Определение № 5869 от 16.05.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5869 гр. Варна, 16.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233110104897 по описа за 2023 година

Производството е образувано искова молба на Община Варна против Х. М. З., с която е заявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна с площ от 381кв.м и осъждане ответника да предаде на ищеца владението върху същия имот.

Твърденията изложени в исковата и уточняващите я молби, въз основа на които ищецът е основал исковата си претенция, са следните:

Собственик е на процесния имот по силата на закона- чл. 25 ЗСПЗЗ.

Твърди, че с решение № 260348/08.02.2021г. на ВРС по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС е уважен предявен от Х. З. /сега ответник/ срещу сегашния ищец /там ответник/ отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот. Това решение е било потвърдено с решение на въззивната инстанция № 1142/30.06.2021г. по в.гр.д. № 970/2021г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 94/16.03.2022г. на ВКС, Второ ГО.

С влязло в сила решение № 260047/21.04.2021г. по в.гр.д. № 296/2020г. на ВОС е било отменено решение постановено по гр.д. № 1455/2018г. на ВРС и е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост на Тодор Иванов Тодоров срещу Община Варна по отношение на същия имот,предмет на настоящия спор с № *** по КККР на гр. Варна.

Въз основа на подробен анализ на събраните доказателства по гр.д. № 1455/2018г. на ВРС /експертни заключения/, ищецът твърди, че следва категоричен извод, че процесният имот № 2523.22 попада в терен по пар. 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ и към датата на влизане на ЗСПЗЗ е имал земеделски характер. Тъй като не бил заявяван за реституиране, нито ползватели са упражнили права по изкупуване по реда на пар.4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, нито е имал характеристики на държавен, то на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, същият е станал общинска собственост.

Твърди, че по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС ищецът З. /сега ответник/ се е 1 легитимирал като собственик на основание договор за покупко- продажба от 05.08.1982г. сключен с Веска Конова, като наследник на Киряк Радулов. Към него момент продавачът се е легитимирал като собственик въз основа на НА № 173/1942г., който обаче не е приложен по делото и неясно било дали изобщо съществува. След анализ на приетите по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС доказателства се твърди, че посоченият договор е нищожен поради противоречие със закона /защото не е спазена формата писмена с нотариална заверка на подписите/, евентуално поради невъзможен предмет, защото предмет на продажбата е бил имот, който не е принадлежал на праводателя Веска Конова понеже вече е бил отчужден с протокол № 16/01.02.1960г. на ТПС комисия и включен в ДПФ преди смъртта на наследодателя й.

Твърди се още, че процесният имот е идентичен на имот № 22 по ПНИ на с.о Кочмар и в регистърната му част е вписан в собственост на Марин Георгиев Радулов, без документ за собственост. В ПКП от 1999г. имотът е бил с площ от 1278кв.м., вписан в собственост на неидентифицирано лице, като съгласно таблица за разпределение на имотите по стар и нов КП от м.09.1997г., имот № 22 с цялата си площ от 381,38кв.м. по новия КП, записан на Марин Радулов попада в стар имот № 22 записан на неидентифициран собственик, за които нямало данни за подавани заявления за реституция в ПК Варна.

Ето защо и поради липсата на данни за възстановяване правото на собственост, счита, че след одобряването на околовръстните полигони с решение № 322-4/29.05.2000г. на ОбС Варна и създаване на с.о Кочмар, територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. Съответно на основание чл. 25 ЗСПЗЗ имотът е станал общинска собственост, като оспорва възможността за приложение института на придобивната давност по отношение на ответника.

Счита, че липсва тъждество в предмета на търсената защита по настоящото гр.дело и тази по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС.

За допустимостта на производството съдът следи служебно в рамките за цялото производство.

Настоящият състав преценява, че така предявеният иск е недопустим.

Тази преценка на съда е предпоставена от наличието на влязло в сила между страните решение на ВРС по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС.

От служебно изисканите материали по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС, се установява следното:

С определение № 94/16.03.2022г. по гр.д. № 3867/2021г. на ВКС, Второ ГО не е допуснато до касационно обжалване решение № 1142/30.06.2021г. по в.гр.д. № 970/2021г. на ВОС, с което е потвърдено решение № 260348/08.02.2021г. по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между Х. М. З. и Община Варна, че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 381кв.м, с номер по предходен план 5010022, находящ се в гр. Варна, СО „Кочмар“, при съседи:

***, ***, ***, *** и ***.

2

Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК разписва, че решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните.

Влязлото в сила решение по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено нещо, което е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК.

Както е разяснено в съдебната практика и теория, предявяването на положителен и осъдителен установителен иск е равнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск от ответника против същия ищец за същото право.

В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника.

Тези особеностите на отрицателния установителен иск обуславят при уважаването му, отричането на правото на ответника, което е било негов предмет без оглед на конкретно определено правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни негови основания, които са били възникнали до приключване на устните основания. Това ще рече, че всички правопораждащи правото на ответника факти, осъществили се към 14.06.2021г.- датата на устните състезание пред въззивната инстанция са обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Затова и ответникът по уважен срещу него отрицателен установителен иск за собственост може да предяви нов иск за съдебно отреченото вече право, само ако го основе на факт възникнал след приключване на устните състезания, въз основа на който е било постановено влязлото в сила решение.

В производството по гр.д. № 18877/2019г. на ВРС ответникът /сега ищец/ се е защитавал като е твърдял, че правото му на собственост е възникнало по силата на законачл. 25 ЗСПЗЗ, т.е че имотът имайки земеделски характер, е подлежал на възстановяване, но не е бил заявен, респ. че не е изкупен от ползватели по реда на пар.4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил държавна собственост. Наред с това основание, преклудирани са и всички други основания налични към него момент, независимо дали са били релевирани от ответника или не. Предявявайки отрицателен установителен иск в предмета на делото се въвежда установяване фактическия състав, на който ответника заявява своето право, а не правоотношението, въз основа на което ищецът се легитимира като собственик. В конкретиката на казуса това означава, че предмет на спора е бил фактическият състав на отричаното придобивно основание на ответника, такова каквото то е удостоверено в легитимиращия го документ за собственост- АЧОС. А уважаването на отрицателния иск е формирало СПН, че ответникът не е собственик на всички възможни към хода на устните състезания придобивни основания съществували към него момент. В това се състои и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Понастоящем ищецът заявява осъдителен иск за собственост по отношение на същия имот и срещу същия ответник. Въвежда отново като придобивно основание- по силата на закона на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, т.е същите правопораждащи факти, на които се е позовал като ответник по отрицателния иск за собственик. Изложените сега твърдения за факти и 3 направен анализ на база експертни заключения дадени по различни дела за същия имот, но с различни ищци /гр.д. № 1455/2018г. на ВРС и гр.д. № 18877/2019г. на ВРС /, не могат да служат като ново основание за заявяване на настоящия иск. Същите нямат характеристика на нови факти, т.е настъпили след 14.06.2021г., каквото правно значение ищецът се домогва да им придаде. Тези факти са били възникнали към онзи момент, а различното им съдебно установяване в процеса на доказване, не ги прави нови по смисъла на цитираната от ищеца съдебна практика /решение по гр.д. № 850/2008г. на ВКС, решение по гр.д. № 284/2004г. на ВКС/ обуславящи и допустимост на сега търсената защита.

В заключение, производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4897/2023г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 299 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4