Определение № 889 от 04.08.2025, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. Кюстендил, 04.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20241520102276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. К. и В. А. Г. срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И..

При осъществената служебна проверка за редовност на исковата молба и за допустимост на предявените с нея искове, съдът констатира, че същата /въпреки многократно даваните указания от предходни докладчици и депозираните в тази връзка уточнителни молби/ продължава да не отговаря на законовите изисквания за редовност, поради което и със свое Разпореждане № 3270/16.07.2025 г. даде конкретни указания на ищците за отстраняване на нередовностите, като изрично ги задължи да представят нова, поправена искова молба, както и да представят доказателства за вписването й по надлежния ред.

Преди изтичането на указания едноседмичен срок /на 28.07.2025 г./ от ищците е подадена молба с вх. № 8803/28.07.2025 г., имаща характер на уточнителна такава, в която обаче на практика са приповторени първоначалните им неясни твърдения. Отправено е и искане за удължаване на срока за вписване на исковата молба с три седмици, считано от 28.07.2025г.

Настоящият съдебен състав намира, че с подаването на молба вх. № 8803/28.07.2025 г. указанията на съда не са изпълнени. Първо, не е изпълнено указанието за представяне на изцяло нова, поправена искова молба - депозираната молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК за задължителните реквизити на исковата молба, дори и само защото в същата не са надлежно индивидуализирани ответниците. Второ, не са изпълнени указанията, свързани с обосноваване на правен интерес от завеждане на производството срещу всеки от посочените в първоначалната искова молба ответници, което възпрепятства извършването на надлежна правна квалификация на предявените искове и оттам - преценката досежно тяхната допустимост. Наличието на правен интерес от водене на делото е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всеки етап от производството. Не са изпълнени и указанията на съда в частта, касаеща формулирането на ясен петитум, в който надлежно са индивидуализирани вещите, правото на собственост върху които, или върху идеални части от които, всеки от ищците иска да бъде установено в негова полза, съответно чието владение иска да му бъде предадено.

Съдът намира, че последващи указания на ищците за отстраняване на констатираните нередовности не следва да бъдат давани по няколко съображения. На първо място, подобен подход настоящият съдебен състав третира като недопустимо дописване/тълкуване на 1 разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Същата е ясна и категорична, предвиденият в нея срок е преклузивен, поради което и всяко действие в отклонение на разписаното в нея правило би съставлявало нарушение на процесуалния закон. На следващо място, предоставянето на множество възможности на ищеца за рамкиране на спора в един редовен и допустим процес би било в ущърб на ответника и оттам – би нарушило фундаменталния принцип за равенство на страните в процеса, прокламиран в чл. 9 ГПК. С многократните указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените права /Решение № 315/07.12.2010г. по д. № 3555/2008г. на II г.о. ВКС/. Наред с това, процесът е исков, а в исковия процес водещ е принципът на диспозитивното начало, поради което и всяка прекомерна намеса на съда би съставлявала нарушение и на този принцип.

В случая, на ищците се предоставяни многократни възможности да приведат исковата си молба в съответствие с изискванията на закона, като им е указана и възможността да ползват правна помощ, но същите не са сторили това, поради което и съдът намира за изпълнено служебното си задължение за съдействие на страните съгласно чл. 7 ГПК.

Колкото до инкорпорираното в посочената "уточнителна" молба искане по реда на чл.

63, ал. 1 ГПК, преди всичко следва да се отбележи, че ищците не сочат уважителни причини, възпрепятствали ги да отстранят нередовностите в срок /каквото е и изискването на закона/.

Нещо повече, доколкото не са изпълнени указанията на съда за представяне на нова поправена искова молба, то не е налице основание за удължаване срока за вписването й.

Както вече бе отбелязано, по делото не е депозирана искова молба, отговаряща на законовите изисквания за редовност и годна да бъде вписана, поради което и искането за удължаване на срока, макар и допустимо, ще бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че предвид неизпълнение на дадените указания и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба, подадена от А. И. К. и В. А. Г. срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И., следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба с вх. № 8803/28.07.2025 г. искане за продължаване на срока по чл.63 от ГПК за изпълнение на дадените с Разпореждане № 3270/16.07.2025 г. указания.

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба с вх. № 10658/18.09.2024 г., подадена от А. И. К. и В. А. Г. срещу С. Г. И., Т. А. И. и Г. Т. И..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2276/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, XX състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването на препис на ищците.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на ищците.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

2