Протокол № 1263 от 12.09.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1352/2023
- Вид
- Протокол № 1263
- Подписан
- 12.09.2023
- В сила
- 12.09.2023
- Състав
- Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.49 ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 1263 гр. Пазарджик, 12.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101352 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Ю. Р. К. не се явява, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. П., редовно упълномощена да го представлява, с приложено пълномощно към исковата молба.
Ответницата М. Й. К. не се явява, редовно призована.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Въпреки че ищецът не се явява, но има уважителни причини за това. Трайно се е установил в Германия, където живее и работи, което е декларирал в нотариално завереното пълномощно, с което ме е упълномощил.
Съдът, с оглед данните по делото, че ищецът трайно се е установил и живее в чужбина – Германия и предвид, че към исковата молба е приложено изрично пълномощно, дадено от ищеца в полза на пълномощника му адв. П. счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото. Налице са уважителни причини за неявяването на ищеца в днешното съдебно заседание, а неговият процесуален представител е изрично упълномощен да го представлява по делото за развод. Ответницата е редовно призована за днешното съдебно заседание и не сочи уважителни причини за неявяването си, поради това Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.
АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя допълнения и уточнения.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
1
Предявеният иск е за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
В подадената молба ищецът твърди, че с ответницата М. Й. К. сключили брак на 22.04.2016 г., първи по ред и за двамата. Ищецът приел фамилното име на съпругата си и след брака се именувал К..
Твърди се, че ищецът и ответницата имат родено едно дете, още преди сключването на брака - И. Ю. К., ЕГН: **********, род. на ****** г. По времето когато се роди детето им, живеели на съпружески начала в Испания.
Твърди се, че след като сключихме брак през 2016г., живели за кратко около 2-3 месеца заедно в дома на родителите на ищеца в гр.Пазарджик, ул.
„******. Тъй като обаче не се разбирали и отношенията им се влошавали, ищецът заминал за Германия. Оттогава до настоящия момент ищецът живее самостоятелно и работи в Германия, гр.Д. /Х./, „******.
Твърди се, че ответницата в повечето време също пребивавала в Германия, заедно с детето им, като живеят в друг град. Понякога се връщат и в България.
Твърди се, че ищецът и ответницата поддържат контакт единствено по отношение на детето им - обаждал се да разбера как е и какво прави.
Твърди се, че страните нямат общо семейно жилище. Не са придобили имущество през време на брака им.
Твърди се, че към настоящия момент двамата съпрузи се намират в трайна фактическа раздяла. Ищецът счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и същият следва да бъде прекратен.
Искането към съда е да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство, като не се произнася по въпроса за вината; да не се произнася по въпроса за общо семейно жилище, тъй като страните нямат такова; съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг; след прекратяването на брака ищецът желае да възстанови предбрачната си фамилия М., като в бъдеще се именува Ю. Р.
М.; да предостави упражняването на родителските права спрямо роденото преди брака дете И. Ю. К., ЕГН: **********, род. на ****** г. на майката М.
Й. К., като местоживеенето на детето бъде при майката; да определи режим на лични отношения с детето И. Ю. К.: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя; да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200,00 лева.
При съгласие от страна на ответницата ищецът не възразява да сключи споразумение относно последиците от прекратяване на брака, както и за родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото преди брака им дете.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направено е искане за събиране на гласни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който не оспорва изложените от ищеца обстоятелства.
2
Твърди, че преди да сключат брак, живеели на съпружески начала в Испания. На ****** г. им се родило дете И. Ю. К..
Твърди се, че през 2016 г. се върнахме в България и с бащата сключили граждански брак. След това живели за кратко в дома на родителите на ищеца в гр. Пазарджик, но не се разбирали и се разделили.
Твърди се, че ищецът заминал за Германия, като понякога се обаждал само да пита за детето. По-късно ответницата и детето също заминали за Германия, но не живеели при ищеца, а в друго населено място.
Твърди се, че понякога бащата се обаждал във връзка с детето, не го е взимал при себе се, рядко изпраща пари за издръжка.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответницата работела сезонно в Германия, детето посещавало там училище и идвали в България за празниците и през ваканциите.
Ответницата заявява, че не знае кога ищеца се връща в България.
Откакто се разделили с ищеца през 2016 г. не са се събирали.
Не се възразява брака между страните да бъде прекратен, без съдът да се произнася по вината, както и ищецът да си възстанови предбрачната фамилия М..
Ответницата заявява, че желае да упражнява родителските права спрямо детето И. Ю. К., родено на ****** г., като детето живее с майка си.
Не се възразява по поискания режим на лични отношения на бащата с детето, както и по размера на издръжката, която да му заплаща.
Твърди се, че през време на брака страните не са придобили каквото и да било имущество, както и нямат общо семейно жилище.
С Определение № 1384/29.05.2023 г. постановено в производството по делото съдът е обявил, че е компетентен да разгледа предявения с исковата молба иск за развод по чл. 49, ал. 1 от СК, както и че не е компетентен да разгледа исковете по чл. 59, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, издръжката на непълнолетното дете И. К.. Така постановеното определение не е обжалвано от страните и същото е влязло в законна сила.
Следователно предмет на разглеждане в настоящото производство е само иска за развод между съпрузите по чл. 49, ал. 1 от СК.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме. Водим свидетел.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства.
АДВ. П.: Водим свидетеля Р. Н. Б..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Р. Н. Б..
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел и снема самоличността му, както следва:
Р. Н. Б. – роден на 28.09.1996 г. в гр. Пазарджик, живущ в Пазарджик, българин, български гражданин, женен, осъждан за кражби, Ю. ми е чичо – на баща ми брат, с основно образование, работи в Германия в строителството.
Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.