Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 209 от 30.04.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 91/2024
Вид
Решение № 209
Подписан
30.04.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Пламен Калинов Кучев, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • Чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Враца, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Х. Н. Х.в

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500091 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Х. М. В., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Г. З., против решение № 736 от 07.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1305/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А. Ц. Т. от гр. Враца следните суми:

-сумата от 250,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – уплаха и унижение, причините й от жалбоподателя на 29.10.2020 г., вследствие на изречени обиди по неин адрес –„курва, боклук, парцал“, като искът е отхвърлен за разликата над 250 лева до пълния предявен размер от 500 лева;

- сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причините й неимуществени вреди – уплаха, стрес, тревожност, вследствие на това, че жалбоподателят на 23.11.2020 г. при посещение в дома на ищцата без нейно знание и разрешение извел детето им от жилището, като преди това счупил дисплея на камината и отрязал кабелите й;

- сумата от 3000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от него на 03.12.2020.г., вследствие на запалване на два автомобила на А. Ц. Т., трето лице за спора, подбудено от Х. М. В., за което жалбоподателят бил осъден по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 674/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от предявяване на исковата молба – 30.05.2023 г. до 1 окончателното им изплащане

С решението в тежест на жалбоподателя са възложени и сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствени норми и е необосновано.

В мотивите си съдът посочил, че не били доказани елементи от деянията на 29.10.2020 г. и 23.11.2020 г., но въпреки това приел, че са настъпили вреди от тези деяния.

Посочва се нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като съдът не обсъдил заедно с другите доказателства приетата по делото експертиза. По делото нямало безспорно установена пряка причинна връзка между твърдените противоправни деяния и настъпилите неимуществени вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила правила първоинстанционният съд игнорирал писмени доказателства на ответника, приети по делото, и същите не били обсъдени поотделно и заедно с останалите доказателства. Неправилно било прието, че не е налице провокация и съпричиняване oт страна на ищцата.

За неправилността на решението жалбоподателят изтъква, че погрешно съдът е постановил съдебен акт в нарушение на чл. 45 ЗЗД. По отношение на деянието на 29.10.2023 г. посочените в исковата молба обидни думи и изрази, както и вербална агресия не се доказвали по никакъв начин и не можело да се приеме, че са осъществени от ответника.

Твърдяли се съвсем други изрази и друга фактическа обстановка, които ищцата не била навела в исковата молба, но въпреки това съдът приел, че са й причинени неимуществени вреди, което било нелогично и необосновано.

Относно деянието на 23.11.2023 г. отразената фактическа обстановка в исковата молба не се доказвала по никакъв начин. Съдът стигнал до неправилни изводи, които не се твърдели от страните и приел, че са причинени неимуществени вреди. Съдът приел, че това, че бащата взел детето си било противоправно деяние, въпреки, че не било доказано същото да е противоправно и причинна връзка като елементи от състава на граждански деликт.

Относно деянието на 03.12.2023 г. съдът не изложил никакви мотиви защо е приел точно такъв размер на обезщетение и какви неимуществени вреди са настъпили, а само ги е определил като справедливи.

Съдът постановил съдебен акт в нарушение на чл. 52 ЗЗД. При преценката за справедлив размер на обезщетение били игнорирани показанията на свидетелката П., от които се установявало, че два дни след 03.12.2023 г. лично ищцата отишла в дома на ответника с молба да се съберат отново, което изключвало състояние на страх, тревога и други, както и те да са в причинно-следствена връзка с палежа. Неправилната оценка на доказателствата довела до неправилно приложение на критерия справедливост и за твърдени деяния, съответно до неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. В разглеждания случай от съвкупния анализ на становищата на страните и на събраните по делото доказателства, еднозначно се установявало, че отношенията на страните били влошени назад във времето, като са и емоционално обременени. Прекъсването на близките им отношения създало 2 дискомфорт и чувство на неудовлетвореност на ищцата. Претърпените от ищцата негативни преживявания, стрес, тревожност и др., вследствие от конфликтите с жалбоподателя не можело да бъдат квалифицирани като последица от претърпени неимуществени вреди, тъй като били резултат от ескалация на поредните лични спорове между страните.

По изложените съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните му части и да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна – А. Ц. Т., чрез адв. И. С., от която е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. След като обсъдил подробно и задълбочено доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд правилно и мотивирано стигнал до заключение, че предявените искови претенции са доказани по основание и размер.

Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и посочените в нея доводи за отмяна на решението на Районен съд - Враца.

