Решение № 2267 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100507789 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8098 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 18194/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 64-и състав, В. И. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД , на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 191,05 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. ****, за периода м.02.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане, сумата от 41,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 22.03.2022г. и сумата от 19,14 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.04.2022г.) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 308,41 лева и за периода м.11.2018г. – м.01.2019г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 66,49 лева и изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2019г. – 22.03.2022г.

Със същото решение В. И. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 474,46 лева – разноски.

Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е депозирана въззивна жалба от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Б.Х., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Основното оплакване е, че по делото не е установено, че ответницата в действителност е съсобственик на топлоснабдения имот, съответно че има качеството потребител. Счита, че с оглед липсата на твърдения и данни за извършване на разпоредителни сделки с имота, не се установява, че ответницата е собственик на имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от 1

„Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпило становище от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ООД.

Въззивната жалба е подадена от назначения на ответника особен представител – адв. Б.Х., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника не дължи държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с въпроса дали ответницата е собственик на топлоснабдения имот, респ. дали има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.12.1992 г., въз основа на който И.Н.Д. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № **** етаж, в жилищна сграда – блок № 145, построен върху държавна земя, комплекс ж.к. „Хаджи Димитър“, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение. От представеното удостоверение за наследници на И.Н.Д. се установява, че след неговата смърт, настъпила на 10.06.2014 г., наследник по закон е неговата дъщеря – ответницата в настоящото производство – В. И. Д..

Следователно, по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН ответницата е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот въз основа на наследствено правоприемство.

Ответницата не твърди, нито се установява да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което се установява за целите на процеса, че е носител на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такава има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което дължи заплащането на 2 стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обективно съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба – оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК ответницата В. И. Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата от 400 лева или 204,52 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител в производството пред Софийски градски съд.

Предвид това, че въззивната жалба е подадена от особен представител на ответниците, който не дължи внасянето на държавна такса с оглед възприетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то с оглед изхода на делото ответницата В. И. Д. следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева или 12,78 евро по сметка на Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8098 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 18194/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 64-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК В. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 204,52 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител в производството пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 12,78 евро – държавна такса за въззивно обжалване.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървивис“ ЕООД в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3