Определение № 68 от 17.01.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Габрово, 17.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Кремена Големанова като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244200500662 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК вр. чл.274 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от заявителя "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- *********, срещу Разпореждане от 30.10.2024г. по ч.гр. д. № 1814/2024г. на РС- Габрово, обективирано в заповед № 863 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. К. Ю. от *********, за сумата 235,98 лева- обезщетение за забава, начислено от 07.03.2021г. до 28.10.2024г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл.413 ал.2 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението за процесните суми районният съд е изложил съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по същият. Посочено е, че ГПР е много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, като отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

Видно от приложеният към заявлението договор за потребителски кредит № *********, същият е в размер на сумата 450 лева, за срок от 17 месеца, размер на вноска /след първите две по 3,50/- 31,90 лева, ГПР 49,77%, ГЛП 40,05 %, обща сума за плащане 485,50 лева. В погасителният план обаче е начислена и неустойка 194,50 лева, поради непредставяне на обезпечение, като вноската с неустойка е в размер на 40 лева, а общата крайна сума 1 дължима сума по кредита става 680 лева.

Процесният договор за заем само формално отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Посочената в договора общо дължима сума не съответства на действителната такива- в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР.

Неустойката е разход по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК във вр. пар.1 т.1 ДР на ЗПК, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл.19 ал.1 ЗПК и пар. 1 т.1 ДР на ЗПК .

Налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19 ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР, чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотезав посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 пар.1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност.

Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.

Предвид констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Поради гореизложеното въззивният съд намира, че постановеното от заповедния съд разпореждане в обжалваната част, е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от от 30.10.2024г. по ч.гр. д. № 1814/2024г. на РС- Габрово, обективирано в заповед № 863 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3