Решение № 623 от 07.12.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 623 гр.Плевен, 07.12.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №599 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от С.Р.П. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000456/10.06.2021 год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която на П. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане с влезли в сила наказателни постановления на всички контролни точки на водача.

В жалбата се навеждат доводи, че отнетото с обжалваната заповед СУМПС №********* е издадено на 11.10.2019г. Издаден е на жалбоподателя и контролен талон №**********, от който е видно, че към дата 11.10.2019г. притежава 39 контролни точки. Към момента на издаване на това СУМПС е действала Наредба №1з-1959 от 27.12.2007г. за определяне на пьрвоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за конто се отнемат. Съгласно сьщата, при издаване на СУМПС се предоставят 39 контролни точки за отчет на извършваните нарушения. След издаване на свидетелството за управление па МПС и контролен талон са налагани на П. наказания по ЗДП, водещи и до отнемане на контролни точки, както следва : НП №20-0938-004550-20.10.2020 год.-12 к.т. и НП№21-0291 -000080/ 25.02.202 год.-12 к.т. или общо са му отнети 24 к.т. Видно от Заповедта, СУМПС №2841291 18/11.10.2021 г. е отнето и за нарушения, навършени преди неговото издаване, а именно: НП№ 17-0938-006310/20.12.2017г. - 6 кт; НП № 18-0938-007108/10.01.2019г. - 6 кт; НП № 19-0938-002084/07.05.2019г. - 6 кт.

Или общо - 18 контролни точки. Твърди, че през 2008г. е преминал допълнително обучение по чл.158, ал.1, т. 1 ЗДвП и броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения би следвало да са частично увеличени с 1/3, но предвид издаването на оспорената заповед, се налага извод, че изобщо не са му възстановявани 13 кт на посоченото основание, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Предвид горното счита, че издадената ЗППАМ №21-0938- 000456/10.06.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен е неправилна и незаконосъобразна и моли съда да я отмени.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.Й. с пълномощно на л.50 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта, моли съда да я отмени. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на

МВР- Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А. с надлежно пълномощно на л.68 от делото, която оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да я отхвърли, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 6 юли 2021 год., видно от разписката за връчването й на л.5 от делото, а жалбата е подадена на 20 юли 2021 год. и е заведена с вх.№316000-25614, т.е. обжалвана е в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта и пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0938-000456/10.06.2021 год. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен, на П., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП № 17-0938-006310/20.12.2017г-6КТ; НП № 18-0938-007108/10.01.2019г-6КТ ; НП № 19-0938-002084/07.05.2019г-6КТ ; НП №20-0938-004550/20.10.2020г-12КТ; НП

№ 21-0291-000080/25.02.2021г-12КТ. Административният орган е приел, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.20-21 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.4 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал.

5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Заповедта е съобразена с материалноправната разпоредба на чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

Оспорената заповед е издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления: НП № 17-0938-006310/20.12.2017г-6КТ; НП № 18-0938-007108/10.01.2019г-6КТ ; НП № 19-0938-002084/07.05.2019г-6КТ ; НП №20-0938-004550/20.10.2020г-12КТ; НП № 21-0291-000080/25.02.2021г-12КТ. Заверени копия на всичките цитирани в оспорената заповед наказателни постановления са приложени по делото. От тях се установява, че те са връчени на П., както следва:

НП №

17-0938-006310/20.12.2017г., с което са отнети -6кт; е връчено на П. на 12.04.2018 год. лично срещу подпис, като върху НП има мокър печат, че е влязло в сила на 20.04.2018 год.-л.37 от делото;

НП

№20-0938-004550/20.10.2020г, с което са отнети 12кт, е връчено на П. на 17.02.2021 год., като върху НП има мокър печат, че е влязло в сила на 25.02.2021 год.-л.42 от делото;

НП №

21-0291-000080/25.02.2021г, с което са отнети 12кт , е връчено на П. на 21.04.2021 год., като върху НП има мокър печат, че е влязло в законна сила на 29.04.2021 год.-л.43 от делото;

