправилно и неоснователно заключението на съда, че договорното възнаграждение /възнаградителна лихва/ е нищожно на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като противоречащо на добрите нрави, като се излагат обстойни доводи, че в случая няма противоречие с добрите нрави.

На следващо място се оспорва като неправилно и заключението на първоинстанционния съд, че сумата от 2236,68 лв. , отпусната по кредита и рефинансирана по друго задължение на клиента към „Профи кредит България“ ЕООД, не е действително предоставена по кредита и не следва да се търси като неизплатено задължение по него, като се подчертава, че от ДПК е видно, че има изрично волеизявление на клиента за рефинансиране на посочената сума, а и това обстоятелство било неоспорено от ответната страна.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „Профи кредит България“ ЕООД и постановяване на ново, с което да се уважи исковата претенция, като бъдат признати за действителни клаузите, уговарящи договорното възнаграждение. Иска се от съда да присъди оставащата неизплатена сума по него в размер на 2896.86 лв., както и да се присъди частично отхвърлената с обжалваното решение главница в размер на 2236,68 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Н.Т.А.

– БАК – особен представител на В.Б.И..

Бургаският окръжен съд намира въззивните жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В частта, с която е отхвърлен иска за сума в размер на 4522,48 лв. /сумата по споразумението за предоставяне на допълнителни услуги/, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В съдебно заседание въззивникът-ищец

„Профи кредит България“ ЕООД не изпраща представител.

В съдебно заседание въззивникът-ответник, не се явява, явява се особеният представител адв. А..

При служебната проверка по чл. 269 ГПК

Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, предявен по реда на чл. 415, вр. чл.

422 от ГПК.

На 05.09.2018г. „Профи Кредит България“

ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Х. В. И. и В.Б.И. за заплащане на сумата в общ размер от 12207.57 лв., от които 12191,84 – главница, лихва за забава от 12.10.2017г. до 06.03.2018г. в размер на 15,73 лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от 19.07.2017г. Претендирани са и разноски в размер на 244,15 лв. – държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 07.09.2018г. е издадена Заповед №633 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Х. В. И. и В.Б.И., да заплатят солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 12191,84 лв. – главница, 15,73 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 12.10.2017г. до 06.03.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 294,15 лв. разноски по делото, от които: 244,15 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на кредитополучателя Х. В. И. на 17.09.2018г. чрез Славка А. – негова баба. На 25.10.2018г. е издаден изпълнителен лист №1161/25.10.2018г., по ч.гр.д.№995/2018г. по описа на Районен съд Карнобат, с който е осъден Х. В. И. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Другият длъжник – В.Б.И. е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

С Разпореждане №1163/29.10.2018г., районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника В.Б.И., за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.

С исковата молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът В.Б. дължи на ищеца сумaтa от 12191,84 лв., представляваща неизпълнено задължение по сключен договор за потребителски кредит №********** от 18.07.2017г.

Твърди се, че между ищеца и Х. И. е сключен договор за потребителски кредит, като са очертани подробно параметрите на кредита. В.Б. – настоящият ответник се е задължил да отговаря солидарно за задължението на Х. И. Посочва се, че Х. И. е пожелал да бъде извършено рефинансиране на негово старо задължение към „Профи кредит“ с част от отпуснатата сума по кредита в размер на 2236,68 лв., а сумата от 2763,32 лв. е преведена по сметка на длъжника. Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 06.03.2018г., поради просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, като на 30.03.2018г. е изпратено уведомително писмо от страна на ищцовото дружество, с което ответникът е уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Твърди се, че размерът на погасеното задължение е 1189,20 лв., а дължимият остатък – 12191,84 лв.

С исковата молба не се иска присъждане на претендираната със заявлението лихва за забава в размер на 15,73 лв.

С Определение №202/29.03.2019г. на КРС, на ответника В.Б. е назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, който е депозирал отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ответникът е солидарен длъжник, а не кредитополучател и поради това няма как да знае дали кредитът се погасява редовно. Твърди се, че по делото няма данни погасителният план и стандартният европейски формуляр да са били връчени на солидарния длъжник, както и уведомителното писмо. Твърди се, че е следвало кредиторът да положи дължимата грижа, така че солидарният длъжник да бъде уведомен за прекратяване на договора и за неговата предсрочна изискуемост. Позовава се на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че липсват доказателства за това как е била усвоена сумата до пълния размер на отпуснатия кредит. На следващо място се твърди, че не са конкретизирани вземанията, които включва дължимата остатъчна сума от кредита. Твърди се, че възнаградителната лихва е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Посочва се, че клаузите, регламентиращи предоставянето на допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и поради това се дължи само чистата стойност на кредита, като се приспаднат заплатените от длъжника вноски. Изложени са подробни съображения и се претендира отхвърляне на исковата претенция.

За установяване на твърдените обстоятелства са представени следните писмени доказателства – искане за отпускане на потребителски кредит и декларации към него; Декларации във връзка с обработка на личните данни; Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Договор за потребителски кредит; Декларации към договора; Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи условия на „Профи Кредит България“ към договор за потребителски кредит; погасителен план към договор за потребителски кредит, преводно нареждане за сумата от 2763,32 лв.; извлечение по сметка към договор за потребителски кредит; уведомително писмо.

От представените по делото доказателства, се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит №********** на 18.07.2018г., съгласно който на Х. И. е отпуснат кредит в размер на 5000 лв. за срок от 36 месеца, с месечна вноска в размер на 243,98 лв., с падеж на вноската 11-ти ден от месеца. С начислените лихви дължимата от Х. И. сума е в размер на 8783,28 лв. В договора за кредит фигурира избран и закупен пакет допълнителни услуги за сумата от 4519,80 лв., с размер на вноската по него 125,55 лв., в резултат на което общото задължение по сключения договор за потребителски кредит е 13303,08 лв. с месечна вноска 369,53 лв. с дата на погасяване 11-ти ден от месеца. В договора за кредит като солидарен длъжник е посочен ответникът В.Б.И..

От представеното по делото платежно нареждане /л.25 от първоинстанционното производство/ е видно, че от страна на ищцовото дружество е преведена сумата от 2763,32 лв., заплатена директно по сметка на Х. И., на 19.07.2017г. По отношение на сумата от 2236,68 лв., за която ищецът твърди, че представлява рефинансиране на старо задължение на ответника към ищцовото дружество, липсват доказателства да е била усвоена, а единствено фигурира като уговорена в договора за кредит. Поради това, настоящият състав приема, че размерът на отпуснатия кредит е 2763,32 лв., за която сума са представени доказателства за превеждането ѝ по сметка на длъжника Х.

Разпечатката съдържа 58 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fee0caf-3625-4a43-a9e7-c99c31052c6d