Протокол № 482 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 482 гр. Варна, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20263100900048 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:36 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищцата Д. Д. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Св. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответното дружество ЗД “Бул Инс“ АД, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., редовно призован, не изпраща представител.

Вещите лице Д. А. Д. и Й. Л. М. , редовно призовани, явяват се лично.

Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.

СЪДЪТ докладва постъпили молби с вх. № 23266 от 15.07.2026 г. от ответното дружество, с която заявяват, че поради служебна ангажираност не могат да се явяват в днешното съдебно заседание, поради което молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. С.: Поддържаме исковата си претенция. Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него. Да се приеме за окончателен.

1

СЪДЪТ докладва постъпили молби с вх. № 23266 от 15.07.2026 г. от ответното дружество, с която заявяват, че оспорват исковата молба и допълнителната искова молба. Заявяват, че са запознати с проекта за доклад и молят да бъде приет за окончателен. Не възразяват да бъдат приети представените писмени доказателства. Също така поставят въпроси към вещите лице по допуснатата и изготвена експертиза и не възразяват същата да бъде приета. Не правят възражение да бъде изслушана съдебно – психологична експертиза, като нямат въпроси към вещото лице и молят същата да бъде приета като доказателство по делото. Нямат въпроси към допуснатия свидетел на ищеца. Заявяват, че нямат други искания и изразяват становище по съществото на спора. При условията на евентуалност оспорват размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца като прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна сложност на делото. също така претендират разноски на основание чл. 80 от ГПК, а именно: 13 320 евро с ДДС – адвокатски хонорар и 600 евро – депозит за КСМАТЕ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 812 от 15.05.2026 година:

Постъпила е искова молба от Д. Д. К., против ЗД “Бул Инс“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 400000лв. или 204516.75 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и негативни психически изживявания в резултат от травматични увреждания получени при пътнотранспортно произшествие настъпило на 04.04.2025г., около 02:48 часа, в гр. Варна, на бул.“Васил Левски“, след кръстовището на бул. “Осми Приморски полк“, по вина водача на лек автомобил марка “БМВ“, с рег.№ *****, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, валидна до 26.09.2025г., както и сумата от 4912.62лв. или 2511.78 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, формирана от сбора на разходите направени за лечение и консумативи на претърпени от инцидента травми, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на 2 предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя-09.05.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2025г. в гр.Варна, около 02.48ч., водача на л.а.“БМВ“, с рег.№ ***** при движение по бул.“Левски“ в посока от бул.“Цар Освободител“ към кв.“Почивка“, след кръстовището на бул.“Осми Приморски полк“, поради високата скорост на движение от 128.77км/ч загубил контрол над автомобила, при което последвал удар на същия в областта на предната му дясна врата в електрически стълб на тролейбусната мрежа, намиращ се отдясно, извън платното за движение. Сочи се, че ищцата се возила на предна дясна седалка в автомобила, с поставен предпазен колан.

Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент, ищцата била транспортирана по спешност до МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна, където е приета в Клиника по неврохирургия в тежко увредено състояние, в кома, съответно била интубирана и настанена за реанимационно лечение. Сочи се, че в резултат от прегледите и изследванията на ищцата в лечебното заведение, се установило наличие на дифузна травма на главния мозък с контузии, довела до кома, продължила 10 дни и остра дихателна недостатъчност. Установи били още счупване на тазовия пръстен на няколко места, счупване на дясната бедрена кост и травматичен шок, и контузия на белите дробове. Сочи се, че на 10.04.2025г. е била извършена оперативна интервенция на дясната бедрена кост на ищцата, чрез открита репозиция и вътрешна фиксация с универсален анатомичен бедрен пирон. Поставен бил и външен колан за обездвижване на таза, поради фрактурата му. Сочи се, че на 26.04.2025г. ищцата била изписана от болничното заведение, с указания за продължаване на лечението в домашни условия с поставен урутрален катетър. Твърди се, че се е наложило на 28.04.2025г. и на 17.05.2025г. ищцата да посети болничното заведение, тъй като не можела да уринира. Сочи се, че по повод на фрактурата на таза на 11.06.2025г. е проведена консултация със специалист, който е препоръчал оперативна интервенция, а при преглед на 10.07.2025г. е констатирана нарушена биомеханиката на дясна колянна става и в поясната област.

