Решение № 73 от 31.01.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. гр. Хасково, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100644 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес:

**************, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет.

1, офис 11, ЕИК: 200604885, представлявано от Д.В.Д. – управител, за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 2805 от 23.11.2021 г., както и за присъждане на сумата от 1890,00 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в съдебно заседание, проведено на 15.01.2025 г./, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 23.11.2021 г. сключила договор за потребителски кредит № 2805 с ответното дружество. Предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 1400,00 лева, със срок на договора 45 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по кредита 40,15 %, ГПР – 47,98 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 420 лева. Поддържа се, че тази такса е свързана с усвояване и управление на кредита и не била включена в ГПР. Общият размер на погасителната вноска възлизал на сумата от 1889,30 лева. Към договора бил подписан и Анекс № 1, с който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 489,30 лева.

Двете такси – за експресно разглеждане на документи и за удължаване на кредита, не били 1 включени в ГПР и в общия размер по кредита. След добавянето им общата дължима сума възлизала на 2378,60 лева, която била изплатена. Част от сумите за погасяване на кредита били преведени чрез Банка ДСК, а друга част по банков път чрез „УниКредит Булбанк“.

Според ищцата, договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от ЗПК. Излага следните съображения в тази насока, а именно, че не бил посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. Таксата „експресно разглеждане на документи" в размер на 420,00 лева била недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които били свързани с усвояване и управление на кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същата не се дължала и на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен това тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, която предвиждала, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси- то те трябва да бъдат конкретно и точно посочени в договора. Неясно било по каква причина таксата била толкова висока. В конкретния случай не ставало ясно за какво е използвана таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР, въпреки че следвало да е така с оглед § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. В този случай разходите щели да надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл пак била нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налагало при изчисляването на ГПР да се вземат предвид всички разходи по кредита, свързани с договора за кредит, а в случая не била взета предвид при изчислението на ГПР както таксата за експресно разглеждане на документи, така и тази за удължаване на кредита. Тоест ставката на ГПР не отразявала тези такси, а ГПР не отговарял на посочения в договора, доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисквал всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР. §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочел, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато 2 предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Ето защо, ищцата поддържа, че тази услуга, съставляваща разход за клиента, следвало да се включи в ставката на ГПР, както и таксата за удължаване на договора за кредит. При това положение била нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържал годишния процент на разходите по кредита, изчислен като една единствена процентна ставка, съгласно изискванията на ЗПК, нарушени били норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да се изчисли неговия размер. Посочения размер на ГПР бил заблуждаващо по-нисък от действителния, което било заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 ЗЗД. По тези съображения, договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 ЗПК.

По гореизложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 2805 от 23.11.2021 г. е недействителен, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 1890,00 лева /след допуснато изменение в размера на предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в съдебно заседание, проведено на 15.01.2025 г./, представляваща сума, получена без основание над главницата от 1400,00 лева по недействителен договор за паричен заем, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка (получена при начална липса на основание), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане и на направените разноски по делото.

Ответникът счита предявения иск за недопустим и неоснователен. От това, че исковата претенция била насочена единствено срещу клаузата за такса експресно разглеждане по процесния договор и за таксата за удължаване, следвал извод, че ищцата счита договора за валидно сключен, а всички негови останали клаузи за действителни.

Възразява се срещу твърденията за недействителност на договора поради неправилно посочен ГПР. Обстоятелството, дали така посоченият ГПР в договора отговарял на действителния размер, както и какво включвал същия по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК, било относимо към разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК и касаело действителността на клауза, с която се надхвърлял размера на ГПР, което не влечал след себе си недействителност на целия договор. Волята на законодателя била именно такава, а именно да се прилага чл. 19 ал.

6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага да се удържат при последващи плащания по кредита. Освен това, в ЗПК изчерпателно били предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не можело да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът с недействителен като цяло, при положение, че имало изрична разпоредба, която регламентирала това, а именно чл. 19 ал. 4 ЗПК. Също така обстоятелството, дали предвидената в договора такса експресно разглеждане следвало да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР бил въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което било 3 предвидено изрично с разпоредбата на чл. 19 ал. 5 ЗПК. Твърденията за недължимост на сумата за такса експресно разглеждане на документи били изцяло неоснователни.

Ответникът сочи в отговора, че таксата за експресно разглеждане на документи била изначално уговорена между страните в процесния договор, съгласно принципа за свобода па договарянето, заложен в чл. 9 на ЗЗД. Освен това ищцата видяла нейната стойност в съответния СЕФ преди да подаде своята Заявка за кредита, съответно се съгласила с нея и я е приела за адекватна и разумна за извършената й услуга. Разпоредбите на всеки от договорите предвиждали, че Кредитополучателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитодателя. Таксата за експресно разглеждане на документи представлявала услуга, която по естеството си била свързана с договора за кредит, а именно с неговото сключване, а не с неговото усвояване или управление. Усвояването на кредита можело да се извърши само след постигнато съгласие за сключвано на договора. Въвеждайки твърдението, че таксата за експресно разглеждане е недействителна, ищцата не съобразила разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която било предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите но кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си но договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. Следвало заключението, че законодателят предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Таксата била начислена и в съответствие с чл. 10а ЗПК, в която разпоредба била уредена възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като било изпълнено и изискването на ал. 4 на същия член видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не следвало да не се дължи от ищцата, тъй като същата сама изявила желание да се ползва от нея. Със закупуването на услугата експресно разглеждане, Кредитополучателят си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означавало, че си е гарантирал получаването на бързо крайно становище по искането му за кредит и в случая получил такова.

Съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП услуга представлявала „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ." От това правило се налагал изводът, че описаната по- горе възможност за потребителя представлявала услуга, в смисъл на дейност, която ще се извърши по повод на сключения договор за кредит и в негова полза.

Съгласно съдебната практика, с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено били фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК предоставял известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които били 4 извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно било допустимо уговарянето на такива. Съдебната практика категорично оборвала твърденията, че таксата за експресно разглеждане на документи и таксата за удължаване на срока за връщане, предмет на Анекс № 1 към договора, предвид естеството им, следвало да бъдат включени при изчислението на ГПР като в тази насока се цитират съдебни актове. Освен това, съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012 г., съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, комисията считала, че допълнителната услуга се включва в ГПР, ако е задължителна и ако е свързана с кредита.