Решение № 303 от 30.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200541 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. Й. К., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „В. А. ****, против Наказателно постановление № 13-2200409 от 06.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”Пазарджик, с което за нарушение на чл.126 т.6 във вр. с чл.34 ал.1 т.3 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и алтернативно се предлага да бъде изменено НП като се намали размера на наложената глоба до минималния, предвиден в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище за нейната основателност, като пледира за отмяна на НП по съображенията ,изложени в жалбата и алтернативно предлага да бъде изменено НП, като се намали размера на наложената глоба до минималния предвиден в закона от 100 лева. Претендира присъждане на разноски в полза 1 на жалбоподателя, съгласно представения списък на разноските.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП, излагайки доводи в подкрепа на искането си. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната възприета от АНО фактическа обстановка:

Жалбоподателят К. в качеството си на работник- настройчик асемблиране, в „К.л България Аутомотив“ ЕООД, не бил спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, като изключил (шунтирал) блокировката на вратата на карусел №2, намиращ се в хале №1, част от линия FFC2 за производство на спирални касети към участък „ML Bevo“.

Нарушението било извършено и установено на 08.09.2022 г. при извършена проверка в производствената база на „К.л България Аутомотив“ ЕООД- производство на електронни части и устройства за автомобили, във връзка с подаден сигнал за станал инцидент на тел.112, когато К. К. декларирал, че при изпълнение на служебните си задължения е нарушил правилата за безопасна работа, като изключил (шунтирал) блокировката на вратата на карусел №2.

С тези си действия жалбоподателят К. нарушил чл.126 т.6 във вр. с чл.34 ал.1 т.3 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

Горното било установено от св. Г.Й.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“Пазарджик, който на 25.10.2022 г. в присъствието на нарушителя съставил АУАН № 13-2200409, за извършено от него нарушение на чл.126 т.6 от Кодекс на труда във вр. с чл.34 ал.1 от ЗЗБУТ, след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят не вписал възражения.

Писмени възражения срещу съставения АУАН не постъпили и въз основа на него на 06.01.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на санкционираното лице чрез работодателя по пощата на 05.03.2023 2 г., видно от известие за доставяне на л.6 от делото. Жалбата против НП е подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда на 22.03.2023 г., когато била входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Г.Й..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен в присъствието на нарушителя, от компетентен орган в законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН, след което му е бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В този смисъл съдът не споделя направеното в жалбата възражение, а именно че АУАН не бил съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а на по-късна дата. Законът не задължава актосъставителя да състави АУАН в деня на извършване и/или установяване на нарушението, а изискването е да е спазен тримесечния срок от установяване на нарушението, респ. едногодишния срок от извършване на нарушението. В случая нарушението е било извършено и е установено на 08.09.2022 г., а АУАН е съставен на 25.10.2022 г., т.е. актът е съставен в законоустановения срок.

Съдът обаче намира за резонни, направените в жалбата възражения, отнасящи се до нарушения на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН по отношение на съставения АУАН и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН- по отношение на издаденото НП, а именно неяснота в описанието на вмененото нарушение и неяснота в неговата правна квалификация, с изложени подробни съображения в жалбата.

3

Както в АУАН, така и в НП, в словесното описание на нарушението, е посочено че същото се изразява в това, че жалбоподателят като работник на цитираната длъжност в „К.л България Аутомотив“ ЕООД не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд като е изключил (шунтирал) блокировката на вратата на карусел №2, намиращ се в хале №1, част от линия FFC2 за производство на спирални касети към участък „ML Bevo“. В АУАН това нарушение е квалифицирано по чл.126 т.6 от Кодекса на труда във връзка с чл.34 ал.1 от ЗЗБУТ. В НП обаче квалификацията е по чл.126 т.6 във вр. с чл.34 ал.1 т.3 от ЗЗБУТ. Това е и първата неяснота по отношение на правната квалификацията на нарушението, а именно дали същото е такова по КТ с направената връзка със ЗЗБУТ или е нарушение само по ЗЗБУТ. По този начин привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е лишено от възможността да разбере какво нарушение му се вменява.

На следващо място неяснота се задълбочава и в това, че в АУАН при направената привръзка с разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗЗБУТ не е посочена коя от хипотезите има предвид актосъставителя, тъй като тази разпоредба визира пет хипотези. Не би могло и от самото описание да се допусне, че с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.34 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ, тъй като от словесното описание на нарушението не става ясно дали действията на жалбоподателя са по отношение на машина, апарат, инструмент, транспортно средство или друго работно оборудване и какво е то. Посоченото съоръжение- „карусел, като част от линия за производство е недостатъчно за да се направи извод какво точно средство или оборудване е това, още повече, че понятието „карусел“ има няколко значения.

По-нататък, в НП, както се посочи по-горе, нарушението е изцяло квалифицирано по ЗЗБУТ. В този закон обаче няма разпоредба- чл.126 т.6.

Вероятно се касае за техническа грешка/пропуск и АНО е имал предвид посочената в АУАН разпоредба от КТ. АНП обаче е строго формален и е недопустимо волята на АНО да бъде извличана от въззивната инстанция по тълкувателен път.

На следващо място разпоредбата на чл.126 т.6 от Кодекс на труда е бланкетна. Тя разписва, че при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за 4 здравословни и безопасни условия на труд. Неминуемо тази разпоредба изисква привръзка с друга правна норма, която е нарушена в зависимост от конкретните действия или бездействия на работника или служителя. В случая в НП е посочена разпоредбата на чл.34 ал.1 т.3 от ЗЗБУТ. Както се посочи погоре обаче тази норма не е привръзка на разпоредбата на чл.126 т.6 от КТ в НП, а пък в АУАН тя не е посочена конкретно. От друга страна словесното описание на нарушението не дава достатъчна яснота, за да бъде направена коректна преценка дали в конкретния случай жалбоподателят е нарушил именно разпоредбата на чл.34 ал.1 т.3 от ЗЗБУТ, имайки предвид изложеното по-горе в тази връзка.

Всичко попосочено до тук води до извода за наличие на неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение, до степен да не знае какво точно административно обвинение му е повдигнато, което неминуемо нарушава правото му на защита, което пък съставлява СПН, водещо до незаконосъобразност на НП и обуславящо необходимостта от неговата отмяна. Защото обвиненото лице се брани и срещу фактите, и срещу правото.

В конкретния случай е налице неяснота и по фактите, и по правото.

Наличието на СПН обуславя отмяната на НП като незаконосъобразно постановено при нарушение на процесуалния закон, като съдът не намира за необходимо да излага съображения по съществото на спора. За пълнота обаче, следва да се посочи, че от доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е спазил правилата за ЗБУТ, тъй като е почиствал една от машините, докато същата е била в работещ режим, като е отключил блокировката на същата, въпреки че е бил наясно с правилата за почистване. Предвид обаче допуснатите СПН, НП ще следва да бъде отменено.

При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.15), от който се установява, че договореното адвокатско 5 възнаграждение в размер на 400 лева, жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Елена Попова, за което е представен и списък на разноските (л.16).

При това положение ИА „ГИТ“- София, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе съдебни разноски, които са съразмерни на осигуреното процесуално представителство от адвоката, поради което и съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на АНО за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.

Пак с оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като такава следва да се остави без уважение.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2200409 от 06.01.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на К. Й. К., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „В. А. ****, за нарушение на чл.126 т.6 във вр. с чл.34 ал.1 т.3 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ПО

ТРУДА“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. К., с ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „В. А. ****, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.