Поддържа се, че при преглед на 25.07.2025г., се констатирало, че проведената рехабилитация не е довела до подобрение в здравословното й състояние, поради което е препоръчано продължаване на физиотерапията. Излага се, че получените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания са оказали негативно влияние върху физическото и психическото състояние на 3 ищцата, като бил е нарушен и нормалният й ритъм на живот. Твърди се, че поради травмите на мозъка, пострадалата не е могла да говори правилно, започнала да забравя и да говори несвързано. Като последица е спряла да ходи на училище, да общува с близки и приятелите. Сочи се, че невъзможността да се движи и обслужва самостоятелно е повлияла на емоционалното състояние на ищцата, която се затворила се в себе си, проявили се симптоми на силна тревожност и притеснение за бъдещето. Освен това на моменти ищцата имала потиснато настроение, липса на апетит и желание за живот. Също така страдала от неспокоен сън, придружен от кошмари свързани с катастрофата и проведените медицински интервенции. Твърди се, че за справяне с описаните проблеми ищцата е ползвала психологическа помощ. В исковата молба подробно са описани по вид и размер разходите, направени от ищцата във връзка с лечението на травмите й, като същите се претендират като обезщетение за неимуществени вреди. На следващо място се сочи, че във връзка с пътното произшествие е образувано досъдебно производство, съответно НОХД №5122/2025г. по описа на Районен съд Варна, в хода на което водачът в резултат от телесно увреждане, получено е признат за виновен, за това че на 04.04.2025г. в гр.Варна, около 02.48ч. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 128.77 км/ч и по непредпазливост причинил на ищцата описаните по горе тежка и средни телесни повреди в различни области на тялото й. Твърди се, че към момента на произшествието за процесният лек автомобил, е имало действаща застраховка “Гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна до 26.09.2025г., поради което и на основание чл.380 от ГПК ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответника с вх.№ОИ-343869/09.05.2025г. Твърди се още, че застрахователят не е определил застрахователно обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва се настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, както и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания на ищцата с механизма на инцидента. Оспорва се наличието на неимуществени вреди, техният интензитет, проявление, както и твърдението за незавършено 4 възстановяване. Поддържа се, че липсва причИ. връзка между вредите и описаният в исковата молба инцидент. В евентуалност се поддържа становище за прекомерност на размера на претенцията, който е необосновано завишено, съобразно претърпените вреди и влиза в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и размера на претендираните имуществените вреди, като се поддържа, че медицинските разходи, следва да бъдат съобразени с предписанията на наблюдаващ лекар в хода на лечение, а в настоящия случай данни за това липсват. Освен това от ангажираните доказателства не става ясно дали същите са реализирани във връзка с лечението на ищцата. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която с поведението си сама е поставила здравето си в опасност и е допринесла за настъпилите травматични увреждания. Поддържа се, че ищцата е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Излага се, че ако ищцата е била с поставен колан, процесните травматични увреждания не биха настъпили или те биха били в много по-лека до незначителна степен. С оглед на изложеното, счита, че следва да бъде приложена нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, респективно определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено. С аргумент от неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната за мораторна лихва. В евентуалност се оспорва момента, в който застрахователя е изпаднал в забава, тъй като според чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ законна лихва се дължи, ако същия не определил застрахователното обезщетение или не е изплатил такова в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.2 от КЗ. Сочи се, че ищцата не е представила допълнително поисканите й книжа с писма с изх.

№НЩ

3619/23.05.2025г., изх.№НЩ-5404/04.08.2025г., изх.№НЩ0753/03.02.2026г., поради което застрахователят не е бил поставен в забава.

С постъпилата от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията на ответника във връзка с механизма на пътното произшествие.

Поддържа се, че механизма е безспорно установен от органите на досъдебното производство и в проведеното съдебно производство, в хода на което водача на лекия автомобил е признат за виновен за настъпване на инцидента. Поддържа се още, че в наказателното дело са установени и причинените травми на ищцата като резултат от инцидента. Излага се, че отправената парична 5 претенция за обезщетяване на неимуществени вреди е съобразена с вида, характера и тежестта на травмите на пострадалата, а тази за имуществени е доказана. Оспорва се становището на ответника относно дата на забавата и възражението му за съпричиняване.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, ответникът депозира становище, с което поддържа твърденията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-04.04.2025г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “БМВ“ с рег.№ *****, валидна до 26.09.2025г, както и че на 09.05.2025г. пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ.