Решение № 260260 от 12.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 12.07.2021 година град С.З. В ИМЕТО

НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 12.05

2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 244 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 429 ал. 3 от КЗ вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.05.2018 г. около 16.40 ч. по път ІІ-66 на територията на Община С.З.на км 53+300 се движил л.а. „О.А.“, с peг. № СТ **** СА, управляван от водача Г.Т.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно движещият се л.а “Б.“ с рег. № СТ *** ВК. Настъпил е удар между двата автомобила, в резултат на което водачът на л.а. „Б.“ е загубил управление над МПС -то и същото се е ударило в крайпътно дърво. Вследствие на удара е загинал на място А. С.А., който е пътувал в л.а. „Б.“.

Твърди се, че ищцата

М.С.Й. е баба на загиналия А. А., а К.С.А. е брат на загиналия, вследствие на ПТП А. С.А., на 19 години.

Посочва се, че по случая е образувано досъдебно производство, пр. пр. № 1058/2018г. по описа на ОП - Стара Загора, което към настоящия момент е висящо и не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача Г.Т.Д. нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Т.Д. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на А. С.А..

Твърди, че за увреждащия л.а. „О.А.“, с peг. № СТ **** СА, управляван от виновния водач има сключена зА.ховка „Гражданска отговорност” със ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, зА.хователна полица № BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018г. По силата на този договор, зА.хователят покрива отговорността на зА.хованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната зА.ховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 г.

Ищците твърдят, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, като представили всички документи, с които разполагат. В законоустановения срок зА.хователят отказал изплащането на зА.хователно обезщетение. Ищците считат, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ за причинените им неимуществени вреди.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, че починалият е бил само на 19 г. - в началото на съзнателния си житейски път, здрав и жизнен млад мъж, бил е деен, енергичен, с добро здравословно състояние. Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя внук и брат, между тях е съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, чувство на обич, уважение и подкрепа. М. е била изключително близка с внука си, гледала го е, помагали са си. А. много е обичал малкия си брат К., грижил се е за него, а К. много тежко преживява загубата на батко си.

С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа, която са имали в лицето на загиналия А. и на която са разчитали. Ищците твърдят, че моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Считат, че причинените им болки и страдания следва да бъдат компенсирани, като неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Излагат се съображения, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Г.Т.Д., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД “Д.Б.Ж.З.“.

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу зА.хователната компания отговорна по задължителната зА.ховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.

Считат, че справедливо обезщетение е сумата в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, като посочената сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния внук и брат, а от друга страна с лимита на отговорност на зА.хователната компания по ЗГО за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, да заплати на М.С.Й. и Д.З.А., действаща като майка и законен представител на К.С.А. сумата от по 50 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук и брат А. С.А..

Претендират законна лихва върху всяка от сумите, считано от 13.05.2018г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендират присъждане на направените по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът прави възражения по редовността на исковата молба. Оспорва легитимацията на ищцата М.С.Й.. В исковата молба не е посочена банкова сметка.

***, че оспорва изцяло исковата молба по основание и размер, включително в частта за претендиралата законна лихва.

Оспорва ПТП да е настъпило по описания в исковата молба начин. Образуваната пр. пр. № 1058/2018г. по описа на ОП С.З.не е приключила с краен акт, няма влязла в сила присъда на наказателен съд, нито споразумение, поради което въпросът за вината не е изяснен. Представеният протокол за ПТП противно на твърденията в исковата молба не доказва по никакъв начин механизма на произшествието.

Твърди, че относно размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за далечния кръг роднини важат ограниченията предвидени § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.

2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.

4 се определя в размер до 5 000 лв. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал. 1. Тези процесуални норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за периода от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон.

Настоящият иск е предявен в периода от 07.12.2018г до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2 КЗ, тъй като все още не е издадена наредбата по чл.

493а ал. 2 КЗ, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., т. е. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв. Следователно, прилагайки цитираните правни норми, съдът е обвързан с т. нар. "таван" на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от Кодекса за зА.ховането размера на неимуществените вреди в процесния случай се определя от съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева.

В този смисъл ответникът се позовава на съдебна практика.

Ответникът оспорва предявените искове по 50 хил. лв. и по размер, тъй като същите не могат да бъдат обосновани с икономическите условия в страната. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираните обезщетения от ищците, като счита, че размера на претендираната сума не може да бъде обоснован по разумен начин и би се превърнал в източник на неоснователно обогатяване.

Заявява възражение за съпричиняване на вредите от загиналия А. А. поради неизползван от него обезопасителен колан. Посочва, че смъртта му е причинена от свободното движение на тялото в интериорни части от купето на автомобила, евентуално изпадане на тялото извън купето на автомобила. Счита, че ако обезопасителен колан е бил поставен и използван от А. Т. той нямало да загине, евентуално уврежданията му нямало да настъпят в същия обем и интензивност, щели да бъдат по-леки и при всички случаи нямало да предизвикат летален изход.

Оспорва претенцията за лихва. Излага съображения, че както към исковата молба, така и към предявената зА.хователна претенция не е представена банкова сметка ***, по която да бъде заплатено обезщетението, което е в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК и КЗ и прави претенцията нередовна. Като последица твърди, че ищците са в забава на основание и претенцията им за лихва на това основание е неоснователна. Твърди, че съгласно чл. 380, ал. 1 от Кодекса на зА.ховането лицето, което желае да получи зА.хователно обезщетение, е длъжно да отправи към зА.хователя писмена зА.хователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на зА.хователя, освен в случаите на възстановяване в натура“. Съгласно ал.3 на същата разпоредба непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като зА.хователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Отделно от горното, ответникът твърди, че не е изпълнено задължението по чл. 338, ал. 1 от Кодекса за зА.ховането, съгласно което упълномощаването на процесуалния представител на ищците следва бъде извършено чрез нотариална заверка на подписа, както и да съдържа изявление, че ползвателят на зА.хователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Нарушаването на разпоредбата на чл. 338, ал. 1 КЗ изключва възможността зА.хователят да изплати каквото и да било обезщетение и има последици на забава на кредитора.

Ответникът признава за установено съществуването на валидно зА.хователно правоотношение по силата на процесната зА.хователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД относно процесния лек автомобил О.А. с peг. № СТ **** СА. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва следните обстоятелства:

- Изключителната вина на водача на лек автомобил О.А. с peг. № СТ **** СА - Т.Д., като твърди в рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и водачът на л.а. Б. с peг. № СТ *** ВК Н.Д.Б., който се е движил със значително превишена скорост спрямо максимално допустимата за съответния пътен участък, което е станало пряка и непосредствена причина за ПТП и настъпилите вреди.

Твърди, че Н.Д.Б. поради движение с несъобразена скорост при условията на самостоятелно съизвършителство е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните последици от произшествието. Същият не е предприел аварийно спиране и не е задействал навреме спирачната система на автомобила.

- Механизмът на ПТП и настъпилите вреди, описан в исковата молба.

- Противоправността на действията на водача Т.Д. и неговата вина за ПТП и настъпилите вреди.

- Причинно - следствената връзка между действията на Т.Д. и настъпилите вреди.