Решение № 1088 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110201746 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на И. С. П. против Наказателно постановление № № 311/22.12.2025, издадено от Директора на РДГ-София, с което, на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на жалбоподателя била глоба, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЛОД.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (липса на посочен час на извършване; непрецизно описание; противоречие за цифрова квалификация; липса на данни за свидетел в АУАН; липса на материална и териториална компетентност) и за недоказаност. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които доразвива в писмен вид.

Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. Оспорва жалбата. Намира атакувания фиш за законосъобразен и обоснован. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира 1 изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар по част от изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато нарушение на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

То се изразява не в липсата на посочен час на извършване (отразаването на конкретна дата носи признаците на достатъчност, с оглед спецификите на инкриминираното деяние и проверка на давностните и преклузивните срокове), нито на липсата на материална и териториална компетентност (във връзка с която е представената Заповед № РД-49-171/23.05.2024 г.), а в непрецизната формулировка на административно обвинителната теза. Тук е мястото да се подчертае дебело, че разпоредбите на чл. 84, ал. 1 и на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЛОД, посочени в атакуваното НП, имат подчертано санкционен характер, т. е. те регламентират правомощие (право, но и задължение) на контролните органи, в случаите на осъществен фактически състав на нарушение, т. е. те не биха могли да бъдат обект на нарушение, от страна на контролираните лица (в светлината на изложените твърдения – за ловуване без писмено разрешително за лов и в забранените срокове, като нарушена, евентуално, би могла да бъде разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЛОД – „Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов“ или подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗЛОД, касателно времевите ограничения). Липсата на посочена нарушена материална разпоредба съставлява самостоятелно процесуално нарушение, от категорията на съществените, респективно – отменително основание.

На следващо място, в светлината на вече изложеното, констатира се и вътрешно противоречие, касателно санкционната норма. Цитираните по горе разпоредби – на чл. 84, ал. 1 и на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЛОД (и двете – с подчертано санкционен характер), са взаимоизключващи се, най-малкото, доколкото едната предполага наличието на убит или уловен дивеч, а другата – не. В този смисъл и по този пункт обвинителната теза се отличава с вътрешна диаметралност, която не просто ограничава правото на защита, но реално прави същата невъзможна.

В обобщение, атакуваното НП е изготвено по начин, който би бил обект на заслужена процесуална критика, дори от студент в юридически факултет, а наличните в него процесуални нарушения са от тежест и фрапантност, която успешно би могла да бъде обсъждана и в производство за деяние по чл. 282, ал. 1 НК, с оглед безспорните данни за извършено административно нарушение, ангажирането на отговорност за което е била парирана от АНО.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Предвид наличието на възражение за прекомерност (съпроводително писмо към преписката), съдът, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, намира, че посоченият в договора размер от 1 500 евро (т. е. неколкократно надвишаващ ориентировъчните размери по Наредба 1/2004 г.) касае сума, явяваща се фрапантно необоснована, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл и при липса на регламентирани минимални размери на адвокатски възнаграждения, справедливо възнаграждение се явява това от 200 евро, бележещо приблизително препокрИ.е и с размера по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата.

По изложените съображения съдът приема, че постановлението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено на процесуално основание, без да се коментират възраженията по същество.

2

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 311/22.12.2025, издадено от Директора на РДГ-София, с което, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, на И. С. П. била глоба, в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗЛОД.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция по горите да заплати на И. С. П., ********** сумата от 200 евро – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3