Решение № 3033 от 10.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3033/10.7.2020 г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15165 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 45 от

ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В.Г.В. ЕГН ********** , с адрес: *** 27 срещу ответника Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесен му от ответника побой на 01.10.2017 г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на 01.10.2017 год., около 17:30 часа се срещнал с Д.П.Е., брат на жена му, в двора на къщата, в която живеят и делят едно домакинство. Тъй като Д.П.Е. никога не е плащал сметките си за използваната от него вода, искал да го уведоми, че е намерил начин да разделят водомера, както са разделили и ползването на къщата , така, че всеки да може да плаща вода, която сам е изразходвал. В момента, в който подел разговора , ответникът Д.П.Е. му отправил своеобразна заплаха с думите: „ела да видиш ей сега как ще говорим" като посегнал да го удари, но не успял, след което влязъл в къщата и се появил повторно с нож в ръката. При така създалата се обстановка и реалната опасност за здравето и живота му, ищецът се опитал да го успокои, като му казал, че не иска да се карат, а да разрешат въпроса спокойно. Ситуацията ескалирала в момента, в който ответникът Д.П.Е. се засилил срещу ищеца и замахнал с ножа към него. Ищецът успял да го хване за ръката, вследствие на което Д.П.Е. го захапал два пъти по лявата ръка. Последвал силен удар с юмрук в лицето на ищеца, при което той се озовал на земята, но ответникът не спрял да го удря и да го рита в слабините и краката и да крещи обидни думи и заплахи: „аз ще те оправя теб един път завинаги", „ще ти затворя устата" и други подобни заплашителни изрази. След като бил подаден сигнал в полицията, на мястото дошли полицаи, пред които Д.П.Е. заявил, че ще го убие, което счита за реална заплаха за живота си и още повече предвид неговите предходни действия.

Излага се, че след инцидента ищецът подал тъжба до ВРС, по която е образувано ЧНД № 4774/17 год. по описа на 27 с-в по описа на ВРС, като съдът, с оглед описаната фактическа обстановка е преценил, че се касае за престъпление от общ характер, поради което е прекратил делото и го изпратил на ВРП. След извършените досъдебни действия ВРП преценила, че не се касае за престъпление от общ характер, а за престъпление , което се преследва по тъжба на пострадалия и с постановление от 16.04.19 год. за спиране на наказателно производство, е спрано наказателното производство и е даден 6 месечен срок за завеждане на делото по частен път.

Сочи се, че междувременно и ответникът е подал тъжба до ВРС , по която тъжба е образувано НЧХД № 4639/17 год. 29 с-в на ВРС, като с присъда № 255/04.10.2018 г. по НЧХД № 4639/2017 на 29 с-в по описа на Варненски районен съд ищецът е бил признат за виновен за това, че е причинил на Д.П.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно - контузна рана и кръвонасядания по главата, травматичен оток и кръвонасядане по в областта на долната челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток по десния лакът, кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане по гръдния кош и травматичен оток по дясното ходило , обусловили временно разтройство на здравето, неопасно за живота, като пострадалият Д.П.Е. му отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулване по вътрешната лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен десен зъби, разкъсно - контузии рани и кръвонасядане по лявата предмишница и дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по дясното коляно, обусловили временно разтройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК и двамата са освободени от наказание.

В депозираната по делото уточнителна молба , ищецът излага, че побоят над него е нанесен в къщата , в която живее в гр. А., ул. „О. Г.“ №*/*, като настъпилите неимуществени вреди , настъпили вследствие на нанесеният му побой са: кръвонасядания и ожулване по вътрешната лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен десен зъби, разкъсно - контузии рани и кръвонасядане по лявата предмишница и дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по дясното коляно, обусловили временно разтройство на здравето, неопасно за живота.

Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за уважаване на предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените в производството по делото разноски.

Ответникът Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага , че исковата претенция е допустима, но същата по съществото си е неоснователна.

Не се оспорва обстоятелството, че страните в производството съжителстват в една и съща къща с административен адрес: гр. А., ул. „О. Г.“

№*/*, като ответникът е брат на съпругата на ищеца.

Не се оспорва обстоятелството, че ищецът и ответникът са влезли в пререкание и физическа саморазправа на 01.10.2017 г. в двора на горепосочената къща, като възникналият спор е бил касателно общ водомер и заплащането на сметките за вода.

Излага се, че вследствие на подадена тъжба пред Районен съд - Варна и възникналия инцидент е образувано НЧХД № 4639/2017 г. по описа на ВРС, XXIX състав, по което е постановена Присъда № 255/04.10.2018 г. Със същата и двете страни в производството са признати за виновни, като разглеждащия състав е приел, че в конкретния случай следва да се приложи института на реторсията посочен в чл. 130, ал. 3 от НК, като е освободил и двамата от наказание. Наказателния съд се е произнесъл и по граждански иск на ответника, като е осъдил ищеца да му заплати сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания в следствие на травматичните увреждания от побоя на 01.10.2017 г.

