Решение № 268 от 21.08.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. гр. Димитровград, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100557 по описа за 2023 година

Предявени са два иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума по договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът Р. Г. Д. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит №2154825/28.12.2019г., сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД. Съгласно договора получил кредит в размер на 1300 лева, които трябвало да върне на 15 вноски. В чл.4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с „Ай тръст“ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 28.12.2019г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 1473,45 лева. Общата месечна погасителна вноска по процесния договор за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство била в размер на 209,77 лева. На 31.01.2020г. и на 28.02.2020г. ищецът заплатил първите две погасителни вноски от по 209,77 лева. На 14.03.2020г. той предсрочно погасил задълженията си по горепосочените два договора. На първо място счита, че Договора за потребителски кредит, сключен с ответника „Кредисимо“ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК вр.ч.11 и ч.19 ал.4 от ЗПК. На следващо място счита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ЕООД също е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Твърди, че първият договор бил нищожен, тъй като в него не са посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент. Липсвало посочване дали той е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. В Договора и в погасителния план не било посочено какъв е общия размер на дължимата за срока на договора 1 възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В настоящият случай, имало погасителен план, но в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Предвидените в двата договора главница, договорна лихва и такса гарант следвало да бъдат индивидуализирани и подробно посочени, с оглед тяхната периодичност. Претендираната сума по двата договора не била индивидуализирана, като не ставало ясно каква част от нея е главница, лихва и такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Последният следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В Договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР.

Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно дали същото е включено в ГПР. От друга страна, не ставало ясно какво точно съдържа посочената в договора за паричен заем годишна лихва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ЕООД е „Кредисимо“АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик „Кредисимо“АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл.19 ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Посочването в Договора за кредит на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, 2 представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП.

На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.л.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Двата договора били нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя в размер на близо 1500 лева е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това , сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.

Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди „Кредисимо“ЕАД да заплати на ищеца сумата от 80 лева, представляваща заплатена сума по недействителен Договор за потребителски кредит №2154825/28.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 09.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „Ай тръст“ЕООД да заплати на ищеца сумата от 80 лева, заплатена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 09.05.2023г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло. Не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит с ищеца, както и този за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ЕООД. Посочва, че съгласно договора за кредит ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 15 месечни вноски, като общото задължение възлизало на 1673,10 лева. Не оспорва, че задълженията по договора за кредит са погасени, както и че е получил претендираните с исковата молба 80 лева над размера на чистата главница по кредита. Оспорва, че договорът с „Ай тръст“ЕООД бил задължителен и 3 трябвало да бъде сключен, за да се получи кредита. Твърди, че договора за предоставяне на поръчителство не бил задължително условие за получаване на кредита, а само възможност.

Ищецът сам бил избрал да вземе обезпечен кредит и е сключил договор за поръчителство с втория ответник, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо. Произволни били доводите на ищеца, че възнаграждението на „Ай тръст“ЕООД прикрИ.ло действителния размер на ГПР по договора за кредит и следвало да се включи в него. Посочва ,че Погасителния план на договора за кредит сочи фиксиран годишен процент- 40%, който е помалък от петкратния размер на законната лихва. Погасителния план имал изискуемото по ЗПК съдържание с посочен брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, както и компонентите от които е съставена. Съдържал и информация за ГПР и общата дължима от потребителя сума- 1673,10 лева. Заявява, че разходът по договора за предоставяне на поръчителство е незадължителен и не попада в хипотезите на §1 т.1 от ДР на ЗПК, поради което не бил нарушен чл.19 от ЗПК. Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с втория ответник е на стойност 1473,45 лева, както и че задълженията по него са изцяло погасени, като дружеството е получило претендираните с исковата молба 80 лева лихва общо възнаграждение. Посочва ,че възнаграждението за поръчителя се дължи месечно и само за периода, в който ответника гарантира като поръчител задълженията на ищеца. Твърди ,че ищецът не е дължал нито е заплатил сумата от 1473,45 лева. Възнаграждението за втория ответник било по 98,73 лева на месец и не се дължало за бъдещ период след предсрочното погасяване на задълженията. Оспорва ,че „Кредисимо“ЕАД е знаело размера на възнаграждението на „Ай тръст“ЕООД към момента на сключване на договора за кредит от ищеца. Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитора към момента на сключване на договора за кредит и нямало как да бъде общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР. Наличието на явна свързаност между двамата ответници, само по себе си не водело до скрито оскъпяване на кредита и плащане сам на себе си. „Ай тръст“ЕООД било отделно ЮЛ, със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените против ответниците искове като недоказани. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

От своя страна, вторият ответник по делото „Ай тръст“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че исковата молба е допустима, но оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит №2154825/28.12.2019г., както и че задълженията по този договор са погасени и „Кредисимо“ЕАД е получило претендираната сума от 80 лева над размера на чистата главница по кредита. Не оспорва сключването на незадължителен Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца, както и че задълженията по него са погасени и „Ай тръст“ЕООД е получило претендираните с исковата молба 80 лева лихва общо възнаграждение по този договор. Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство е задължителен да се сключи, за да се получи кредита. Посочва, че чл.4 ал.3 от Договора за кредит изрично гласи, че договора с „Ай тръст“ЕООД не е задължително да се сключва и не е задължително 4 условие за получаване на кредита. Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл.11 ал.1 и чл.19 от ЗПК. В Погасителния план към договора за кредит изрично бил посочен фиксиран ГЛП- 40%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва. Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК съдържание с посочен брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е съставена вноската. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай тръст“ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД. Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство бил на стойност 1473,45 лева. Възнаграждението за този ответник се дължало месечно и само за периода в който поръчителя гарантира задълженията на ищеца. Поради това и той претендира единствено сумата от 80 лева, а не сумата от 1473,45 лева, защото нито е дължал, нито е платил последната. Не оспорва, че двамата ответници са получили по 80 лева, поради което не било нужно да се издава исканата от ищеца справка. Моли съдът да отхвърли предявените против двамата ответници искове като неоснователни и недоказани.