Решение № 1913 от 05.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1913 гр. Плевен, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430102311 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕООД, гр. София, ЕИК ***, против Д. Б. Б., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи със сила на пресъдено нещо, сумата: в общ размер от 665,93 лв., формирана както следва: главница в размер на 400лв.;договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12лв.,законна лихва за забава върху главницата в размер на 253,93лв. за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането по образуваното ч.гр.д. № 837/2025г. по описа на Районен Съд Плевен.

Излагат се следните доводи:

Във връзка с Разпореждане № 4754 от 08.04.2025 по ч.гр.д. № 837/2025 1 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, Гражданско отделение, ищецът е уведомен, че длъжникът Д. Б. Б. е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок, „***“ с ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да признаете за установено по отношение на ответника че същият дължи на „***“ с ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 837/2025 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди се, че на 22.01.2020 година длъжникът, е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ АД, по силата на който е получил сумата от 400, срещу което се съгласил да върне една вноска от 400 лева в срок до 21.02.2020г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в 2 два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за 3 кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. „***“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. ***, бул.

„***“ № ***, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложенеи № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако приеме съдът, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(Решение № 123/24.06.2009 г.по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия 4 момент задължението все още не е погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 837/2025 по описа на РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, а именно сумата в общ размер от 665,93 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 22.01.2020г. до 21.02.2020г. законна лихва за забава върху главницата в размер на 253,93лв. за период от 21.02.2020 г. до 29.01.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „***“ ЕООД да предяви настоящия установителен иск за вземането си.

Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният *** не е депозирал отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, 5 намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №412/11.02.2025г. по ч.гр.д.№837/2025г. на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява факта, че на 22.01.2020 година ответницата, е сключила Договор за потребителски кредит №********** със „***“ АД, по силата на който е получила сумата от 400лв., срещу което се съгласила да върне 1 вноска в срок до 21.02.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Установява се също, че сумата по кредита се отпуска в деня на сключване на договора. Видно от представената разписка за извършено плащане, безспорно се установява, че сумата е предоставена на заемателя-л.43.

Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора, че се уговаря и обезпечение по договора- под формата на поръчителство или банкова гаранция. Установява се- чл. 18 от Договора, че заемателят е длъжен в тридневен срок от сключване на договора, да осигури едно трето лицепоръчител или да предостави банкова гаранция; третото лице и банковата гаранция следва да са одобрени от кредитора и да отговарят на определени изисквания, посочени в ОУ към договора /в чл.20 - чл.22 от ОУ/. От съдържанието на договора се установява също- чл. 20, че при неизпълнение на задължението от страна на заемателя за предоставяне на обезпечение, се начислява неустойка от 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение. По делото се установява също факта на сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г., въз основа на който заемодателя ***“АД - като цедент, е прехвърлил на ищеца *** ЕООД- като цесионер, вземанията си по договори за кредит, посочените в Анекс №1 към договора. Установява се, че вземанията на цедента по процесия договор за кредит са предмет на цесията. По делото няма данни за връчване на уведомлението за станалата цесия на ответника, но същото е редовно връчено с ИМ и приложенията й по реда на чл. 131 от ГПК.