При тези доводи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното::

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от А. Ц. Т. срещу Х. М. В. с искане да бъде осъден да й заплати сумата от 4000,00 лева – парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, стрес, тревожност, болки, страдания от следните деяния:

- за деяние, извършено на 29.10.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 500 лв.;

- за деяние, извършено на 23.11.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 500 лв.;

- за деяние, извършено на 03.12.2020 г. – неимуществени вреди в размер на 3000 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищцата и ответника живели на семейни начала, като от съжителството си имали родено дете М. Х. В., ЕГН **********.

3

Двамата прекратили връзката си през 2020 г., като по гр. д. № 3222/2020 г. по описа на Районен съд - Враца била одобрена спогодба относно упражняването на родителските права по отношение на детето, като упражняването им било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения и бил осъден да плаща издръжка.

Ищцата твърди, че на 29.10.2020 г. ответникът с използване на сила влязъл в дома на ищцата, крещейки обиди по неин адрес - „боклук и парцал“, „курва“, заплашвал, че „ще я зачисти, ще й вземе живота“. Хванал я за китките и започнал да я дърпа, отправяйки заплахи, че ще я пребие, след което я бутнал в гърдите. Ищцата подала сигнал вх. № 1795008714/29.10.2020 г. в РУ - Враца. Била изключително разстроена и притеснена, страхувала се за живота и здравето си.

Сочи, че на 23.11.2020 г. ищцата, заедно с детето М. и жената, която й помага за отглеждането й на име В., били в дома им, когато дошъл ответникът и започнал да крещи на улицата обиди, след което влязъл в къщата с нож в ръка, счупил камината, отрязал кабелите й, като през цялото време държал до себе си и детето. След което взел детето и си тръгнал.

Ищцата подала жалба вх. № 179500-9357/23.11.2020 г. Била изключително разстроена, страхувала се за живота и здравето на детето си и за собствената си сигурност. Чувствала безсилие и отчаяние, страх, безпокойство и напрежение. Ищцата подала молба за защита от домашно насилие и с Решение № 260006/11.01.2021 г. по гр. д. № 3117/2020 г. била издадена заповед за защита срещу ответника и били наложени мерки за защита за срок от 12 месеца.

Твърди, че в края на месец ноември 2020 г. ответникът подбудил трето лице да намери лица, които да запалят нейно имущество, за което му заплатил сумата от 1 500 лева. На 03.12.2020 г. били запалени два автомобила, собственост на ищцата, за което ответникът е осъден по силата на одобрено от съда споразумение по НОХД № 674/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца.

Ищцата твърди, че от раздялата им е подложена на психически тормоз от ответника.

Ако се срещнат някъде, я заплашва, че „ще й счупи колата, ще я залее и запали“, „ще лежи в гипсово корито“. Ищцата твърди, че заради действията му е силно разстроена и притеснена, като след палежа на автомобилите живее в постоянен страх, изпитва тревожност и притеснение. Сменила е външната врата на дома си с метална, поставила е няколко камери за видеонаблюдение и външни щори на прозорците. Страхува се за децата си, страда от безсъние и тревожност, получава чести болки в сърдечната област. Ищцата и децата й посещавали психолог.

Иска се и присъждане на разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок, чрез своя пълномощник адв. Г. З., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Оспорва се, че ответникът е причинил неимуществените вреди на ищцата, така, както са описани в исковата молба, както и че същите са в причинно-следствена връзка с извършените от В. деяния. Заявява, че не той, а ищцата е тази, която го е тормозела - подавала непрекъснато жалби в полицията, защото не 4 му давала да вижда детето. Ходел до дома й, но тя непрекъснато предизвиквала скандали, обиждала го, отправяла му закани. Наложило се ответникът да потърси полицейско съдействие, за да вижда детето си.

Твърди, че не е извършил деянията на 29.10.2020 г., нито на 23.11.2020 г., нито актове на домашно насилие. Твърди, че ищцата подавала всякакви жалби и сигнали, за да ги използва по образуваното дело за родителски права. Заявява, че вратите, камерите и щорите били поставени от двамата по време на съжителството им. Заявява, че не е извършил и подбуждане на лица да запалят автомобили на ищцата, но се признал за виновен и сключил споразумение, тъй като имал забрана да напуска страната, заради която щял да остане без работа.

Твърди, че не той, а ищцата постоянно го обижда и заплашва. Многократно идвала в къщата му и започвала да крещи на улицата, сипела обиди и закани по ответника. Сочи, че общото им дете никога не е изпитвало страх и безпокойство от него, чувства се обичано и спокойно, а когато трябвало да го върне на ищцата, детето не желаело, плачело и казвало, че „мама много вика, не си играе с мен и казва, че тати е лош“.

Ответникът счита, че ищцата не желае да приеме факта, че има нова жена и е щастлив, както и че се чувства финансово несигурна, тъй като докато живеели заедно разполагала с финансови средства, които ответникът изкарвал.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира разноски.