Решение № 260289 от 10.06.2021, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260289 / 10.06.2021 година, гр.

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На десети май през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Галя Ангелова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2781 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и 2 от ТЗ; от „Първа инвестиционна банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявана от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П.; против В.К.Т. с ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/ 11.10.2007 г., е приел да открие и води на името на ответника – кредитополучател картова разплащателна сметка и да издаде към нея револвираща международна кредитна карта с чип, като му предоставил банков кредит – овърдрафт по тази сметка в размер на 10 000 лева. Съгласно т.3 от договора, срокът за ползване на овърдрафта бил до 11.10.2009 г., като се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Предоставеният кредит - овърдрафт бил усвояван многократно по посочена банкова сметка, *** описани дати в периода 15.10.2007 г. – 20.03.2009 г., като погасяван бил на подробно описани дати в периода 15.11.2007 г. – 18.03.2009 г. Кредитът бил в просрочие от общо 4 095 дни, считано от 07.04.2009 г. до 23.06.2020 г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора, на основание Раздел 11 т.28 б.„а“ от ОУ на ищеца за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa; на 08.02.2020 г. чрез нотариус с рег. № 929 банката връчила на ответника покана за доброволно изпълнение на задълженията му по договора в 7-дневен срок, като в противен случай счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Ответникът не платил и банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем от 18.06.2020 г. Към 23.06.2020 г., включително, и към предявяване на иска, дългът, произтичащ от договора за кредит, бил в общ размер на 93 349,87 лева, включващ както следва; непогасена главница 10 000 лева; непогасена договорна лихва 51 136,25 лева, начислена за периода 21.04.2009 г. - 17.06.2020 г., включително, на основание т.7 от договора; непогасена наказателна лихва 32 133,95 лева, начислена за периода 07.04.2009 г. - 12.03.2020 г., включително, на основание т.8 от договора; непогасена законна лихва 16,67 лева, начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020 г., включително, на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.; годишна такса за поддръжка 39 лева, дължима за 2015 г., на основание т.10 от договора; и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост 24 лева.

На 24.06.2020 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника, въз основа на извлечение от счетоводните си книги, а именно – за част от вземанията си по процесния договор, като образувано било ч.гр.д. № 1157/2020 г. на ХРС и на 29.06.2020 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 459/29.06.2020 г., с която било разпоредено длъжникът да заплати на банката сума в общ размер на 15 728,62 лв., включваща както следва:

-

10 000 лева непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.06.2020 г. до окончателното изплащане;

-

5 648,95 лева непогасена договорна лихва, начислена за периода 23.06.2017 г. - 17.06.2020 г., включително, на основание т.7 от договора;

-

16,67 лева непогасена законна лихва, начислена за периода 18.06.2020 г. - 23.06.2020 г., включително, на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г.;

-

39 лева годишна такса за поддръжка, дължима за 2015 г., на основание т.10 от договора;

-

24 лева разноски за обявяване на предсрочна изискуемост; както и -

364,57 лева деловодни разноски, от които 314,57 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На

16.11.2020 г. ищецът бил уведомен, че ответникът е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, предвид на което за него бил налице правен интерес за предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи всички гореописани суми, представляващи част от вземането му по договора, за които е била издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, като му присъди деловодни разноски за заповедното и за настоящото производство. В открито съдебно заседание искът се поддържа от пълномощник – юрисконсулт на ищеца, като допълнително прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на адвоката му.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита иска за недопустим и неоснователен. Търсените в настоящото производство суми били погасени по давност, така както и целият кредит бил погасен, по смисъла на чл.110, вр. чл.114 от ЗЗД. Видно от представеното извлечение от счетоводните книги, кредитът бил в просрочие от 07.04.2009 г. - общо 4 095 дни към 23.06.2020 г., т.е. вземането вече било с настъпил падеж, а ответникът бил в забава от 07.04.2009 г., от когато овърдрафтът автоматично се превърнал в предсрочно изискуем, договорът бил автоматично прекратен и до предявяването на иска изтекъл 5- годишният давностен срок. Към посочената дата задължението било изискуемо и следвало да бъде обявено от банката за предсрочно изискуемо и ответникът да бъде уведомен за това, а не 10 години по- късно с цел да се начисляват допълнителни договорни и наказателни лихви. Първото уведомление до ответника било от 08.02.2020 г. за предсрочната изискуемост на вземането. По силата на чл.119 от ЗЗД, с погасяване на главното задължение се погасявали и допълнителните задължения. На следващо място, ответникът възразява, че клаузата по чл. 3 от договора за автоматичното подновяване на срока за още две години е неравноправна и е недействителна, предвид чл.20 ал.1 и чл.24 от ЗПК, вр. чл.

