Решение № 234 от 28.12.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Бяла, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100019 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „АНКОВ 80“ ЕООД претендира съдът да признае за установено съществуването на негови вземания от ответника „УНИОН КЕХЛИБАР ЕВРОТУР“ ООД за сумата от 5600 лв. – главница, представляваща цена по договор за покупко-продажба от април 2021 г. на 2000 кг. слънчогледово семе, за която сума е издадена фактура № 807/05.05.2021 г., както и за сумата от 849,34 лв. - мораторна лихва за периода 05.05.2021 г. - 01.11.2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 850/2022 г. по описа на РС-Бяла. Претендира и присъждане на разноски за производството.

Ищцовата претенция се основава на твърдения за сключен на 20.04.2021 г. между ищеца и ответника устен договор за продажба на стока - 2000 кг. слънчогледово семе, при цена 2,80 лв/кг, като стоката била предадена на 21.04.2021 г. в цех на ответника в с.Копривец, след преглед и одобрение.

Сочи се, че във връзка с продажбата ищецът издал фактура № 807/05.05.2021 г. на стойност 5600 лв., както и декларация за произхода на стоката. Твърди се още, че съгласно постигнатите договорености заплащането на цената следвало да се осъществи в 14-дневен срок след получаване на фактурата, както и че двукратно - на 28.02.2022 г. и на 25.10.2022 г., ищецът изпращал до ответника потвърдителни писма за задължения, но плащане не последвало.

Ищецът сочи, че за вземанията си се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 850/2022 г. на Районен съд - Бяла, срещу която ответникът възразил, с което обосновава правен интерес от иницииране на настоящото исково производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се заема становище за неоснователност на исковата 1 претенцията и се моли за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски за производството. Ответникът заявява, че с ищеца са в търговски взаимоотношения от десет години и че реализира продукцията си на пазара под запазената търговска марка „Ядки Кени“. Признава, че приел стоката, но възразява, че постигнатото между страните съгласие било за продажба под уговорка за опитване, като бил уговорен петмесечен срок за опитването, тъй като слънчогледът бил от некупуван от ищеца до момента сорт, като не била уговорена цена. Твърди, че не одобрил стоката и в уговорения срок уведомил ищеца, че стоката е некачествена - слънчогледът бил с много дебела люспа и изобщо не бил одобрен на пазара, поканил ищеца да прибере обратно слънчогледа, като последният помолил да остане на склад докато организира транспорт. Заявява, че не е сключен окончателен договор за продажба, както и че са налице и предпоставките на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на процесния слънчоглед. В условията на евентуалност заявява, че е развалил договора поради неизпълнение на продавача, тъй като слънчогледът бил със съществени недостатъци с оглед начина му на потребление.

В съдебно заседание страните се представляват от управителите и от упълномощени адвокати, като ищецът поддържа исковата молба, а ответникът поддържа подадения отговор. Във връзка със заетата процесуална позиция и наведените в отговора на исковата молба възражения, в първото по делото заседание при изясняване на фактите по спора ответникът пояснява, че под одобряването на слънчогледа на пазара няма предвид издаването на някакви специални или разрешителни документи от държавни органи. В хода на устните състезания ищецът моли за уважаване на исковата претенция, ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Страните подновяват претенциите си за присъждане на разноски и представят списък на разноските. В предоставения от съда срок по чл.149, ал.3 от ГПК от страна на ответника е представена писмена защита, в която се развиват подробни доводи и съображения по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК съдът е сезиран с искове с правно основание чл.327 от ТЗ вр.чл.318, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1, пр.1 от ТЗ вр.чл.86 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.204 от ЗЗД, чл.193, ал.1 от ЗЗД и чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 850/2022 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на заявление от „Анков 80“ ЕООД срещу „Унион Кехлибар - Евротур“ ООД е издадена Заповед № 328/17.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата 5600 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2022 г. до изплащане на вземането /при липса на редовно заявено искане за законна лихва от страна на заявителя/, сумата 849,34 лв. - лихва за периода от 05.05.2021 г. до 01.11.2022 г., сумата 128,99 лв. - държавна такса и сумата 1000 лв. - адвокатско възнаграждение.

Заявителят е обосновал вземането си с твърдения за продаден слънчоглед в размер на 2000 кг. по 2,80 лв/кг и издадена фактура № 807/05.05.2021 г. В едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило бланкетно възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което на 2 заявителя е указана възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. За указанията заявителят е уведомен на 05.01.2023 г., като на 10.01.2023 г. по пощата е изпратена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими – същите изхождат от лице с правен интерес, предявени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – подадено в срок от длъжника по заповед по чл.410 от ГПК възражение, като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по същата.

Основателността на исковата претенция е предпоставена от установяване от страна на ищеца, че между него и ответника е сключен договор за продажба с твърдяното съдържание; че е изпълнил точно задълженията си в количествено и качествено отношение; наличие на главно парично задължение, настъпила изискуемост на задължението и изпадане на длъжника в забава; размер на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните суми, а с оглед заетата с отговора на исковата молба процесуална позиция в негова тежест е да установи и наличието на уговорен между страните срок за опитване, уговореното между страните качество на слънчогледовото семе, наличието на твърдяните недостатъци на предаденото слънчогледово семе, че е уведомил ищеца за недостатъците и кога е станало това, че недостатъците намаляват съществено годността на предмета на продажбата за обикновеното или за договореното предназначение, едностранно адресирано и достигнало до ищеца изявление на ответника, че разваля договора.

