Определение № 1551 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1551 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20241100507700 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по подадено възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подадено от „СИ 2003“ ЕООД, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12462/30.04.2023 г., постановена по ч. гр. д. № 62214/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно. Сочи, че е узнал за заповедта на 22.05.2024 г. при посещение на И. А.В. – управител на „СИ 2003“ ЕООД в деловодството на Софийски районен съд, където се е запознал с книжата по делото и е подал възражението по чл. 423 ГПК. Твърди, че управителят на дружеството длъжник не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта поради особени непредвидени обстоятелства и не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Твърди, че в качеството си на управител, И. А.В., не е получавал, нито подписвал книжа и документи, включително призовки и съобщения. Твърди, че положените подпис и почерк на разписка от 17.10.2023 г. не е на управителя на дружеството, а на трето неизвестно лице – Д. В., което не е служител или представляващ дружеството. Моли съда да приеме възражението.Моли при извод за основателност на подаденото възражение, на основание чл. 423 ГПК да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 20231110402591 при ДСИ към Софийски районен съд. При извод за неоснователност на подаденото възражение – моли съда да спре изпълнението по изпълнителното дело при определяне на гаранция.

Постъпило е и становище от взискателката – М. Н., в което излага аргументи за неоснователност на подаденото възражение.

Възможността на длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 423 ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права 1 при връчването на заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на възражение. Процесуалният закон установява като предпоставка за разглеждането на възражението от въззивния съд депозирането му от длъжника в едномесечен срок от узнаване на заповедта. С оглед формираните в Определение № 3276 от 10.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2620/2025 г. по описа на Апелативен съд-София изводи, с което е отменено определението на въззивния съд, с което е оставено без разглеждане възражението, следва да се приеме, че възражението е подадено в преклузивния срок.

Производството пред Софийския районен съд е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от М. К. Н. срещу „СИ-2003“ ООД. На 30.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. На л. 15 от делото на СРС е приложено съобщение, в което е удостоверено, че на 27.6.2023 г. е залепено уведомление на вратата на номер 73, както и че липсва пощенска кутия. Посочено е, че адресът е посетен на 22.5.23, 01.6.23 г. и на 27.6.23 г. в различно часово време на деня, както и че не са открити офис или табели на адреса.

В приложеното на л. 20 от делото съобщение за връчване е посочено, че заповедта за изпълнение е връчена на „Д.В., упр.“. С Разпореждане № 151646 от 01.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 62214/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24-и състав, констатирайки редовността на връчването, заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена още с залепването на уведомление по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК, доказателства за което се съдържат в приложената по делото на лист 15 разписка. Дори и да са били налице предпоставките за приложението по чл. 50, ал. 2 ГПК, с оглед защита на процесуалните права на длъжника е изпълнена и процедурата по чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал.

1 ГПК. В приложената по делото на л. 15 разписка се установява, че връчителят е посетил адреса три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като не е намерил достъп до канцеларията (с оглед констатацията за липса на офис или табела на адреса), поради което и на 27.06.2023 г. е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо, доколкото са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 4 ГПК, то с изтичането на двуседмичния срок от залепване на уведомлението – 27.06.2023 г., заповедта за изпълнение се счита за надлежно връчена.

Последващото разпореждане на съдията за ново връчване не влияе на законосъобразното предходно връчване на заповедта за изпълнение, извършено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Поради това не следва да бъде обсъждана и законосъобразността на последващото връчване, извършено по реда на чл. 46 ГПК.

С оглед изложеното и доколкото не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение не следва да бъде приемано. При този изход на делото искането за спиране на изпълнението за спиране на изпълнително дело № 20231110402591 при Държавен съдебен изпълнител към Софийски районен съд се явява 2 безпредметно, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по същото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото по реда на чл. 423 ГПК възражение от „СИ 2003“ ЕООД, ЕИК **********, представлявано от И. А.В. в качеството му на управител, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 12462/30.04.2023 г., постановена по ч. гр. д. № 62214/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3