Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 27.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 883/2022
Вид
Решение № 370
Подписан
27.05.2022
В сила
27.05.2022
Състав
Александра Йорданова, Стоян Михов, Силвия Тачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Силвия Тачева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20221100600883 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. СТОЯН МИХОВ

2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА с участието на секретаря Камелия Стоянова след като разгледа докладваното от съдия МИХОВ ВНЧД № 883 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С разпореждане от 27.10.2021 година СРС, НО, 14-и състав е прекратил наказателното производство по НЧХД 11202/2021 година по описа на СРС, НО, 14-и състав, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Б. Н. ЦВ. с искане за отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство, като бъде указано на председателя на СРС да извърши ново разпределение на друг съдебен състав, тъй като според тъжителя у първоинстанционния такъв се е породила предубеденост и това би попречило за обективното правораздаване.

По същество се излагат съображения, че не били налице основания за прекратяване на наказателното производство, тъй като с изявленията си лицето, срещу което е подадена тъжбата, било оклеветило тъжителя пред председателя на съдебния състав, съдебния 1 секретар, процесуалния представител на подсъдимата и самата подсъдима. Наред с това се излагат съображения, че първоинстанционният съд е пропуснал обстоятелството, че в тъжбата се твърди и престъпление по чл. 182, ал.2, вр. чл. 193а НК.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че разпореждането е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на въззивното съдебно производство, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа жалбата и искането за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и връщане на делото на СРС по съображенията, развити в депозираната жалба.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде оставена без уважение жалбата срещу разпореждането на първоинстанционния съд, като поддържа, че в тъжбата не са описани факти, които могат да бъдат подведени под състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, а съгласно съдебната практика такива деяния се преследвали по общия ред като престъпление по чл. 290 НК.

В правото на реплика и дуплика жалбоподателят и защитникът въвеждат ирелевантни към спора твърдения относно броя и развитието на образувани помежду им дела от частен характер.

Подсъдимият в съдебно заседание сочи, че тъжителят е образувал няколко дела срещу него. Сочи, че е негов син и желае делото да се прекрати.

В последната си дума моли да се прекрати делото.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира, че жалбата е частично основателна, а разпореждането е частично неправилно.

Производството по НЧХД № 11202/2021 година по описа на СРС, НО, 14-и състав е образувано по депозирана от частния тъжител Б. Н. ЦВ. тъжба срещу подсъдимия Б. Б. ЦВ..

С разпореждане от 27.10.2021 година, съдията-докладчик при СРС, НО, 14-и състав е прекратил наказателното производство по НЧХД 11202/2021 година по описа на СРС, НО, 14-и състав, на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. За да постанови това разпореждане съдията-докладчик е приел, че твърденията на частния тъжител в тъжбата разкриват признаците на престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 290, ал. 1 НК, което не се разследва по реда на частното обвинение.

Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са законосъобразни, обосновани и почиват на утвърдената съдебна практика, посочена в прекратителното разпореждане. В тъжбата се излагат твърдения, че подсъдимото лице в качеството на свидетел по НЧХД № 10419/2019 година на СРС, НО, 100 състав, в открито съдебно заседание на 01.07.2021 година, е изнесъл конкретни, неистински и позорни твърдения относно частния тъжител и му е приписал престъпление. Няма съмнение при това положение, че описаните в тъжбата фактически твърдения сочат на престъпление по см. на чл. 290, ал. 1 НК, тъй като се твърди, че подсъдимият е имал качеството на свидетел, като в показанията си пред съд, устно и съзнателно е потвърдил неистина. Визираното престъпление се явява такова от общ характер и се преследва не чрез тъжба на пострадалия, а по общия ред посредством държавната намеса от страна на органите на досъдебното производство, като абсолютно ирелвантно е дали тъжителят е имал някакво процесуално качество в рамките на съдебното производство, в което подсъдимият е лъжесвидетелствал. В този смисъл доводите, развити от първоинстанционния съд се основават на закона, а и на посочената от контролираната съдебна инстанция съдебна практика, в който смисъл са налице в принципен план основанията на чл. осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство по делото, но частично, а не в цялост, каквото е произнасянето на първоинстанционния съд. От вниманието на същия е убягнало обстоятелството, че частният тъжител в депозираната от него тъжба е въвел фактически твърдения за извършено престъпление не само досежно осъществено от подсъдимия лъжесвидетелстване, но и фактически твърдения за осъществено престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, което на осн. чл. 193а НК се преследва по тъжба на пострадалия-въпрос, който е следвало да бъде преценен от съдията-докладчик и по който същият не е развил каквито и да е съображения в 2 разпореждането си. При това положение са били налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК за частично прекратяване на наказателното производство, досежно твърденията в тъжбата за осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, но не и в неговата цялост.

Отчитайки горните съображения, разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде изменено, като частично се отмени по отношение цялостното прекратяване на наказателното производство и делото следва да бъде върнато на съдията-докладчик за преценка съответствието на тъжбата с изискванията на чл. 81 НПК по отношение на твърденията за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Разпореждането на съдията-докладчик следва да бъде потвърдено в останалата част, в която наказателното производство по делото е прекратено на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК досежно твърденията за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Не са налице основания за връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, тъй като съдията-докладчик не е взел каквото и да е отношение по същество по твърденията за извършено престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, вр. чл.

193а НК.

Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 НПК, Софийски градски въззивен състав съд, НО, IX

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ разпореждане от 27.10.2021 година СРС, НО, 14-и състав, като:

ОТМЕНЯ същото в частта, в която е постановено цялостното прекратяване на наказателното производство по делото и ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за ново разглеждане на тъжбата в частта, касаеща повдигнато обвинение за престъпление по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК, вр. чл. 193а НК.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в частта, в която наказателното производство е прекратено на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК досежно повдигнатото с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3