Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4834 от 30.04.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13417/2018
Вид
Определение № 4834
Подписан
30.04.2019
В сила
22.05.2019
Състав
НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА СЛАВЧЕВА-АНДОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4834 30.04.2019г. , гр.Пловдив

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13417 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против Х.П.К., ЕГН ********** ***, по чл.422 ГПК, с която е направено искане за постановяване на решение, с което да се установи съществуване на вземане в полза на ищеца в размер на 1 859.34 лв. неизплатено парично задължение – номинал по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

С разпореждане от *** исковата молба е била оставена без движение, за отстраняване на констатирани нередовности, като по делото е постъпила уточнителна молба, според която в цената на иска от 1 859.34 лв. са включени главница от 860.14 лв., договорно възнаграждение в размер на 170.46 лв. и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 828.74 лв.

Съдът, след преценка на доводите на ищеца, както и предвид направените с отговора на исковата молба възражения намира, че в конкретния случай предявеният установителен иск е недопустим, поради следното:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. В настоящия случай такъв идентитет не е налице. От приложеното ч.гр.дело № 3626 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че е разпоредено заплащането на сумата от 1 859.34 лв. главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, лихва за забава в размер на 14.99 лв. от *** до ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на главницата. С оглед на изложените в исковата молба и уточняващата молба от дата ** твърдения се налага извод, че сумата от 1 859.34 лв. представлява не само главница, както е посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а представлява сбор от главница договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Следователно не е налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание и по размер – доколкото в заповедното производство, ищцовото дружество изрично претендира процесно вземане да е в размер на 1 859.34 лв. – главница, а в исковото производство претендира вземания – други, акцесорни такива, които не са били предмет на заповедното производство – 170.46 лв. договорно възнаграждение и 828.74 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.

Ето защо съдът намира, че е налице разминаване между основанието и размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение и тези в исковото производство, поради което и на основание чл. 130 ГПК производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявеният иск е недопустим.

Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето защо следва да бъдат обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 3626 по описа на ПРС за 2018г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 2148 от 07.03.2018г.

По изложените съображения съдът

О П Р Е

Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13417 по описа на ПРС за 2018г.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 2148 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2018г., издадена по ч.гр.дело № 3626 по описа на ПРС за 2018г.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

Вярно с оригинала.

М.К.