НП №

18-0938-007108/10.01.2019г., с което са отнети 6кт, е връчено на П. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, на 10.07.2019 год., видно от отбелязването върху същото на л.38 от делото. Към НП има приложена Докладна записка рег.№270р-6021/8.07.2019 годна на л.39 от делото, от която се установява, че П. ***, за връчване на НП, по преписка с рег.№316р-7314/6.03.2019 год. По номера на тази преписка, до РУ-Гулянци е изпратено приложеното на л.74 от делото писмо, за връчване именно на НП №18-0938-007108/10.01.2019 год. В докладната записка е посочено, че от извършени многократни проверки на адреса лицето не е установено. Като при беседа с родителите на П. е установено, че той пътува с товарен автомобил извън България и посещава с.Милковица периодично. По делото на л.33 има приложена справка от НБД“Население“, че адресът на П. *** е негов постоянен и настоящ адрес и няма данни за други регистрирани адреси, като на този адрес лицето пребивава, считано от 1.01.1980 год., видно от справка на л.34. Именно на този адрес П. е търсен за връчване на НП, видно от докладната записка на л.12. Върху НП има мокър печат, че е влязло в сила на 18.07.2019 год.-л.38 от делото;

НП № 19-0938-002084/07.05.2019г., с което са отнети 6кт, е връчено на П. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, на 12.08.2019 год. Към НП има приложена Докладна записка рег.№270р-6993/6.08.2018 годна , от която се установява, че П. ***, за връчване на НП №19-0938-002084/2019 год., но не е намерен, тъй като по данни от родителите на П., последният пътува с товарен автомобил и посещава с.Милковица периодично. По делото на л.33 има приложена справка от НБД“Население“, че адресът на П. *** е негов постоянен и настоящ адрес и няма данни за други регистрирани адреси, като на този настоящ адрес лицето пребивава, считано от 1.01.1980 год., видно от справка на л.34. Именно на този адрес П. е търсен за връчване на НП, видно от докладната записка на л.14. Върху НП има мокър печат, че е влязло в сила на 20.08.2019 год. - л.40 и л.41 от делото.

Ето защо неоснователно е оплакването, релевирано от упълномощения от жалбоподателя адвокат Й. в хода на устните прения между страните, че наказателни постановления

№№18-0938-007108/10.01.2019г. и 19-0938-002084/07.05.2019г не са надлежно връчени на адресата на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания, влизат в сила наказателните постановления, които: не подлежат на обжалване; не са били обжалвани в законния срок; са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно, за да влезе в законна сила наказателното постановление следва да не е било обжалвано или ако е обжалвано, да е било потвърдено от съда. Наказателното постановление не е влязло в законна сила, когато е налице подадена жалба срещу същото или е образувано производство по оспорване по предвидения в закона ред, което не е завършило с влязъл в сила акт на компетентния орган. Установяването на положителното обстоятелство, че наказателното постановление е било обжалвано или същото е било отменено по надлежния ред, е в тежест на жалбоподателя, тъй като последният черпи благоприятните правни последици от тези обстоятелства. В случая е удостоверено върху всички наказателни постановления, станали основание за прилагане на ПАМ, че са влезли в законна сила като необжалвани. Не са представени данни за наличие на обжалване по отношение на нито едно от цитираните в оспорената заповед наказателни постановления, че е образувано производство по разглеждане на подадените жалби, което не е приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган. От друга страна, изложените доводи, че наказателните постановления не са надлежно връчени, следва да се релевират в производство по обжалване на наказателните постановления. При условие, че не са ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН на наказателните постановления, описани в заповедта за прилагане на ПАМ, и при условие, че не е извършено успешно оспорване на верността на извършените вписвания относно датата на влизането им сила, то наказателните постановления са породили за адресата им определените с тях правни последици, включително отнемането на посочените в тях контролни точки. Ако адресатът на ПАМ твърди, че някое от наказателните постановления не му е надлежно връчено и съответно - не може да се приеме за влязло в законна сила, е следвало да ангажира доказателства, че същото е оспорено и поради това не би могло да служи като фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Доколкото редовността на връчването на НП е пряко относима към допустимостта на жалба срещу НП, в производството по оспорване на акт за прилагане на принудителната административна мярка административният съд няма правомощие да реши този въпрос, като изземе компетентността на съответния районен съд. Именно затова следва да се приеме, че след като в съдържанието на заповедта за прилагане на ПАМ са посочени съответните релевантни за приложението й НП, най-късно към датата на нейното съобщаване адресатът е узнал за тяхното съществуване и е могъл да ги оспори пред районния съд, позовавайки се на твърдяната липса на редовно връчване на НП по реда на ЗАНН.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fe3c9f1-884d-47f3-86c9-d21df01b0b9f