Определение № 2693 от 13.08.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2171/2025
- Вид
- Определение № 2693
- Подписан
- 13.08.2025
- В сила
- 13.08.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2693 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502171 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против разпореждане № 1457/18.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1168/2025 г. по описа на РС – Карлово, II нак.с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 6422/05.06.2025г. против А. И. С. с ЕГН ********** за сумата от сумата от 800 лв. – главница по договор за паричен заем № 4928176 от 19.10.2023 г. и по договор за предоставяне на гаранция със същия номер и дата; сумата от 47.51 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.10.2023 г. до 09.02.2024 г.; сумата от 310.05 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка; сумата от 30.00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 178.75 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2024г. до 27.05.2025г.; законната лихва по отношение на главницата считано от датата на завеждане на заявлението - 05.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените суми.
В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
По същество:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор 1 за потребителски кредит, сключен с потребител.
Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора, сключен с потребител, а такава обоснована вероятност в случая е налице.
В заявлението като основание за възникване не вземанията на заявителя са посочени договор за цесия от 02.03.2020г., допълнен с приложение № 1 от 01.10.2024 г., сключен между "Файненшъл България" ЕООД и заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, както и договор за паричен заем № 4928176/19.10.2023 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и А. И. С. като заемополучател. Посочено е, че изпълнението на задълженията на А. И.
С. по договора за заем е било обезпечено с договор за предоставяне на гаранция с № 4928176 от 19.10.2023 г., сключен между нея и "Файненшъл България" ЕООД, като гарант. Изложени са и обстоятелства да е било налице неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за заем, поради което на 01.10.2024 г. "Файненшъл България" ЕООД изплатил на кредитора дължимата сума по договора за кредит в пълен размер, поради което е встъпил в неговите права.
Видно от документите към заявлението, на 17.10.2023 г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника А. И. С. е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който “Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на А. И. С. кредит в размер на 800 лв., като последната се е задължила да върне общо 853.28 лева /главница и лихва/, с уговорен ГПР от 46.20%. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемодателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължение към други банкови или кредитни институции, или ако има, кредитната му история да е със статус не по лош от редовен; 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, на стойност цялата дължима сума ведно с оскъпяването (по чл. 2 т.7); 3. одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
2
Видно от представения договор за гаранция, сключен със същия номер и дата като договора за заем, по същият длъжникът се е задължил да плати възнаграждение на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 330.72 лева на равни вноски, платими заедно с вноските по обезпечения кредит, като плащането се извършва в полза на заемодателя “Изи Асет Мениджмънт” АД.
В чл.3 от договора за предоставяне на гаранция изрично е уговорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 1 и всички други вземания на поръчителя по този договор. Или, с подписването на договора за заем за длъжника е възникнало задължение да сключи договор с гарант, одобрен от заемодателя, който да поръчителства за изпълнение на задълженията на длъжника-потребител, и на който гарант заемополучателят следва да заплати възнаграждение, платимо на вноски към заемодателя съобразно погасителния план в договора за заем.
Предвид посочените уговорки съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора.
Посредством посочената уговорка в договора за кредит е дадена възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. Така направените уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.
След като договорът за кредит е недействителен, недействителен се явява и договорът за поръчителство, който има акцесорен характер спрямо първия. Съгласно чл. 138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. Тъй като такова в случая не е възникнало, то за поръчителя не се е породило задължение да обезпечи кредита.
Ето защо липсват предпоставки за уважаване на заявлението, поради което същото следва да се отхвърли.
С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане за 3 правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1457/18.06.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 1168/2025 г. по описа на РС – Карлово, II нак.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4