Определение № 1597 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1597 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501417 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№18332/20.05.2025 г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.***, с която моли съда да отмени разпореждане №10063/5.04.2025 г. по ч.гр.д.№4526/2025 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК срещу М. Б. Б., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на парично вземане за сумата 1367,40 лв. -неплатена главница по договор за кредит №*** г., сключен с „Изи Асет Мениджъмънт“АД и договор за предоставяне на гаранция от 2.2.2023 г., сключен с Файненшъл България ЕООД, сумата 181,50 лв.-договорна възнаградителна лихва, обезщетение за забава в размер на 356,08 лв.-от 18.04.2023 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/01.02.2024 г. към договор за цесия. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 22.04.2025 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 15.04.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е оставил без уважение заявлението по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ поради това, че заявителят основава искането си на договор за цесия, сключен с Файненшъл България ЕООД – поръчител по договор за гаранция от 01.02.2023 г. за неплатени вземания по договор за кредит, сключен между длъжницата и „Изи АсетМениджъмънт“АД, но не е представил доказателства за извършените плащания от длъжника по договора за кредит и не е представил договора за 1 гаранция от 01.02.2023 г., по който се твърди плащане от поръчителя; РС е приел, че договор за заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1 т.10,т.11 от ЗПК – липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР- кои компоненти са включени в него и как е формиран 41,37% ГПР, тъй като общата сума на плащанията не съответства на действителните с оглед на това, че няма данни уговореното възнаграждение за поръчителя, което се плаща едновременно с погасителните вноски, да е включено в общия размер на ГПР, при което клаузата в договора за Общата сума на задължението на потребителя е неравноправна, тъй като е налице невярна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,§1 от Директива №2005/29/ЕО и заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК; че след като заявителят не посочва извършените плащания ЗИ за главницата не следва да бъде издавана.

В жалбата са изложени оплаквания, че заявлението е редовно от външна страна, цит.т.2 на ТР№4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г., в което е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение; че съгласно чл.410,ал.3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът ведно с всички негови приложения и изменения и приложимите ОУ, за да може заповедният съд да извърши проверка за действителността на говора и ако установи неравноправна клауза или обоснована вероятност за това – да оставил без уважение искането; по арг. от чл.411,ал.2,т.3 ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпънение и когато прецени, че искането противоречи със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2,т.2 ГПК. В този смисъл заповедният съд е ограничен до това да провери налице ли са положителните предпостваки в чл.410 ГПК и липсата на отрицателни предпоставки на чл.411 ГПК, от което следвало, че преценката на съда за основателността на искането е ограничено до проверка на твърденията изложени в заявлението, когато тое е ннадлежно конкретизирано по отнование и размер.

По направените доводи, ПОС намира, следното:

Действително, съгласно чл.410,ал.2 ГПК във вр. с чл.127, ал.1,т.4 ГПК , вр. с т.2б на ТР № 4/18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013 г. - точната индивидуализация на вземането по основание обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на ЗИ, но правилно РС е приел, че не са представени изискуемите доказателства съгласно чл.410,ал.3 ГПК, където е казано, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, следва да се приложи договора заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите ОУ, което не е спазено тъй като не са представени погасителния план към договора за кредит, ОУ и договорът за предоставяне на гаранция от 01.02.2023 г., сключен с Файненшъл България ЕООД – поръчител, по който се твърди плащане от поръчителя, страна по който е и длъжникът.

От съдържанието на чл.4 от договора за кредит е видно, че кредитодателят е поставил неизпълними условия за получаване на кредит или заемателят да подпише договор за предодставяне на гаранция срещу възнаграждение с дружество –гарант, одобрено от 2 заемодателя; уговореното възнаграждеине за поръчител е следвало да се плащат заедно с погасителните вноски, поради което е следвало да се вкючат в ГПР.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. При това положение както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни, при което реално изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10 от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване извършени ли са плащания от длъжника по договора, колко, кога, на какви суми и какви суми и какви вземания са покрили същите в 1-седмичен срок. С молба от 28.3.25г заявителят не е отстранил нередовностите.

Поради това главница, съгл.чл.23 от ЗПК, РС не е присъдил, т.к. заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите, не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и незаконосъобразно– жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10063/5.04.2025 г. по ч.гр.д.№4526/2025 г. на Пловдивския РС,21 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на по чл.410 ГПК срещу длъжницата М. Б. Б., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за присъждане на вемания по договор за кредит №*** г., сключен с „Изи Асет Мениджъмънт“АД и договор за предоставяне на гаранция от 2.2.2023 г., сключен с Файненшъл България ЕООД, , вземанията по които са цедирани на АСВ с Приложение №1/01.02.2024 г. към договор за цесия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4