Акт от 02.03.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 62 гр.Габрово ,28.02.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година,в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

ЧЛЕНОВЕ: И.Димова

С.Миланези при участието на секретаря М.Шаханова ,сложи за разглеждане в.гр.д. №39 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Ш-ТРАНС”ООД, подадена чрез адв.П.С. срещу решение №524 от 09.12.2019г. по гр.д.№1658/2019 на Габровски районен съд.

В жалбата се излагат твърдения ,че решението е недопустимо в частта, с която съдът е признал уволнението на ищцата ,извършено със заповед №14 от 04.09.2019г. на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. с чл.190,ал.1,т.2 КТ за незаконосъобразно и го е отменил на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ. Излагат се доводи,че в останалата част решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата и нарушение на принципа на диспозитивното начало ,довели до необоснованост и неправилно приложение на закона. Жалбоподателят се позовава на заявеното в исковата молба ,от което извежда,че искането е основано на едно – единствено фактическо обстоятелство - че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от ищцата със заявление ,получено от работодателя на 13.08.2019г. и поради предшестващото прекратяване на трудовото правоотношение на 13.08.2019г., е незаконно последващото уволнение с дата 23.08.2019г. Останалите доводи в исковата молба излагат тълкувания, квалификации и мнения относно правни норми и/ии поведения на страните,но не внасят никаква корекция на вече заявеното фактическо основание.При изложеното основание за прекратяване на 13.08.2019г. на трудовото правоотношение между страните се яявява като неуместно претенцията за неизпълнение на процедурата по чл.193 КТ.Не е направено в първоинстанционното производство от ищцата изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК,каквото изявление липсва в писменото становище от 22.10.2019г. и проведените по делото съдебни заседания.В мотивите на обжалваното решение съдът е приел,че трудовото правоотношение на ищцата с ответника не е прекратено с нарочно заявление ,получено от ответника на 13.08.2019г.,на основание чл.327,ал.1,т.2,пр.1

КТ,тъй като не е налице това основание – няма забава на изплащането на трудовото й възнаграждение за м.май и м.юни 2019г.При този извод съдът е следвало да постанови решение,с което да отхрил искането,основано на фактическите твърдения съгласно исковата молба.Въпреки основанието на иска,категорично заявено в исковата молба и поддържано до приключване на съдебното дирене,като е уважил исковата претенция поради неспазване на дисциплинарната процедура, първоинстанционният съд е нарушил диспозитивното начало в исковия процес,като е постановил решение по непредявено основание,което следва да бъде отменено. Цитира се соченото в становището от 22.10.2019г. относно заповед №14 от 04.09.2019г.,че е ирелевантна,защото е издадена след подаване на исковата молба.Ищцата не претендира нищо ,което да е основано на тази заповед,по отношение на нея няма изложени в исковата молба никакви фактически твърдения или претенции.Произнасянето с отмяната й с диспозитива на обжалваното решение е „свръх петитум” и в тази част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в частта,с която е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата , извършено със заповед №14 от

04.09.2019г., и за отмяна на обжалваното решение в останалата част като неправилно ,ведно със законните последици.

Ищцата е оспорила въззивната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания чрез пълномощника адв.Н.С. писмен отговор.

Въззивният съд,като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалвоното решине Габровски районен съд е признал уволнението на ищцата Т.В.Г., извършено със Заповеди № 1 от 23 август 2019г. и №14 от 4 септември 2019 г. на основание чл. 330, ал, 2, т. 6 във вр. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, на управителя на "Ш. ТРАНС" ООД , за незаконосъобразно и го

ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,като е възложил разноските в тежест на ответника.

Постановеното от първоинстанционния съд решение, предмет на въззивната жалба,е валидно и допустимо.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба твърдения, че обжалваното решение е недопустимо в частта,с която съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на ищцата ,извършено със заповед №14 от 04.09.2019г.,поради произнасяне „свръх петитум”.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Т.В.Г. срещу „Ш.

ТРАНС”ООД иск по чл.344,ал.1,т.1