Решение № 7253 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7253 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОР. СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОР. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110146516 по описа за 2025 година

В исковата си молба ищцата С. А. Й. поддържа, че работи при ответника ПГХВТ „Проф. др Г. П.“, на длъжност „завеждащ административна служба“ по силата на трудов договор № ..../02.10.2023 г. и подписани към него Допълнително споразумение № ..... г., Допълнително споразумение № 33/25.01.2025 г. и Допълнително споразумение № ........05.2025 г. Със заповед № .../26.08.2025 г. на директора на ПГХВТ „Проф. д-р Г. П.“ работодателят наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна по съображения, че не е мотивирана, не съдържа пълно описание на посочените нарушения /кога са извършени/, липсват фактически и правни основания, а между посочените е налице противоречие, не са й изискани надлежно обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Поддържа, че след като работодателят не е уточнил всяко едно нарушение от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за същите. Въвежда възражения и относно предоставения срок за даване на обяснения. Посочва, че доколкото не е посочен момент на извършване на нарушенията /с изключение на описаните в т. 3 нарушения/, не може да се извърши и преценка дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата оспорва да е извършила посочените нарушения. Излага, че в заповедта не е посочено как е преценена тежестта на нарушението, съответно на вида на наказанието. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.

Твърди, че налагането на дисциплинарно наказание с процесната заповед е законосъобразно извършено, при спазване изискванията на КТ, след изискване на обяснения от ищцата преди налагане на наказанието, като заповедта за изискване на обяснения е неразделна част от 1 мотивите на атакуваната заповед. Поддържа, че в тях са ясно посочени дати, имена и обстоятелства относно извършените нарушения. Относно спазване на срока за налагане на дисциплинарно наказание и момента на „откриване на нарушението“, ответникът посочва, че нарушението в случая следва да се счита „открито“ от момента на приключване на проверка, извършена от работодателя във връзка с получени сигнали за извършени от ищцата нарушения, т.е. от юли 2025 г. Излага съображения относно извършените от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения във връзка с размера на трудовото възнаграждение на служител при ответника; уронване доброто име на работодателя чрез реплики против директора на ответника, както и проява на грубо отношение спрямо кандидати за работа при ответника; неизпълнение на други задължения - осъществяване на тормоз спрямо други служители. Ответникът намира, че тежестта на наказанието съответства на тежестта на извършените нарушения, които се характеризират като такива с изключително висока степен на укоримост, при съобразяване начин на извършване /демонстративно в присъствието на колеги/ и поведението на ищцата. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените трудов договор и допълнително споразумение от 12.05.2025 г. се установява, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „завеждащ административна служба“.

Съгласно връчената й длъжностна характеристика, ищцата имала следните задължения: подпомага дейността на директора, подпомага главния счетоводител и изготвя ежемесечно ведомостите за работни заплати, приема и подготвя документи за трудови договори, води документацията на кадрите, изготвя справки, съдейства за изграждането и поддържането на положителен обществен имидж на образователната институция, зачита правата и достойнствата на учениците и участниците в образователния процес, спазва изискванията на Закона за защита от дискриминация, спазва Етичния кодекс.

От представените болнични листа се установява, че в периода 11-18.7.25 г. ищцата ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Болничните листа за периода от 28.7.25 г. до 10.8.25 г. и от 11.8.25 г. до 21.8.25 г. не са потвърдени и лицето не е прието за временно неработоспособно.

Със заповед № 498/21.7.25 г., връчена на същата дата, от ищцата са поискани обяснения за несвоевременно представяне на болничен лист.

Със заповед № 499/21.07.25 г., връчена на тази дата, от ищцата са поискани обяснения относно: разпространяване на поверителни сведения и злоупотреба с доверието на работодателя – дали на 10.6.25 г. се е държала агресивно с колегата . Р. и в нейно присъствие е разпространявала пред трети лица информация за трудовото възнаграждение на Р. Б.а; системно уронване на доброто име на институцията, създаване на враждебна работна среда и недопустимо поведение – отправяла ли е вербални нападки и заплахи към . Р., използвала ли е репликата „какво я слушаш оная горе“ по адрес на директорката в разговор с М. См.ски 2 в периода 28.5.25 г.-11.07.25 г., в периода май-юли 2025 г. проявявала ли е агресивно поведение спрямо директора – блъскане по стени, затръшване на врата, отправяла ли е обиди и квалификации към Р. Б.а на 16.6.25 г. – „130 килограмова свиня“, на 18.06.25 г. – „некомпетентна, необразована, без нужното образоване“ пред други служители; неизпълнение на служебни задължения – уведомила ли е директора за неподписана от всички служители заповед № 258/21.1.25 г. и подадено срещу нея възражение, през юли 25 г. блокирала ли е електронния подпис на директора, държала ли се е грубо с колегата И. В. на 30.5.25 г. и осуетила ли е назначаването му на работа, какво е затруднило достъп до училищна документация на 14-15.07.25 г. по време на проверка от органи на МОН.

Със заповед № 502/24.07.25 г. от ищцата са поискани обяснения за грубо и неуважително поведение на 23.7.25 г. и отказ да съдейства за търсене на трудово досие, с репликите „някой май си превишава правата“, „не ме интересува къде е досието“.

Със заповед № .../26.08.2025 г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 188, т. 2, чл. 193, ал. 1, чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с установени тежки и системни нарушения на трудовата дисциплина: 1.Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни сведения: г-жа Й. системно е коментирала и разпространявала пред трети лица данни за трудовото възнаграждение на други служители, както и е предоставяла личния моб. номер на г-жа Б.а на външни лица без нейно съгласие; 2.Подкопаване на авторитета на ръководството и създаване на интриги: нарушава авторитета на директора чрез отправяне на реплики като „Какво я слушаш оная горе?“ и е настройвала членове на колектива да пишат жалби и доноси срещу ръководството; 3. Създаване на враждебна работна среда, обидно и дискриминационно отношение: отправяне на тежки обиди към колеги, като на 16.06.2025 г. нарича г-жа Б.а „дебела 130 килограмова свиня“, както и отправяне на квалификация с дискриминационен характер към хигиенистката Надежда на 09.06.2025 г. - „мързелива циганка“. 4. Уронване на престижа на училището: грубо и неучтиво отношение към външни за институцията лица (кандидати за работа), което пряко уврежда репутацията на училището. Действията по т. 1 са в пряко нарушение на изричните й задължения по т. 4.2.3, т. 5.1.6 и т. 7.5 от Длъжностната характеристика. Действията по т. 2 представляват тежко нарушение на задължението за лоялност към работодателя и са в грубо нарушение на т. 1, т.

3.1 и т. 7.3.2 от Длъжностната характеристика. Действията по т. 3 представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, нарушаващи забраната за дискриминация по чл. 8, ал.

3 от КТ, и са в пряко нарушение на задълженията й по т. 4.2.5 и т. 4.2.7 от Длъжностната характеристика. Действията по т. 4 представляват уронване на доброто име на предприятието по чл. 187, т. 8 от КТ и са в нарушение на задължението по т. 3.18 от Длъжностната характеристика. Заповедта е връчена на 26.08.25 г.

От събраните по делото гласни доказателства се изяснява следното: според показанията на свидетеля Желев, портиер в гимназията, на 21.7.25 г., след проверка от РУО предишния ден, в училището дошли трима представители на МВР по сигнал във връзка с отваряне на архива. По време на проверката ищцата крещяла на директорката, че си превишава правата, че е некомпетентна, което се случвало и други дни. С. излизала в коридора, удряйки вратата, 3 и крещяла на директорката. Говорела, че ще я махнат, че не си разбира от работата.

Привиквала колеги отвън на пейката и говорели срещу директорката. Обиждала Р. Б.а: „оная дебелата“, „тая неграмотница, неквалифицирана“. Свидетелят започнал да пише докладни и да предупреждава директорката за случващото се. Свидетелката Б.а е служител в училището от 16 г., тъй като изпълнявала много функции, директорката й увеличила заплатата, след което ищцата започнала да говори за нея, че е със средно образование, неграмотна, некомпетентна. По време на матури на 16.6.25 г., след забележка от свидетелката ищцата да не се разхожда в коридора, пред колеги ищцата я нарекла „дебела“, „дебелата свиня 130 кг.“.

Всеки ден се коментирало образованието й, заплатата й. Накрай свидетелката подала докладна до директорката /преди май-юли пуснала докладните/. Свидетелката Стоименова, учител в училището, познава ищцата като коректен и добър човек. В началото ищцата помагала на директорката. Сривът в отношенията им настъпил след „неправомерното“ увеличаване заплатата на Б.а. Ищцата не била съгласна да се преправят и антидатират заповеди. Не е чувала ищцата да говори на висок тон и да влиза в пререкания, да обижда някого от колектива. Свидетелката била председател на Етичната комисия в училището и не са постъпвали жалби срещу ищцата. Свидетелката Йоцова работела в училището, когато Слива постъпила на работа. Не е чувала ищцата да вика, да говори на висок глас, да обижда, не е чувала да прави коментари за други служители. Всеки сам си вземал фиша за заплата от ищцата.

С процесната заповед по отношение на ищцата е реализирана дисциплинарна отговорност за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарната отговорност се осъществява при виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание. За да докаже, че законосъобрзано е наложил дисциплинарно наказание, работодателят следва да установи спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, а именно: да е поискано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ за нарушението, за което е наказан; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; нарушението на трудовата дисциплина да е виновно и наложеното наказание да е съответно на нарушението.

Задължителен елемент от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са мотивите й, т.е. тя следва да отговаря като съдържание на чл. 195 КТ. Това е формално изискване, въведено с императивна правна норма, чието неспазване опорочава заповедта и я прави незаконосъобразна само на това основание, защото съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, в заповедта се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Спазването на тези изисквания гарантира правото на работника/служителя да разбере причината, поради която е наказан, и да се защити, съответно възможността съдът да извърши проверка извършено ли е и какво нарушение, спазени ли са критериите при определяне на наказанието и сроковете за налагането му. Възможно е елементите от задължителното съдържание да се съдържат не в заповедта, а в друг акт на работодателя, към който 4 препраща заповедта и с който работникът/служителят е запознат.