Решение № 10939 от 10.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10939 гр. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110158550 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [номер], срещу [фирма-О], ЕИК [номер], с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 30.06.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35886/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия. Поддържа, че е доставил на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [улица], [жилищен адрес], аб. № [номер] за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за заплащане на топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Извън срока по чл. 131 ГПК /на 08.04.2022 г./ е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове са оспорени. Поддържа се, че от представените към исковата молба документи претенциите не са установени по основание и размер. Възразява да са му били връчвани кредитни известия. Заявява, че ще направи възражение за изтекла погасителна давност след уточняване на исковата молба от ищеца. Развива съображения, че отдава недвижими имоти под наем по занятие, като счита, че лицата, наели имота, е следвало да заплащат разноските за топлинна енергия.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните 1 фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за стопански нужди до имота през исковия период) обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число и възражението си, че друг е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален). По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [фирма-И] на потребителите в [населено място], чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от [фирма-И] на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в [населено място] се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на настоящите общи условия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмено доказателство е приет договор № [номер]/[номер] от 01.01.2018 г. за покупкопродажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот на адрес:

[населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер]/ код на платец № [номер].

Съгласно договора дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния обект се извършва от [фирма]. Договорът е сключен за пет години, считано от подписването му.

Съгласно изричната клауза на договора купувачът е приел общите условия на търговеца за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Към договора е приложено и заявление от ответника за сключване на договор.

От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 23.03.2017 г. се установява, че между ответника, в качеството му на наемател и [фирма], в качеството му на наемодател, на посочената дата е сключен договор за наем с предмет апартамент /офис/ № 14, находящ се на адрес: [населено място], [улица]. С договора наемодателят 2 е поел задължение да промени предназначението на имота от офис на жилище или ателие. Съгласно договора наемателят е поел задължение да заплаща разноските за ползването на имота, в т.ч. и тези за топлинна енергия. Договорът е сключен за срок от 6 години.

Установява се от удостоверение № 840/28.08.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, промяна на предназначението на офиси от № 4 до № 18 в апартаменти от № 26 до № 46, находящи се в жилищна сграда с административен адрес: [населено място], [улица], с възложители [фирма] и [фирма], че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените инвестиционен проект и разрешение за строеж, като е заснет и нанесен на КК на [населено място] с посочените в разрешението идентификатори. За ап. № 41 идентификаторът е [номер] Към разрешението за строеж е приложена таблица за съответствие, съгласно която офис № 14 на 6-ти надпартерен етаж е апартамент № 41, собственост на [фирма].

Съгласно удостоверение, изх. № 68-00-399/01.04.2015 г., издадено от [фирма], жилищна сграда, находяща се на ъгъла на [улица] и [улица] има настоящ адрес: [улица] № 105.

По делото е представен договор за дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сграда – етажна собственост от 20.09.2017 г., съгласно който дяловото разпределение в процесната сграда на [улица] № 105 се осъществява от [фирма].

От анализа на представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, съдът приема, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, към който са приложими представените по делото общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището, отдадено под наем на ответника и по отношение на което между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно по делото е установено, че същото е било топлофицирано.

Установено е, че на проведеното на 28.08.2017 г. общо събрание на етажните собственици в сградата е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с третото лице помагач по делото – [фирма]. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС е възприето становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяването на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът като ползвател на процесния имот е обвързан от взетото от етажните собственици решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия, 3 доставена му от ищеца – за отопление, за подгряване на вода и ТЕ, отдадена от сградната инсталация. В имота е имало радиатори, присъединени към 1 бр. апартаментен топломер и 1 бр. водомер, по който е отчитан разходът за топла вода.

Извършвано е дялово разпределение след реален отчет на уредите в имота.

Количеството на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е начислено в съответствие с действащата нормативна уредба през периода при отопляем обем на имота 208 куб.м.

Съгласно заключението стойността на потребената през периода топлинна енергия в имота възлиза на сумата от 1770,16 лева. Сумата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба. Същата не включва задължения за предходен период, както и лихви за забава.

С оглед изложеното и като кредитира заключението на вещото лице, прието в производството, като обективно, компетентно и даващо отговор на поставените пред експертното изследване задачи, съдът приема, че дължимата от ответника за процесния период сума за ТЕ е в размер на 1770,16 лева.

По възражението на ответника за неоснователност на иска:

Възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като отдава недвижими имоти под наем по занятие, с оглед което и лицата, наели имота, е следвало да заплащат разноските за топлинна енергия, е неоснователно. На първо място, както се посочи и по-горе, между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща цената на ТЕ, доставена му от ищеца в имота. Установено е на следващо място, че по силата на договор за наем, ответникът в качеството си на наемател на имота се е задължил за цената на консумативните разноски, възникнали при ползването на имота. Дали ответникът е преотдал имота на трето за делото лице по силата на последващ договор за наем е ирелевантно за настоящия спор, доколкото дори такъв договор за наем да е бил сключен и наемателят по същия да се е задължил спрямо ответника да заплаща разноските за ТЕ на ищеца, то това правоотношение, респ. правата и задълженията по същото, са непротивопоставими на ищеца [фирма-И].

Не се твърди, а и не се установява да е възникнало последващо продажбено правоотношение между ищеца и друго лице, което да е довело до прекратяване на процесния договор, сключен с ответника. Ето защо и това възражение е неоснователно и не следва да бъде по-подробно обсъждано.

Не може да се приеме, че съдът е сезиран със своевременно заявено възражение за погасяване на част от вземанията по давност, предвид което и следва да се заключи, че предявеният иск е основателен за размера съгласно заключението на СТЕ – 1770,16 лева, като за разликата до сумата от 1789,75 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, представени по делото.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от същите при неизпълнение в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинната енергия, на основание на чл. 86, ал.1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, а 4 съгласно ал. 2 купувачът изпада в забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора. В случая такава уговорка се съдържа в общите условия, с оглед което и съдът приема иска за доказан по основание.