Решение № 49 от 21.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500212 по описа за 2024 година С Решение № 18 от 17.01.2024 г., постановено по гр. д. № 458/2022 г. по описа на ОС – Габрово М. А. М. от гр. Варна е осъдена да заплати на В. С. П. от гр. Габрово сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2021 г., представляваща извършените подобрения, с които се е увеличила стойността на апартамент с идентификатор *** по КК и КР на гр. Габрово, представляващ жилище с адрес в гр. Габрово, ********, на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника М. А. М., чрез процесуален представител адв. Л.. Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт, в неговата цялост. Прави оплакване за недопустимост и неправилност на същия. Активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС, така, както е квалифициран от ОС-Габрово, имало единствено лице, притежаващо качеството владелец.

Същевременно по делото липсвали каквито и да било данни у ищеца В. П. да е било налице намерение за своене по отношение на процесния имот, нито той самият е заявявал, че счита имота за свой собствен. В. П. притежавал 1 качеството на държател, а не на владелец по отношение на процесния имот, като нямало и как да упражнява намерение за своене на семейното жилище, собственост на М. М., докато двамата са имали сключен граждански брак.

Обжалваното съдебно решение било недопустимо, тъй като искът по чл. 74 от ЗС принадлежал единствено и само на лице, имащо качеството владелец, в който смисъл било и ППВС № 6/1974 г.

Отделно от горното, въззивникът счита решението и за изцяло неправилно. Нито от свидетелските показания, нито от останалите доказателства по делото можело да бъде установено с високо ниво на сигурност каква е причината за изтеглените кредити от въззиваемия и дали сумите от същите са вложени в ремонт на апартамента. Показанията на св. И. били кредитирани от съда, въпреки липсата на документи, които да ги подкрепят, а същевременно показанията на св. Ж. относно наличието на хазартна зависимост у ищеца не били кредитирани поради липса на други доказателства, кореспондиращи със заявеното от свидетелката. Твърдените от ищеца обстоятелства относно вложените лични средства в ремонта на апартамента не били подкрепени нито от свидетелските показания, нито от представените документи по делото. Свидетелите никъде не били посочили и били в обективна невъзможност да узнаят чии са парите, с които въззиваемият им е заплащал извършената работа. Останалите твърдения относно вложения труд от В. П. срещали частична подкрепа единствено в показанията на свидетелите В. и И.. Неправилни били изводите на съда относно обстоятелството, че В. П. се явява недобросъвестен владелец. Неясен бил и начинът, по който първоинстанционният съд установил, че изтеглените суми под формата на кредит от В. П. са вложени именно в ремонтните дейности по апартамента.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Габрово и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от В. С. П. иск като неоснователен и недоказан, както и да осъди въззиваемия да възстанови сторените от жалбоподателката разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея В. С. П. от гр. Габрово.

2

В съдебно заседание пред въззивния съд М. А. М., чрез процесуалния си представител адв. Л., поддържа депозираната въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения.

В съдебно заседание пред въззивния съд ответникът по жалбата В. С. П. не се явява. По делото е постъпило писмено становище чрез процесуалния му представител адв. П., с което страната оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на сторените в производството разноски.

Като разгледа направените в жалбата оплаквания, прецени становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, при наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора по чл.131 ГПК, поради което се присъединява към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е писмено, на ясен и разбираем български език и е подписано от съдията.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за недопустимост на съдебния акт. Изложените във въззивната жалба съображения, мотивирани включително с разрешенията, дадени с ППВС № 6/1974 г., всъщност касаят правната квалификация на иска, която съобразно трайната съдебна практика на ВКС има отношение към правилността на съдебния акт, а не към неговата допустимост. Наведените в тази връзка възражения на жалбоподателката 3 следва да бъдат обсъдени по същество на правни спор при осъществяване преценката за основателност на исковата претенция.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото. При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна следното.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко така:

Не е спорно по делото, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 621, том IV, рег. № 2637, дело № 87/11.04.2016 г. на нотариус П. К., с район на действие Габровски районен съд, ответницата по делото М. А. М. придобила собствеността върху процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Габрово, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес на имота: гр.

Габрово, ********, с площ 76.28 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Безспорно е също, че с решение № 260066 от 16.02.2021 г. по гр.д. № 2/2020 г. на Габровски районен съд е прекратен бракът, сключен с акт № 0037/17.04.2016 г. на Община Габрово между М. А. М. и В. С. П., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на М. М..

Не се спори и обстоятелството, че при закупуването му жилището не е било в добро състояние, което е наложило да бъде извършен ремонт, за да може да бъде обитавано от семейството.

