Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15104 от 08.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4753/2025
Вид
Определение № 15104
Подписан
08.08.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15104 гр. София, 08.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504753 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. П., САК, процесуален представител на ищцата К. В. Ц., срещу определение № 11052 от 17.03.2025 г., гр.д. 48200/2024 г., СРС, 85 с-в, с което се оставя без уважение молбата за изменение в частта за разноските на решение № 894 от 17.01.2025 г. по същото дело.

Релевират се оплаквания, че съдът след съпоставяне на сбора от цената на исковете с неправилно приетия за незначителен адвокатски труд, присъжда разноски за предоставена безплатна правна защита в изключително нисък размер. Приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-428 на СЕС, Втори състав, не следва да се прилага задължително при всяко дело, а след преценка, доколкото има инструктивен и ориентировъчен характер.

Ответникът по частната жалба и в исковото производство „Вивус.БГ“ ЕООД, оспорва същата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила като необжалвано решение № 894 от 17.01.2025 г., гр.д.

48200/2024 г., СРС, 85 с-в, са уважени предявените от К. В. Ц., представлявана от адв. М. П., срещу „Вивус.БГ“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 1

ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване нищожност на сключения между страните договор за кредит и искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платените без основание суми по кредита, като ответникът е осъден да заплати на адв. М. П. 200 лв. – възнаграждение за безплатна помощ на ищцата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ГПК процесуалният представител на спечелилата делото ищца има право на възнаграждение за оказана безплатна помощ. Сключеният между ищцата и адв. П. договор за правна защита и съдействие, обективира вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА (близък). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, при материален интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв., минималното възнаграждение се изчислява по правилото 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв.

В случая, сборът от цената на исковете възлиза на 1 499,43 лв., т.е. в началната граница от лимитирания размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.

Отделно, адвокатът само подготвя исковата молба с приложени доказателства и доказателствени искания, като допълнително представя писмено становище по спора. Не се явява на единственото проведено редовно открито заседание на 19.12.2024 г., поради което не е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за всяко следващо заседание да се заплащат допълнително по 100 лв. При съобразяване и на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, лимитивно предвиденият размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, значително надвишава справедливия дължим размер от 200 лв. В тази връзка, по настоящото дело се налага упражняване на възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такИ. не се дължат.

По изложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. М. П., САК, процесуален представител на ищцата К. В. Ц., срещу определение № 11052 от 17.03.2025 г., гр.д. 48200/2024 г., СРС, 85 с-в, с което се оставя без уважение молбата за изменение в частта за разноските на решение № 894 от 17.01.2025 г. по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3