Решение № 27 от 15.04.2024, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Берковица, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА

Административно наказателно дело № 20231610200302 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Й. В. П. против Наказателно постановление № 1037/15.12.2022 г. на Директора на РДГ-гр. Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 50, ал. 15, т.

4 от същата Наредба.

Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с Решение № 661/31.10.2023 г. на АдмС-Монтана с по КАНД 611/23 г., с което е било обезсилено Решение № 69/28.06.2023 г. по АНД 61/23 г. по описа на РС-Берковица.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:

Й. В. П., като лице, издало позволително за сеч с № ...... от ....г. и одобрил карнет-опис от ... г., удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч върху цялата площ, а в действителност не е извършено маркиране върху цялата площ. Нарушението е извършено и открито на .... г. на територията на РДГ-Берковица, гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства по административно-наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

По настоящото съдебно производство са разпитани актосъставителя П. Н. Д. и посочения в акта свидетел – Т. Е. Т..

При така възприетата фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че с това деяние виновният е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл. 50, ал. 15, т. 4 от същата Наредба.

За извършеното административно нарушение на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 300 лева.

Възраженията в жалбата и поддържани в с. з. от процесуалния представител на жалбоподателя не могат да бъдат приети от съда за основателни.

Относно оплакването във връзка със съставените констативни протоколи:

По отношение на възражението за недопустимо съставяне на констативните протоколи, съдът намира същото за неоснователно, тъй като няма законова пречка такива да бъдат съставени, в какъвто смисъл е и установената практика на съдилищата /например Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г./ Относно оплакването, че не е бил спазен процесуалния ред за съставяне на АУАН, като в акта е посочен само един свидетел – в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН:

В случая не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение.

2

По делото се изясни, че посочения в акта свидетел – Т. Е. Т. е свидетел, присъствал при установяване на нарушението – в този смисъл са показанията на актосъставителя П. Д., както и на самия свидетел Т. Е. Т., който лично пред съда заяви, че е свидетел на установяването и на констатирането на нарушението. Това се потвърждава и от Констативния протокол на л. 7 гръб от делото, както и Протокола на л. 8.

Отделно от това АУАН е издаден въз основа на съставения преди това Констативен протокол на л. 7 гръб от делото, който следва да се приеме за документ по смисъла на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, в който случай законът допуска АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели.

Относно оплакването, че липсват данни за имота, по отношение, на който се твърди да е извършено нарушението:

Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да се е отразило на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като в НП е посочено изрично позволителното за сеч - № ...... г. /л. 13 от делото/, което се издава за конкретен имот и в което подробно е описан същия, още повече, че позволителното е издадено от самия жалбоподател.

Относно оплакването, че в АУАН и НП жалбоподателят е квалифициран като „лице, издало позволително за сеч“, което не е легален термин, поради което било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон:

Съдът намира, възражението за неосноватено поради следните причини.

Разпоредбата на чл. 257 от Закона за горите предвижда наказание за „лице, упражняващо лесовъдска практика“.

В случая обаче „лице, издало позволително за сеч“ може да е и „лице, упражняващо лесовъдна практика“.

Този извод се налага при тълкуване на разпоредбата на чл. 257 от ЗГ във връзка с разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГ.

От цитираната разпоредба става ясно, че позволително за сеч не се издава от всяко лице, а само от изрично посочените, сред които са и лицата, упражняващи лесовъдна практика. А по делото не е спорно, че жалбоподателя упражнява такава, като това изрично е отразено и в одобрения 3 от него карнет-опис /на л. 9/. Поради това непосочване на това обстоятелство, не може да се счете за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. липса на фактическо описание, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. С оглед на това, неоснователно е възражението, че в издадените АУАН и НП не е посочено, че лицето упражнява лесовъдства практика, така както е посочено в текста на чл.

257, ал. 1 от ЗГ, а единствено е посочено, че е лице, издало позволително за сеч /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г. постановно по аналогичен казус/.

Относно оплакването, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ е само санкционна такава и не съдържа предписание на дължимо поведение, което жалбоподателят да е нарушил виновно:

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което „съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми“. Нормата освен, че е санкционна, съдържа и правило за дължимо поведение от задълженото лице, а именно бездействие – да НЕ съгласува, да НЕ одобрява и да НЕ издава документ в нарушение на ЗГ, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми /в този смисъл Решение № 151 от 31.03.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 95/2021 г., в което се обсъжда т. 1 на цитираната разпоредба и което следва да намери приложение по аналогия и в настоящия случай./.

Нормата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е бланкетна, поради което в случая същата следва да се тълкува във връзка с посочената в НП разпоредба - чл.

52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, която гласи, че „Сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена “. Поради което издавайки позволително за сеч, респективно одобрявайки карнет-опис в нарушение на цитираната подзаконова разпоредба жалбоподателят е извършил нарушение, което изпълва състава на бланкетната разпоредба на чл. чл. 257, ал. 1, т. 2 от 4

ЗГ.

Относно оплакването, че акта не съдържа място на извършване на нарушението, тъй като е посочен целия регион на РДГ без същото да е конкретизирано:

Като място на извършване на нарушението в АУАН, респективно в НП е пососочено – територията на РДГ-Берковица, гр. Враца.

Съдът намира, че в случая мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано и е коректно посочено, доколкото нарушението касае дейност на лице, упражняващо лесовъдска практика /одобряването на карнет-опис в нарушение на подзаконов акт/, която лицето упражнява именно на територията на РДГ-Берковица, гр. Враца, което се потвърждава и от пзоволителното за сеч на л. 13, което е издадено от жалбоподателя в гр.

Враца.

Видно от съдържанието на АУАН и наказателното постановление нарушението е конкретизирано по време и място – посочена е датата на нарушението /.....г./, мястото на нарушението, посочени са фактите и обстоятелствата, описващи нарушението – в какво се изразява и правната квалификация. Подробно са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание да се приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с тези в наказателното постановление.

Следователно нарушението е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочено е в какво се изразява, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, респективно чл. 57 ЗАНН.

Дори да беше допусната нередовност при съставянето на АУАН / каквато в случая няма / с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка 5 чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение кореспондира с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Константна е съдебната практика, че нарушаването на правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН, е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, само когато в резултат на конкретното нарушение има вероятност установените от актосъставителя факти да са неистински, неточни и непълни; ако недопускането им би довело до възприемане на друга фактическа обстановка или правна квалификация на деянието или съществено да е накърнено правото на дееца да участва в административнонаказателното производство. В случая обаче такива съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, не са налице.

В обстоятелствената част на АУАН, респективно на наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, същото е описано в съответствие с правната квалификация / описание на административното нарушение /, посочена е в пълнота и правната квалификация на нарушението, с което са изпълнени и изискванията за съдържание на наказателното постановление по чл. 57 ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано правото на защита.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН: