Решение № 1496 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330116015 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Т. Р., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК 203615520, гр. София, ж.к. Младост – 1, ул. „Димитър Моллов“ № 16, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на т.нар. „еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер от 2322 лв. от Договор за паричен заем ***** г., сключен между страните, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 2200 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 10% и ГПР 10,33 %. Съгласно т. 3 от процесния договор /Условия по заема/, ищецът се задължавал да заплати еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 2322 лв. От правна страна се посочва, че така уговорената клауза се явява нищожна, доколкото е неравноправна, и противоречаща на добрите нрави поради липса на еквивалентност на престациите. Същата представлявала и скрито възнаграждение, като не била включена в ГПР. С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредит Тайм“ ЕООД, като признава предявения иск моли да се постанови решение при признание на иска.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като цитира съдебна 1 практика. Счита, че не се дължат разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен договор за паричен заем ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 2200 лева, при лихвен процент в размер на 10 % и ГПР в размер на 10,33 лева. В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 2322 лева.

Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем, изискваната от ответника такса в размер от 2322 лв. представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). При включването на вземането за такса ГПР по договора неминуемо ще превиши лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В този смисъл предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на посочената клауза следва да се уважи като основателен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът.

Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева /25, 56 евро/.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 204, 52 евро по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. Н.. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Действително, не са ангажирани доказателства процесната такса за експресно разглеждане да е претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло да се случи във всеки един момент.

2

Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото по този начин отрича вземане на кредитора против потребителя. Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в производството.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Т. Р., ЕГН **********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че клаузата от Договор за паричен заем ***** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експрено разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 2322 лева, е нищожна като противоречаща на закона.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.

78, ал.1 ГПК на С. Т. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат С. К. Н., АК-П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

П., ул. „*****“ № ** - партер, сумата в размер на 204,52 евро - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на С. Т. Р., ЕГН ********** по гр.д. № 16015/2025 г. по описа на Районен съд -Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3