Твърди се, че изложената от ищеца фактическа обстановка в исковата молба не кореспондира на действително случилото се, което се установява от Постановление № 3651/2018 г. на Районна прокуратура - Варна, Присъда № 255/04.10.2018 г., постановена по НЧХД № 4639/2017 по описа на ВРС, XXIX състав. Твърди се, че в действителност самият ищец е потърсил пръв физическа саморазправа с ответника, който пък от своя страна е бил поставен в ситуация да се отбранява. Така , както е изложено в исковата молба, става ясно, че само и единствено ищецът е понесъл травматични увреждания, вследствие, на които е страдал и физически и психически. Акцентира се на обстоятелството, че пръв и единствен ответникът е потърсил съдействие от органите на реда, защото се е чувствал застрашен от ищеца. Посочено е, че господин Д.Е. е заплашвал ищеца с „нож", който е размахвал и се е заканвал да използва. Такъв „нож" не е установен в нито един момент в предходните производства, като се сочи ,че това твърдение съставлява откровена лъжа.

Излага се, че веднага след процесния инцидент в дома на двамата спорещи, ответникът е потърсил медицинска помощ в МЦ - гр. Асаково от където са го изпратили в спешното отделение на МБАЛ „СВЕТА АННА - ВАРНА" АД, където е бил обстойно прегледан и са му направени множество изследвания и манипулации.

На следващия ден е потърсил съдебен лекар, който е освидетелствал травматичните наранявания, а именно: „В дясната слепоочна - теменна област на главата се установява рана с неравни, кръвонаседнали ръбове, с ход отгоре надолу и дължина около 4 см. Около описаната рана се установява синкаво - мораво кръвонасядане и оток с диаметър около 7-8 см. В лявата теменна област на главата се установява кръгловато, синкаво - мораво кръвонасядане с диаметър около 4 см. В областта на ръба на долната челюст в дясно се установява оток и бледо синкаво кръвонасядане с диаметър около 3 см. По страничната повърхност на гръдния кош в ляво, на ниво 7-8 ребра, се установява кръгловато, синкаво - мораво кръвонасядане с диаметър около 5 см. По задната повърхност на гръдния кош в ляво, на ниво 5-6 ребра, сеустановява издължено, косо разположено, синкаво - мораво кръвонасядане с размери около 7/3 см.

По задната повърхност на дясната лакътна става се установява дълбоко ожулване с неправилна форма и размери около 6/5 см. Подлежащо се установява оток с диаметър около 6 см. По гърба на дясното ходило, в основата на 1, 2 и 3 предноходилни кости, се установява бледовато, синкаво - мораво кръвонасядане с подлежащ оток с диаметър около 5-6 см." Тези множество наранявания и отоци по цялото тяло на ответника е заключено, че са резултат на удари и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети.

Твърди се, че наказателният състав е приел, че получените травматични увреждания и от двамата са напълно идентични и са получени вследствие на инцидента. Излага се, че в процесния случай се касае за ситуация, в която докато ответникът се защитава от ищеца, е отвърнал веднага на същия със същата такава лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание. Твърди се, че наказателният съд е приел, с влязла в законна сила присъда, че сбиването е инициирано от ищеца В.В.. Излага се, че след като този факт е безспорно установен във фазата на досъдебното, а след това и във фазата на съдебното разследване, следва , че понесените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания , са съпричинени от самия ищец.

Счита се, че начинът и качеството на живот на ищеца след процесната дата и получените травми не е променян в нито един аспект, като по никакъв начин не се е променяла нито личната, нито професионалната сфера на същия и понесените болки и страдания са незначителни.

Предвид гореизложеното, се моли да се отхвърли изцяло предявения от ищеца иска , като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят сторените в производството по делото разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед липсата на спор между страните , съдебният състав е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, както следва:

- че страните в производството съжителстват в една и съща къща с административен адрес: гр. А., ул. „О. Г.“ №*/*, като ответникът е брат на съпругата на ищеца.

- че страните в производството са влезли в пререкание и физическа саморазправа на 01.10.2017 г. в двора на горепосочената къща, като възникналият спор е бил касателно общ водомер и заплащането на сметките за вода.

- че вследствие на подадена тъжба пред Районен съд - Варна и възникналия инцидент е образувано НЧХД № 4639/2017 г. по описа на ВРС, XXIX състав, по което е постановена Присъда № 255/04.10.2018 г. , по силата на която и двете страни в производството са признати за виновни, като разглеждащия състав е приел, че в конкретния случай следва да се приложи института на реторсията посочен в чл. 130, ал. 3 от НК, като е освободил и двамата от наказание, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.

Не е спорно между страните, а и видно от приобщения по делото доказателствен материал , с Присъда № 255/04.10.2018г. , постановена по НЧХД №

4639 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр.Варна, е признат подсъдимия В.Г.В. за виновен в това, че: на 01.10.2017г., в гр.Аксаково, обл.Варна, е причинил на Д.П.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по главата, травматичен оток и кръвонасядане в областта на долната челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток по десния лакът, кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане и травматичен оток по дясното ходило обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота като пострадалият Д.П.Е. е отвърнал веднага на дееца със също такава лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулване повътрешната лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен десен зъби, разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по лявата предмишница и дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по дясното коляно, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130 ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание. Подсъдимият В.Г.В. е осъден да заплати 200.00 лева на Д.П. Еневнеимуществени вреди, резултат от деянието по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние – 01.10.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск от Д.П.Е. срещу подсъдимия В.Г.В. за сумата над 200.00 лева до 5 000 лева, като недоказан.