Решение № 3547 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3547 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110209332 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от ,,*****“ ЕООД, с ЕИК:

*********** със седалище: ****************** чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № НП – ПБЗН – СД0 – 24 издадено на 15.04.2026г. от Директор на Столична дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 400 евро за административно нарушение по чл.23а, т.1 от Наредба № 8121з – 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с изискванията на чл.21, ал.3 и ал.4 от същата наредба.

В жалбата се съдържат оплаквания, касаещи материално правната и процесуално правна незаконосъобразност на наказателното постановление.

Навеждат се доводи за липсата на посочена дата на извършеното нарушение и маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено или алтернативно да намали размера на наложеното наказание към предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят ,,*****“ ЕООД - редовно 1 призовано, не се представлява. В писмено становище не се възразява по хода на делото като се уточнява поддържане на жалбата и претенция за нейното уважаване. Претендира разноски.

Административно наказващият орган – Директор на Столична дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР– редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като счита същата за неоснователна. В пледоарията си акцентира върху доказаността на нарушението. Не претендира разноски.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.02.2026г. в магазин ***, стопанисван от жалбоподателят ,,*****“ ЕООД, находящ се в *********** от мл.инспектор в сектор ,,ДПК и ПД“ към Седма РСПБЗН при СДПБЗН Л. Г. и инспектор П. М. било установено, че не е била извършена задължителна проверка (техническо обслужване) на наличие уред за пожарогасене (прахов пожарогасител от 6 кг. Тип ВС ) по ,,СД ISO/TS11602-2:2015“. Последната проверка за техническо обслужване е била извършена през м.ноември 2021г., видно от представения стикер от фирма ,,*****“. Следващата проверка на техническото средство е трябвало да бъде извършена през месец декември 2022г. При посещението в обекта било установено и струпване на горивни материали в непосредствена близост около електрическото табло. След като управителят на дружеството – жалбоподател Т. Т. бил уведомен и чрез съдействие на служители при 06 РУ – СДВР, той се съгласил да отиде до 7 – ма пожарна команда, където и в присъствието на свидетелите Г. Д. и Л. Н. му бил съставен и връчен АУАН, който бил подписан без възражения. На 26.02.2026г. Т. внесъл писмено предложение до Началника на СЕДМА РСПБЗН, с което поискал да сключи споразумение като заплати 70% от минималния размер на предвидената за това нарушение санкция.

Проект за споразумение бил изготвен и подписан от страна на административно наказващият орган, но управителят на дружеството – 2 жалбоподател не се явил, за да го подпише. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприе същата като обективно осъществена. Същата се потвърждава от показанията на свидетелите Л. Г. - очевидец на деянието и Г.

Д. и Л. Н. – свидетели по съставянето и връчването на АУАН. В разпита им в съдебно заседание и тримата подробно описват установените нередности в проверения обект, констатациите и вмененото нарушение на жалбоподателят ,,*****“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като безпротиворечиви и намиращи потвърждение и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща изпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички признаци, свързани с административното нарушение.

Съдът не констатира твърдяното в жалбата оплакване, че липса посочване на дата на нарушението. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че последната техническа проверка на намиращия се в обекта пожарогасител е била през месец ноември 2021г., а следващата е трябвало да бъде извършена през месец декември 2022г. Самата проверка е станала на 12.06.2026г., като по недвусмислен начин става ясно, че е налице продължително бездействие като периода на нарушението лесно може да се изведе по тълкувателен път при наличие на годност на пожарогасителя от една година.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на 3 събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение жалбоподателят ,,*****“ ЕООД, е извършило административно нарушение по чл.23а, т.1 от Наредба № 8121з – 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с изискванията на чл.21, ал.3 и ал.4 от същата наредба.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят, през едни продължителен период от време, не е извършил задължителна проверка на наличие в обекта уред за гасене на пожари в съответствие с въведените стандарти и подзаконови нормативни актове.

От субективна страна отговорността на жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна.

По отношение на възражението за нарушен материален закон не следва да се възприеме оплакването в жалбата, че деянието представлява маловажен случай. От показанията на разпитаните свидетели се доказва, че при извършване на проверката е било констатирано и второ нарушение, а именно струпване на горивни материали в непосредствена близост около електрическото табло. Освен това периода, през който жалбоподателят е бездействал и не е извършил задължителна проверка на наличния уред за пожарогасене е твърде продължителен – от 2022г. Освен това се касае за засягане на обществени отношения, свързани с безопасността от възникване на пожари и застрашаващи живота и здравето на хора и настъпване на материални щети. Поради тази причина и съдът не би могъл да приеме, че деянието представлява такова с ниска обществена опасност и случаят покрива признаците на привилегирования състав по чл.28 от ЗАНН.

По отношение на наказанието съдът приема, че административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗМВР, която препраща за нарушение, в което попада и настоящото по наредбата. Законодателят е фиксирал имуществената санкция за наличното противоправно бездействие, извършено от юридическо лице или едноличен търговец е фиксиран от 500 до 5000 лева. Предвид определеният размер от 782,33 лева, респ. 400 евро съдът не намира основания за неговото редуциране в предвидения от закона минимум. Налице е наложено наказание към 4 фиксирания минимум като са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно че нарушението е било извършено за първи път.

Поради неясни за съда причини жалбоподателят сам е изявил желание за сключване на споразумение и респ. получаване на по – ниско по размер наказание. След като не е сторил това и депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление, с която иска такова при наличие за по – благоприятна възможност за това. Предвид изложеното съдът не намира размера на имуществената санкция за явно несправедлив, а отговарящ на целите по чл.12 от ЗАНН. Именно поправянето и превъзпитаването на дееца би могло да му въздейства чрез по – завишен размер на наказанието.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Поради тази причина съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП – ПБЗН – СД0 24 издадено на 15.04.2026г. от Директор на Столична дирекция ,,Пожарна безопасност и защита на населението“ (СДПБЗН) – МВР, с което на ,,*****“ ЕООД, с ЕИК: *********** със седалище: ******************** е наложена имуществена санкция в размер на 400 (четиристотин) евро за извършено административно нарушение по чл.23а, т.1 от Наредба № 8121з – 647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с изискванията на чл.21, ал.3 и ал.4 от наредбата.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5