Видно от представеното към исковата молба удостоверение изх. № ТС455888 от 20.11.2019 г., издадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ищецът В. С. П. е ползвал многократно кредитни продукти от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както следва: потребителски кредит в размер на 483.78 лв. за закупуване на мебели – детско обзавеждане, съгласно договор за потребителски кредит № 4000276732/13.05.2016 г.; потребителски кредит в размер на 2161.34 лв. за закупуване на обектив, съгласно договор за потребителски кредит № 4000625112/11.08.2017 г.; потребителски кредит в размер на 819 лв. за 4 закупуване на климатик, съгласно договор за потребителски кредит № 4000684565/24.10.2017 г.; потребителски кредит в размер на 1657.10 лв. за закупуване на мултифункционално устройство, съгласно договор за потребителски кредит № 4001217346/23.05.2019 г., както и още 7 бр. потребителски кредита на различна стойност с неуточнено предназначение, ползвани съобразно договори за потребителски кредит, сключени от ищеца в периода от 11.05.2016 г. до 03.09.2018 г.

Видно от приложеното към исковата молба удостоверение изх. № ИД37149-2019 от 21.11.2019 г., издадено от „ОББ“ АД – клон Габрово, В. С. П. е ползвал потребителски кредит с първоначален разрешен размер от 10000 лв., съгласно договор от 17.06.2016 г., който е рефинансиран с новоотпуснат потребителски кредит в размер на 15000 лв., съгласно договор от 28.02.2018 г.

В. П. е ползвал също и потребителски кредит в размер на 10000 лв., съгласно договор от 30.03.2018 г. Не е посочено конкретно предназначение на ползваните кредити.

Видно от представената по делото Справка относно данните за осигуряването на В. П., издадена от ТД на НАП – Велико Търново, в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. ищецът е бил осигуряван от работодателя „Сев – Брокерс“ ООД – гр. Габрово, с подробно посочени размери на осигурителния доход за всеки месец от периода.

По делото е представен приемо-предавателен акт за МПС, видно от който на 16.02.2016 г. М. М. продала на трето лице свое собствено МПС за сумата от 800000 рубли (равняващи се на 18099.26 лв. по курса на БНБ към 16.02.2016 г.). Представено е също извлечение по сметката на М. М. в АО „Алфа – Банк“ – Русия, разкрита на 16.03.2016 г., видно от което на 29.03.2016 г. по сметката е постъпила сума в размер на 2450000 рубли (равняващи се на 62 446, 32 лв. по курса на БНБ към 29.03.2016 г.). Представено е и извлечение по сметката на ответницата за периода от 10.05.2016 г. до 10.06.2016 г., видно от което входящото салдо за периода е било в размер на 1000 евро, общият размер на постъпленията – 3999.08 евро, общият размер на разходите – 4629.81 евро, а крайното салдо за периода – 369.27 евро, като в табличен вид е представена подробна информация за извършените в периода трансакции в различни търговски обекти в гр. Габрово, гр. Ямбол, гр. Букурещ, гр. Велико Търново и гр. Дряново.

5

От заключението по допуснатата и изслушана по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния апартамент към датата на заключението, ако не са били извършени ремонтните работи, би била 50214 лв. Съобразно изчисленията на вещото лице, в резултат на извършените строително-ремонтни дейности стойността на апартамента се е увеличила със 17151 лв.

От заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че справедливата пазарна стойност на имота към дата на оценката (29.06.2023 г.) възлиза на 97485 лв.

Св. М. В. установява в показанията си, че познава В. П. и М. М. откакто последната пристигнала в България. Знаел за апартамента, който те взели до бензиностанция ОМВ, срещу централната поща в гр. Габрово. Ходил да помага на ищеца да разчисти и да прави ремонт. Първоначално апартаментът бил в много окаяно състояние, не бил подходящ за живеене, било разбито, със счупени прозорци, с очернени стени на груба мазилка. Заедно с ищеца махали и качвали мебели, като свидетелят боядисвал. Помагал на ищеца почти през целия процес по ремонтните дейности, като дори му давал пари на заем, когато такива са му били необходими. Свидетелят посочва, че не е виждал ответницата в апартамента по време на ремонта, нито я е виждал да плаща за материалите. Тя участвала в обсъждането на отделни въпроси във връзка с разпределението на стаите. Детската стая била за дъщерята на ответницата.

Излага, че св.И. И. участвал в ремонта с направата на ел. инсталация. Към края на есента апартаментът бил готов. Ремонтът продължил около 5-6 месеца. Боядисването на детската стая и кухнята отнело 3-4 дни. Всички части от ремонта се движели едновременно – лепенето на плочки, слагането на тавани, ел. инсталация, гипсокартон, като те били поверени на други лица и свидетелят не е участвал в тях. Помагал е в носенето на мебели. Към м. октомври бил приключен целия ремонт. Според свидетеля ищецът и ответницата си разпределяли задачите по ремонта, като той не я е виждал да говори с работниците, нито да участва в боядисване, почистване или други подобни дейности. Тя избирала и поръчвала мебели, като свидетелят е присъствал когато В. П. е заплащал за това. Понякога той плащал в брой, понякога по банков път, като предимно използвал карта. Свидетелят сочи и че понякога е предоставял в заем парични средства на ищеца, когато последният 6 е заплащал за ремонтните дейности в брой.