Решение № 577 от 19.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 577/19.10.2023 г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1.

ГЕОРГИ ВИДЕВ

2.

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар

Димитрина

Георгиева и с участието на прокурора

Стоян Павлов изслуша докладваното от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА по к.а.н.дело № 504 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на В.Г.Л., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П. *** срещу Решение № 195/21.04.2023 г., постановено по а.н.дело № 1875/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд, както и да се отмени издаденият електронен фиш. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик – редовно призован, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 5170/15.06.2023 г. от главен юрисконсулт П., процесуален представител на ответника, в което по изложени съображения моли съда да остави без уважение подадената жалба и потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик не споделя основанията, изложени в касационната жалба. Счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5554179 на ОД на МВР Пазарджик, с който на В.Г.Л., ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Констатирано е, че на 23.01.2022 г. в 15,53 часа в гр. Пазарджик, на ул.

„Пловдивска“ срещу № 115, пред бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към гр. Пловдив, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 530И“ с рег. № РВ3343СМ, като се е движил с 65 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Скоростта е била заснета с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 с № 1174bb. Системата била отчела движение със скорост 65 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 15 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната техническа грешка на техническото средство при засичане на скоростта. Така се е формирало превишението от 12 км/ч. Въз основа на това е бил издаден и оспореният ЕФ.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се е доказал фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 182 ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност била ангажирана на основание чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. За това че лицето е собственик на процесния автомобил спор по делото е нямало, а за това свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на МПС, прието като писмено доказателство по делото. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. Такива не са представени от санкционираното лице. Съдът е констатирал, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице. Изрично е отбелязал, че съгласно чл. 189, ал. 4 изр. първо от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посочил е, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител, като е развил подробни мотиви. Според съдебния състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Решението е правилно.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд. В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. В тях първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба.

Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон.

Електронният фиш е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, посочени са нарушената разпоредба (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), санкционната разпоредба (чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост. Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.

Законосъобразно въз основа на представените по делото писмени доказателства районният съд е приел вмененото нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП за доказано. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория “В” за населеното място е 50 км/ч, извън населено място - 90 км/ч, а по автомагистрала - 140 км/ч, а в ал. 2 е указано, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Както бе посочено по – горе, процесният електронен фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл. 189, ал. 4, изр. второ. В изречение първо на посочената разпоредба изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки – какъвто е настоящия случай, доколкото предвиденото наказание за извършеното нарушение е налагане на глоба, то тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Настоящата инстанция намира, че нарушението е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал.

Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство, за което са представени доказателства за изправност и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Що се касае до развитите доводи в касационната жалба за приложение на чл.

34 и чл. 39 от ЗАНН в случаи от вида на процесния, настоящият състав намира, следното:

Според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лева с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лева е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата.

От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа логически пропуск, защото понятие „необжалваем“ в ал. 2, към която препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието на законодателен пропуск в нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН при наличието на термина „необжалваем минимум“, тъй като се създава неяснота по отношение на глобите от 10 до 50 лева и защо същите да представляват необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените факти и изложените аргументи на двете страни - актосъставителя и нарушителя, наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление или прекратяване на административнонаказателната преписка.