Определение № 237 от 27.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000336 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК.

С протоколно определение от 24.04.2024 г., постановено по т.д. № 528/21 г. на Пловдивски окръжен съд, е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по ***/****г. на РУ Х. при ОД на МВР П., пр. пр. №****/****г. на РП. П..

Частна жалба против горното определение е предявена от Д. Е. Б., действащ чрез своята майка и законна представитЕ. Е. Ф. Б., чрез процесуален представител адв. П. К.. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От „Д** - О. з.“ АД не е постъпил отговор на частната жалба.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна по делото и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Производството по т.д. № 528/21 г. по описа на ОС Пловдив е образувано по предявен от ищеца Д. Е. Б., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представитЕ. Е. Ф. Б., иск против „Д** - О. з.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, причинен от трето лице, застраховано при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За да спре производството по делото до приключване на досъдебното производство, Пловдивски окръжен съд е приел, че ДП не е приключило, а наличието му било преюдициално по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което производството по делото следва да се спре до приключване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП във всичките му фази.

Настоящият състав определението за неправилно. на

Пловдивски апелативен съд намира

На първо място, следва да се посочи, че постановеното спиране на основание чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК е повторно, като не е съобразено определение № 182/2.5.23 г., постановено по ч.т.д. № 272/23 г. на ПАС, с което е отменено определение за спиране от 8.12.22 г. на същото основание. В определение № 182/2.5.23 г., постановено по ч.т.д. № 272/23 г. на ПАС е прието, че наличието на досъдебно производство, по което дори няма привлечено лице като обвиняем, не представлява основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК; възможно е дори досъдебното производство да не приключи с обвинителен акт, който да бъде разглеждан от съда; наказателното производство не е в съдебна фаза и не е сигурно, че такава изобщо предстои, предпоставките за спиране, поради висящ в същия или друг съд обуславящ спор, не са налице; гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти, а евентуалното несъответствие, при влязла в сила впоследствие присъда в 2 обратен смисъл, е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол - арг. от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съображенията, изложени в това определение напълно се подкрепят от настоящия съдебен състав. Същевременно по досъдебното производство не са настъпили съществени промени по отношение развитието му - същото продължава да е висящо, назначена е нова КСМАТЕ съобразно данните в постъпилото писмо от РП, като няма привлечено като обвиняем лице.

Основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК е налице, когато обстоятелството дали е извършено престъпление пряко влияе върху изхода на гражданскоправния спор. Това кореспондира със забраната гражданският съд да се произнася по въпроса дали е извършено престъпление /чл. 17, ал.1 от ГПК/ и с възможността престъпни обстоятелства да се установяват от гражданския съд само в случаите, изрично посочени от закона – чл. 124, ал.5 от ГПК.

За да е налице хипотеза за спиране по чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК, е необходимо от значение за гражданския спор да е именно обстоятелство дали е извършено престъпление по НК, т.е. престъплението да е юридически факт, от чиито гражданскоправни последици зависят субективните права на спорещите по делото страни: ако е налице престъпление, тези права биха били други, различни от хипотезата, в която престъпление няма.

В случая отговорността на извършителя на деликта не е обусловена от това дали той е извършил престъпление или не. Няма идентичност между граждански деликт и престъпление - определено вредоносно деяние може да не съставлява престъпление, а в същото време да бъде граждански деликт. Не е налице основание за спиране на делото по иск за обезщетяване на вреди от деликт, когато гражданският иск е основан на фактически твърдения, проверката на които е осъществима със средствата на гражданското съдопроизводство и по реда на ГПК, и когато обстоятелството дали е извършено престъпление не е елемент от този граждански деликт. В конкретния случай няма пречка по реда на ГПК да се съберат доказателства и се отговори на въпросите, свързани с отговорността на застрахователя, включително извършване на деянието от прекия причинител, неговата противоправност и вината, като за неговата отговорност, респ. за 3 функционалната отговорност на застрахователя е без значение обстоятелството дали е осъществено престъпление по НК, т.е. от съда не се изисква да се произнася инцидентно по въпроса дали е извършено престъпление.

Освен горното, в случая не се установява и тъждество между делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, от една страна, и предмета на образуваното досъдебно производство, по което няма привлечено лице в качеството му обвиняем.

Наличието единствено на образувано досъдебно производство, по което няма привлечено лице като обвиняем, не е достатъчно обстоятелство за извеждане на тъждество между твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане, и деянието, разследвано като престъпление. При липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Същевременно актовете на досъдебното производство нямат обвързваща гражданския съд сила. /В този смисъл определение № 450/06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 733/11.11.2013 г. по ч.т.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч.т.д. № 468/2020 г. на ВКС, I т.о., о пределение № 237 от 29.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2023 г., I т. о., ТК, определение № 857 от 8.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 450/2024 г. и редица други/.

Предвид изложеното настоящият състав на Пловдивски апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по делото.

Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на Пловдивски окръжен съд за продължаване на производството.

Следва да се посочи, че няма процесуални условия да се уважи искането в частната жалба да се дадат указания на първоинстанционния съд да бъде даден ход по същество и да се произнесе с решение. В настоящето производство въззивният съд няма подобни правомощия.

4

Ето защо ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.04.2024 г., постановено по т.д. № 528/21 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по ***/****г. на РУ Х. при ОД на МВР П., пр. пр. №****/****г. на РП. П.

ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на производствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5