143 - 148 от ЗЗП, вр. чл.143 т.8 от ЗЗП. На последно място, липсвали категорични доказателства за редовността на представените извлечения от счетоводните книги на банката, както и за действително дължимите суми за главница, лихви и разноски. Извлечението от счетоводните книги на банката не било годен документ, по смисъла на чл.417 от ГПК, т.к. трябвало да е „редовен от външна страна" и да „установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника". От съдържанието на представеното в случая извлечение от счетоводните книги на банката и с оглед на спецификата на кредита - овърдрафт, не можело категорично да се направи извод, че то отговаря напълно на изискванията по чл.60 ал.2 от ЗКИ, при което то не представлявало редовен от външна страна документ, по смисъла на чл.418 ал.2 от ГПК. Същото нямало и „изпълнително действие", т.к. не установявало „изискуемост" на вземането на кредитора. От извлечението не ставало ясно и това, как е формиран размерът на договорната лихва 5 648,95 лева и то за период 23.06.2017 г. - 17.06.2020 г. Затова същата била неправилно определена и погасена по давност. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник – адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и иска отхъврлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Между ищеца, като банка, и ответника, като титуляр, е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 26РКО-А-1713/11.10.2007 г. По силата му и по искане на ответника, банката е приела да открие и води на негово име картова разплащателна сметка и да издаде към нея на името на титуляра и/или други посочени от него оправомощени държатели револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic /чл.1/. По тази сметка банката предоставила на титуляра банков кредит овърдрафт в размер до 10 000 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените карти /чл.2/. Уговореният срок за ползване на овърдрафта е до 11.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката за за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa /чл.3/. Титулярът се е задължил, да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в ОУ /чл.4/. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титурярът заплаща на банката, след изтичане на първите 3 отчетни периода – годишен лехвен % в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС-терминал – 16% и за всички останали трансакции – 18% /чл.7/. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12% /чл.8/. Страните по договора са уговорили, всички техни права и задължения по договора да се уреждат от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa; както и от ОУ за откриване и водене на банкови сметки - неразделна част от договора /чл.9/. За ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт, титулярът заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на банката, неразделна част от договора /чл.10/. Договорът се сочи за сключен, при условията на чл.298 ал.1 т.1 от ТЗ, като с подписването му титулярът декларира, че са му предоставени и е запознат с ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa и Тарифа за такси и комисионни на банката, като приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката /чл.11/. Същият е подписан от страните по него. Те са подписали и протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип от 12.10.2007 г., 13 часа, а именно – Visa класик, валидна до 04/09. Като писмено доказателство се представиха и приеха и Общи условия на банката – ищец за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на УС на банката от 17.04.2007 г., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 г. Същите съдът ще коментира в съответно необходимите им за настоящия правен спор части – по-долу в настоящите мотиви.

Ищецът е отправил до ответника покана с изх. № 239-396/04.12.2019 г., чрез ЧСИ с рег. № 929, по повод процесния договор, че поради неизпълнение на задълженията му по договора, към посочената дата задълженията му възлизат на сумата от общо 92 289,18 лв., от които главница от 10 000 лв. и просрочени лихви от 82 216,69 лв. Ответникът е поканен, на основание Раздел XIII, чл.13.1, вр. т.13.1.1 от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, в 7-дневен срок доброволно да погаси задълженията си, а в противен случай, след изтичането на срока кредитът ще се счита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е редовно връчена на 08.02.2020 г. на ответника, чрез неговата майка, за което са направени отбелязвания, както върху самата нея, така и в разписка към придружително писмо с изх. № 57238/05.12.2019 г. до ответника от ЧСИ с рег. № 929. За изготвянето и връчването на поканата, ЧСИ е издал на ищеца фактура № **********/ 26.02.2020 г. за сумата от 24 лева, с ДДС, представляваща такса по чл.18 ал.5 от ЗЧСИ; както и сметка № **********/ 26.02.2020 г. за същата сума.

Ищецът е издал извлечение с изх. № 239-294/24.06.2020 г. от своите счетоводни книги по чл.417 т.2 от ГПК за размера на дълга на ответника по процесния договор, приложено по ч.гр.дело в оригинал. Видно от него, кредитът е бил усвояван многократно на посочени дати в периода 15.10.2007 г. – 20.03.2009 г., като е бил погасяван на посочени дати в периода 15.11.2007 г. – 18.03.2009 г. Отразено е, че кредитът е в просрочие от 07.04.2009 г., а изцяло предсрочно изискуем от 18.06.2020 г. Към 23.06.2020 г., дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора възлизал на сумата от общо 93 349,87 лева, от които: 10 000 лв. непогасена главница, 51 136,25 лв. непогасена договорна лихва, начислена за периода от 21.04.2009 г. до 17.06.2020 г., на основание т.7 от договора; 32 133,95 лв. наказателна лихва, начислена за периода от 07.04.2009 г. до 12.03.2020 г., на основание т.8 от договора;

Разпечатката съдържа 38 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fed8c40-762a-42e1-bd81-407656733ac9