По делото е представена фактура № 807/05.05.2021 г., издадена от „Анков 80“ ЕООД с получател „Унион Кехлибар - Евротур“ ООД, за стока: слънчоглед, количество: 2000 кг., при единична цена без данък добавена стойност 2,80, на обща стойност 5600 лева, с посочен начина на плащане: платежно нареждане. Фактурата носи подпис за съставител. Липсва подпис за получател.

С доклада си по чл.146 от ГПК съдът е обявил за ненуждаещи се от доказване следните общоизвестни по смисъла на чл.155 от ГПК обстоятелства, вписани в Търговския регистър: че в предмета на дейност на ищеца се включва селскостопанско производство и търговия със селскостопанска продукция, а в предмета на дейност на ответника се включва производство, изкупуване, преработка и реализация на селскостопанска растителна продукция.

Като безспорно между страните съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че през месец април 2021 г. ищецът „Анков 80“ ЕООД е предал на ответника „Унион Кехлибар - Евротур“ ООД и последният е получил в своя база 2 000 кг. слънчогледово семе.

Ищецът представя изходящи от същия писмени уведомления от 28.02.2022 г. и 25.10.2022 г., адресирани до ответника „Унион Кехлибар Евротур“ ООД, без доказателства същите да са достигнали до получателя. В уведомленията фактура № 807 от 05.05.2021 г. на стойност 5600 лв. е посочена като непогасена.

От заключението на допуснатото по делото съдебно-счетоводна 3 експертиза, изготвено след справка в счетоводството на „Унион Кехлибар Евротур“ ООД, неоспорено от страните, се установява, че първоначално стоките по фактура № 0000000807/05.05.2021 г. са осчетоводени при ответника като материали, които се включват в основното производство, а впоследствие - на 30.08.2021 г., стоката е прехвърлена по сметка за склад, което означава, че стоката не е въведена в производството. В съдебно заседание експертът уточнява, че при извършване на експертизата не е установил някакъв конкретен документ, който да е свързан с това счетоводно прехвърляне. По данни от експертизата по фактурата липсва отразено плащане в счетоводството на ответника.

За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на страните - на страната на ищеца свидетелите В. И.ов В. /на длъжност „шофьор“ при ищеца, с основно образование/ и С. С. О. /на длъжност „общ работник“ при ищеца, със средно образование/, на страната на ответника свидетелите А.Х.П. /на длъжност „пекар“ при ответника, със средно образование/, П. И.ова Й.а /служител „човешки ресурси“ при ответника, със висше техническо образование/ и П. С. Й. /на длъжност „склададжия“ при ответника, със средно образование/. Така в показанията си пред съда свидетелите заявяват, че са дългогодишни служители при ищеца, респективно при ответника. Свидетелят В. сочи, че ищецът има цех в село Обнова, от където процесният слънчоглед бил натоварен в чували от по 25 кг. и бил превозен с бус, управляван от свидетеля, до цех на ответника в село Копривец, като пояснява, че не е присъствал по време на уговорките между управителите на двете дружества. Свидетелят О. заявява, че бил на работа, когато управителят на ответното дружество отишъл при тях и казал на управителят на ищцовото дружество, че иска два тона семки, като отрича да е чул уговорки за пари, кога и къде да бъде доставен слънчогледът, но сочи, че още същия ден слънчогледът бил натоварен и извозен чрез бус на ищеца.

Кореспондиращи на показанията на двамата свидетели са данните от представения по делото пътен лист от 21.04.2021 г. с бланков номер 559816 с превозвач „Анков 80“ ЕООД, с маршрут Обнова - Копривец.

Показанията на свидетелите В., П., Й.а и Й. са еднопосочни и кореспондиращи си относно факта, че слънчогледът е доставен в склад на ответното дружество в село Копривец, както и че е бил прегледан от служител на ответника при приемането. Свидетелят В. сочи, че бил посрещнат от управителя на ответника, като слънчогледът бил прегледан от свидетеля П., който одобрил същия и пристъпили към разтоварване на чувалите. В противовес на показанията му са показанията на свидетелите П., Й.а и Й.. Така свидетелят П. сочи, че тъй като в задълженията му е да приема суровина, да я окачествява и да работи с нея, взел проба от един чувал, за да провери слънчогледа на външен вид, вкусови качества, цвят и аромат, но не харесал същия и на четири очи изкоментирал с управителя на ответното дружество да не приема стоката, независимо от което слънчогледът бил оставен при тях. Сочи, че по време на доставката там били свидетелят В. и управителят на ищеца, като отрича да е присъствал по време на разговор между двамата управители, но заявява, че от управителя на ответника и от колежка от офиса е чувал, че слънчогледът ще се опита и ако не им хареса, се връща и доколкото му е известно продукцията трябва да бъде взета от склада и върната на ищеца. Обяснява, че около 400 кг. от слънчогледа бил опечен и пуснат на пазара, но впоследствие бил върнат и заменен по магазините с друг 4 слънчоглед, каквато била практиката на дружеството. Заявява, че при печенето люспата на процесния слънчоглед става много твърда, като има забележки и по отношение на ядката - липсва вкус, няма аромат, има маносани слънчогледови семки /жълти и с лош вкус/. Не знае дали ответното дружество е уведомило управителя на ищеца за качеството на слънчогледа.