Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 914 от 26.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2771/2026
Вид
Решение № 914
Подписан
26.06.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.18 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.9 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330202771 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0444-000034/ 16.02.2026 г., издадено от Началник сектор ОД на МВР - Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на Р. Я. Х. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателя адв. П. навежда конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ангажира със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

На

07.11.2025г., около 21.20 часа, по път отворен за обществено 1 ползване, в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ №1 жалбоподателят управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6 с рег.№ *** , като посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация на 19.08.2025г. във връзка с чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност, включително и от показанията на актосъставителя.

От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.

Не може да се каже, обаче същото относно субективната страна на вмененото административно отношение.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/ 2022 г. на ВКС и ВАС се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от изисканата справка за регистрация на МПС се установява, че

- регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ на дата 19.08.2025г., 04,59 часа;

-уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика.

Гаранционния фонд е изпратил съобщение на собственика на лекия автомобил на 20.07.2025г ,като не може да докаже връчването на това 2 съобщение,тъй като е кореспондентска пратка .Но ,това е уведомление и не съдържа информация за датата на служебната деригистрация.

При тежест на доказване лежаща върху въззиваемата страна, по делото нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация по друг алтернативен начин. В тази връзка бяха изискани нарочни доказателства, като видно от писмо. собственикът на МПС не е бил уведомен нито от органите на КАТ, нито от Гаранционен фонд, доколкото уведомленията изпращани от ГФ не са придружени с обратна разписка за доказване на връчването.

От гореизложеното следва, че собственика на автомобила не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал.10 ЗДвП, което по смисъла на цитираното тълкувателно постановление № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина за собственика ,то такава не може да се търси и от трето лица различно от него.И в този смисъл извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени.

Действително с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025 г. са приети изменения в ЗДвП, според които изискването за връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за наличие на субективна страна на административния състав, е отпаднало.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

Според трайната съдебна практика чл. 3, ал.1 ЗАНН намира приложение и към всички други санкционни последици, каквато безспорно се явява служебната дерегистрация на МПС, представляваща санкция за противоправно бездействие на собственика на МПС да сключи договор за валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

В случая действително управлението, за което е наказан деецът, е от 07.11.2025г., към която дата е била в сила новата редакция на нормата.

Наказващият орган, обаче извлича противоправността на поведението на жалбоподателя от факта на извършената на 19.08.2025г., в 4:59 часа 3 служебна дерегистрация на автомобила по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП.

След като служебната дерегистрация е извършена на 19.08.2025 г., то приложима е редакцията на чл. 143, ал.10 ЗДвП именно към тази дата, която е изисквала връчване на уведомление на собственика, като предпоставка за субективна съставомерност на деянието.

Това е така, доколкото с факта на вписване в АИС-КАТ на 19.08.2025г., 4:59 часа на служебната дерегистрация на процесния автомобил, за наказващият орган още на същия ден - 19.08.2025г. е възникнало задължението да уведоми собственика за служебната дерегистрация.

Последващото отпадане на задължението на наказващия орган да връчва уведомления с измененията в ЗДвП, осъществени с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025 г. (тоест пет дни след като задължението за връчване на уведомление надлежно е възникнало) не може да бъде съобразено на плоскостта на чл. 3, ал.2 ЗАНН, доколкото тази норма предвижда последващ закон, който е по-благоприятен за нарушителя, докато отпадането на задължението за връчване на уведомление е по-неблагоприятно за водачите на МПС.

По-важното, обаче е нещо друго. Действително в новата редакция на чл.

143, ал.10 ЗДвП е предвидено отпадане на задължението за връчване на уведомление на собственика. Това обаче по аргумент от чл. 143, ал.10, вр. ал.9 ЗДвП е свързано с промяна в начина, по който се извършва дерегистрацията, като вече това не става с вписване в АИС-КАТ (до която гражданите нямат достъп), а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, който следва да е публичен и до него гражданите да имат отдалечен достъп по подобие на отдалечените достъпи за проверка наличието на валидна винетка, ГТП, данъчни задължения.

Именно предвид предвижданата публичност и общодостъпност на Националния регистър на пътните превозни средства, който позволява лесна справка от всички водачи, с минимален брой действия в електронна среда, необходимостта от връчване на уведомление по новата редакция отпада.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП: „ Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

4 при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства; при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. “ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал.15 и чл. 143, ал.18 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод, че според новата редакция на нормата в сила от 07.09.2025 г. вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз в ал. 9: „...Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства...“.

В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства. Конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

В процесния случай, видно

5 от доказателствата по делото, дерегистрацията е извършена чрез вписване в АИС-КАТ, а не с вписване в Националния регистър, който при извършена служебна справка на страницата на ИААА се установява, че още не функционира. В този смисъл са и изричните показания на актосъставителя, че дерегистрацията е извършена чрез вписване в АИС-КАТ и установена чрез проверка чрез служебния таблет.

При положение, че за извършената чрез вписване в АИС-КАТ регистрация не е изпратено уведомлението, дължимо според редакцията на ЗДвП, важима към датата на извършване на дерегистрацията, не е извършено вписване в Националния регистър, дължимо според новата редакция на нормата, то деянието се явява несъставомерно от субективна страна според задължителните указания на ТП № 2/2023г. и НП подлежи на отмяна.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.

В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 320 евро адвокатски хонорар, доколкото съгласно ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС договорът за правна защита и съдействие има сила на разписка.

Така заплатеното възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност, съдът намира за справедливо и обосновано, предвид: действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типичната за подобен род нарушения; приключване на делото в едно съдебно заседание; обстоятелството, че освен глоба на жалбоподателя е наложена и санкция лишаване от права, която в доста по-значителна степен накърнява правата му.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР-Пловдив.

Така мотивиран , Съдът

РЕШИ:

6

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0444-000034/ 16.02.2026 г., издадено от Началник сектор ОД на МВР - Пловдив, 05 РУ Пловдив, с което на Р. Я. Х. ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.