Решение № 689 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000502293 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 4168/30.06.2025г, постановено по гр.д.№ 10 347/2024г по описа на СГС, I ГО, 2-ри състав, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Б.

С. сумата от 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 3, т. 2 от НК по пр. пр. 15 663/2020 г. на СГП на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до окончателното изплащане;

10,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; на адвокат А. Т. 962,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; на СГС 522,80 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Отхвърлена е исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Н. Б. С. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, с доводи, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не са доказани претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Не са представени доказателства за влошено здравословно 1 състояние. Поддържа, че действията на прокуратурата в наказателното производство са били изцяло законосъобразни и правилни, необходими, изискуеми и задължителни и неизвършването им би се тълкувало като бездействие. Не е установено по делото да са изнасяни данни по повод на наказателното производство срещу ищеца в медиите.

Възразява, че присъденото обезщетение е завишено по размер и не е определено в съответствие с критериите за справедливост съгл. чл.52 ЗЗД и съдебната практика.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция. По отношение на присъдените разноски от 962.50лв. поддържа, че са прекомерни.

Ответната страна- Н. Б. С., чрез адв.А.Т. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.

Ищецът по делото-Н. С. е заявил, че спрямо него е било образувано наказателно производство за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с ал. 2 от НК. Наказателното производство е преминало през досъдебна и съдебна фаза, в която е било разгледано на две инстанции, като общата му продължителност е била почти четири години. В продължителен период от време е бил задържан под стража. На 20.04.2024 г. е влязла в сила оправдателна присъда спрямо Н. С.. Наказателното производство му е причинило стрес, проблеми с паметта, тревожно-депресивно разстройство; накърнило е честта и достойнството му. Изложил е доводи, че му се дължи повисок размер на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е бил осъждан, а производството е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане.

Ответната страна-Прокуратурата на РБългария е оспорила исковата претенция като неоснователна. Посочила е, че ищецът не е бил задържан под стража; не е претърпял и доказал твърдените вреди; търсеното обезщетение е прекомерно.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника, тъй като ищецът е претърпял неимуществени вреди. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Не се спори между страните, че през 2019 г. Н. С. е бил осъден с присъда, влязла в сила, за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, ал. 1, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода от две години с четири години изпитателен срок, през което не е бил задържан под стража.

2

На 13.08.2020 г. Н. С. е бил привлечен като обвиняем по пр. пр. 15 663/2020 г. на СГП за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, ал. 1 от НК, което се установява от Постановление за привличане на обвиняем. В същия ден е бил разпитан като обвиняем и е бил задържан за 72 часа. На 15.08.2020г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. На 13.10.2020г. съдът е изменил мярката за неотклонение на Н. С. от задържане под стража в домашен арест, което се установява от представен преписизвлечение от протокол от 13.10.2020г., като на 12.04.2021г същата е била отменена, видно от представено по делото постановление на Специализирана прокуратура, а на 9.04.2021г. е постановена забрана да напуска пределите на РБългария с постановление по чл.68 НПК.

На 15.12 2021г. обвинението срещу Н. С. е било изменено по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 алт. 1 от НК. На 23.01.2023 г. СГП е внесла в СГС срещу Н. С. обвинителен акт и СГС е образувал н. о. х. д.

447/2020 г. (обвинителен акт, л. 110-128). СГС е провел четири заседания по делото и на 17.05.2023 г. е постановил присъда, с която е признал Н. С. за невиновен.

СГП е протестирала присъдата и по протеста САС е образувал в. н. о. х. д. 1 334/2023г., по което са били проведени три съдебни заседания и на 8.03.2024г е постановил решение, с което е потвърдил присъдата на СГС. Присъдата на СГС е влязла в сила на 20.04.2024 г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Н.

С., баща на ищеца, който е дал показания, че знае за наказателното производство срещу сина си. Преди него е имало друго, по което е бил условно осъден с тригодишен изпитателен срок. Синът му е бил добре психически преди повдигането на второто обвинение, виждали са се, тренирал е, имал е приятелка. По второто дело е бил в ареста около два месеца и половина, където го е видял, че е много зле, психически съборен.Като е излязъл от ареста не е бил добре, отказал е на свидетеля да живее с него, а е останал при приятелката си.

Впоследствие тя го е напуснала, като му е казала, че не издържа повече и са се разделили.

Докато е бил под домашен арест са се виждали два пъти седмично, като му е помагал финансово, пазарувал му е, тъй като синът му е нямал доходи. Отслабнал е физически и психически, имал е проблеми със съня, говорили си в късните часове по телефона. Бил е притеснен, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил и че може да влезе в затвора, тъй като е бил условно осъден преди това. Понастоящем синът му работи в чужбина и има нова приятелка.

От заключението по съдебно-психологическата експертиза, изготвено от вещото лице З., се установява, че от наказателното производство, водено срещу него, Н. С. е развил тревожно-депресивно състояние. То се е характеризирало с повишено ниво на стрес, тревожност, безпокойство, напрежение, вегетативни прояви, депресивитет. За това е допринесла и осъдителната му присъда от 2019 г. Към настоящия момент Н. С. има травматичен спомен от преживяното.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Основният спорен въпрос по делото е относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вреди, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. При преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта.

От значение при определяне на размера на обезщетението са тежестта на 3 обвинението, продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение и нейният срок, негативните последици, претърпени от лицето, като промени в здравословно състояние, личен и социален живот.

В практиката си ЕСПЧ приема, че съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на съдебното производството причинява неимуществени вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото. Поради това следва да се приеме, че ищецът е търпял такива вреди от наказателния процес, което се установява и ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля и заключението по съдебно-психологическата експертиза. Не се установява ищецът да е търпял вреди над обичайните. Следва да се отчете и съдебната практика, че не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания /виж решение №18/20.02.2014г по гр.д.№2721/2013г на IV Г.О./, като наличието им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство, като неспазването на разумния срок на продължителност, винаги увеличава вредните последици. /Виж решение №532/24.06.2010г по гр.д.№1650/2009г на III Г.О./

От обсъдените доказателства се установява, че ищецът е бил на 27 години към момента на образуване на наказателното производство, бил е осъждан през 2019г с присъда за престъпление по чл.354а, ал.1, изр., пр.4, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода от две години с четири години изпитателен срок.

По процесното наказателно производство е бил оправдан по повдигнато срещу него обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, връзка с ал. 2 от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, ал. 1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, а наказателното производство срещу Н. С. за това престъпление е продължило три години, осем месеца и седем дни. Н. С. е бил задържан под стража два месеца, почти осем месеца е бил под домашен арест, а три години не е могъл да напуска страната. По време на производството е бил психически съборен, отслабнал, развил е тревожнодепресивно състояние. То се е характеризирало с повишено ниво на стрес, тревожност, безпокойство, напрежение, вегетативни прояви, депресивитет, поради което възраженията, че не е доказано влошено здравословно състояние на ищеца са неоснователни. За това е допринесла и осъдителната му присъда от 2019 г. Към настоящия момент Н. С. има травматичен спомен от преживяното.

Ищецът е бил в социална изолация, поради наложената мярка „домашен арест”.

Наличието на друго съдебно производство, касаещо ищеца, следва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението, за да се отчете, че не само процесното производство е причинило претърпените неимуществените вреди. /Така Решение № 554 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о., ГК и Решение на ВКС, № 449 от 4

16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК./ Възражението във въззивната жалба, че Прокуратурата на РБългария е извършила законосъобразни действия в наказателното производство е ирелевантно, Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение.