Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 09.05.2013, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Гражданско дело 602/2012
Вид
Решение № 117
Подписан
09.05.2013
В сила
29.05.2013
Състав
ДОБРИНКА ДИМЧЕВА КИРЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.05.2013 г. гр.Свиленград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Свиленградският районен съд гражданска колегия на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в открито заседание в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Добринка Кирева при секретаря: Ц.Д. и с участието на прокурора:................ като разгледа докладваното от съдия Кирева гражданско дело №602 по описа на СвРС за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск по чл.127 от СК и по чл.143, ал.2 от СК .

Постъпила е искова молба от М.О.А. с ЕГН **********

*** 2 в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Ж.

М. А. против А.Д.А. с ЕГН **********о*** и предходен адрес с.Пъстрем, обл.Стара Загора.В постъпилата исковата молба ищецът,твърди че с ответничката живяли на семейни начала от около 7 години,като от съвместното им съжителстване имали едно родено дете Ж. М. А., родена на ***год. с ЕГН **********. Твърди се от ищеца,че на 22.03.2003год. ответницата напуснала дома им и заминала в Гърция, като там заживяла на семейни начала с гръцки гражданин в района на гр.Патра-Южна Гърция.При заминаването си ответницата не съобщила за адреса си и оставила малолетното им дете на грижите на ищеца. В отглеждането на детето на ищеца му помагали неговите братя със съпругите им ,които живеели в обща наследствена къща . От момента на напускането на ответницата на семейният им дом,същата не се била интересувала от ищеца,нито от детето им.Не плащала издръжка,не го посещавала и дори при проведен телефонен разговор с ищеца му съобщила ,че не се интересува от детето и дори да се приберяла в България нямала да ги посети. Твърди ,че от ответницата разбрал,че същата работела в Гърция в обществена пералня,но не знаел за размера на получаваното от нея трудово възнаграждение. Детето било ученичка в 6 клас в СОУ Петър Берон Свиленград/ към датата на подаване на исковата молба в съда/.Същата имала нужда от огромни за ищеца парични средства за издръжка –за храна,облекло, учебни пособия,а ищеца бил трайно безработен,регистриран в Бюрото на труда,като по програми за временна заетост от време на време му осигурявали работа за месец и отделно получавал социална помощ от ДСП в размер на 120 лева,които обаче средства били крайно недостатъчни за осигуряването на нормални условия за живот ,както на ищеца,така и на детето.

Предвид горното моли съда да постанови решение,с което да ПРЕДОСТАВИ на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Ж. М. А.,ЕГН-**********,ОПРЕДЕЛИ на ответницата подходящ режим на свиждане с детето,както и да ОСЪДИ ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен представител на Ж.

М. А.,ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 120 лева .

В срока даден от съда по делото е депозиран отговор от особения представител на ответника по иска,който счита иска за допустим, а по неговата основателност заявява ,че ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото.

В съдебно заседание ищецът чрез назначения особен представител поддържа претенциите .

В съдебно заседание ответникът чрез особения си представител признава основателността на исковите претенции,като оспорва единствено претендирания размер на иска с правно основание чл.143 от СК, като счита че липсват категорични доказателства от които съдът да приеме,че ищцата би могла да заплаща издръжка в размер от 120 лева,поради което моли съда да определи издръжка в по нисък размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се установява от представеното Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №85 от 23.04.2001г. на общ.Свиленград ,че детето Ж.

М. А. , родена на ***г. в гр.Свиленград с ЕГН ********** е с родители майка А.Д.А. с ЕГН ********** и баща

М.О.А. с ЕГН **********.

От представената служебна бележка с изх.№2796/03.08.2012год. на Агенция по заетостта,се установява,че ищецът е безработен и е регистриран в ДБТ.

Видно от удостоверение с изх.№

94ММ-0025/02.08.2012г. на Агенция за социално подпомагане, Дирекция за социално подпомагане гр Свиленград ищеца получава месечна помощ в размер на 124,15лева.

Съгласно удостоверение с изх.№1209/03.08.2012год. на СОУ "Д-р Петър Берон-Свиленград" ,детето Ж.

М. А. с ЕГН ********** е записана за ученичка в 5в клас за учебната 2011/2012г. и редовно посещава учебните занятия през предходните дванадесет месеца,спрямо месеца за който е издадено удостоверението.

Видно от Декларация се установява , че ищеца получава месечно социални помощи в размер на 120лева , притежава 1/21 идеални части от къща в Свиленград ,находяща се на улица Синчец №2.

Приет бе и социален доклад на

ДСП-Свиленград, в който при проучването си социалните работници са установили, че бащата - ищец по делото и детето

Ж. живеят в наследствена триетажна къща,като ползват една стая на първия етаж, а санитарните възли се намират извън дома Посочено е още ,че стаята е просторна, обзаведен с две легла,гардероб,маса и телевизор.

Социалните работници са установили,че в жилището има удобства за отглеждане и възпитание на детето, електрифицирано и водоснабдено,има кабелна телевизия.

Сочат още ,че се поддържа добра хигиена. Социалните работници ,сочат ,че бащата от месец септември 2012г работи към БКС Свиленград като общ работник и получава месечно възнаграждение в размер на 280лева,а не получава социални помощи, като при отглеждане на детето получава подкрепа от роднините с които съжителства.Детето е в добро здравословно състояние. Има избран л.лекар. Направени са необходимите имунизации. Не съобщават за минали, настоящи и хронични заболявания.Относно образованието детето, социалните работници сочат ,че Ж. е учила до пети клас,като е останала да повтаря годината,поради което е прекъснала образованието си, но имала желание следващата учебна година да продължи обучението си.Посочена е семейната динамика,както и че майката не се интересува от детето,а единствено бащата полага грижи за него.Мнението на ДСП-Свиленград е че въз основа на извършеното проучване е установена, че детето Ж. се отглежда и възпитава от бащата А.. Същият желае родителските права по отношение на дъщеря му да бъдат предоставени на него, а майката да заплаща месечна издръжка. и да бъде определен режим на виждане и лични контакти на майката с детето.В интерес на детето е родителите да поддържат добри взаимоотношения помежду си и да осигуряват благополучието на детето си.Отбелязано е,че детето изразява желание да бъде отглеждано от баща си.

Изслушано в съдебно заседание детето

Ж. установява,че единствено баща му се грижи за него,като сочи че не познава майка си,т.к. не я било виждало. Твърди,че само я била чувала един-два пъти по телефона и била получила от майка си един-два пъти подаръци.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства ,чрез разпита на св.М. С. А. и Анета Г. Демирева , които в съдебно заседание установяват,че след раждането на детето,майката ги напуснала и само ищецът се грижил за Ж.,т.к. ответницата не желаела да се върне при тях.Твърдят ,че майката се намирала в Гърция ,където работела,но не изплащала пари за издръжка на Ж. . Установяват,че майката само два пъти била изпратила подаръци за детето си от неговото раждане до 2012год.. Ищеца купувал дрехи,храна ,лекарства и т.н. за Ж.,единствено той се грижил за детето и близките с които живеел. Установяват ,че детето имало нужда от частни уроци,т.к. срещало трудности при усвояването на някои от учебните предмети,което наложило Ж. да повтаря пети клас. Твърдят , че майката от заминаването й не се интересувала от дето и не изпращала пари необходими за неговото отглеждане.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.127 ал.2 от СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанието на единия или другия родител, а от интересите на децата.При преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се приеме, че единствено ищеца притежава родителски и възпитателски качества за разлика от майката, която след раждането на Ж. е заминала в Гърция и от този момент,до настоящият не се интересува от състоянието на детето си.

Твърденията на ищеца за липса на родителски капацитет у ответницата се установи по делото,като доказателства в тази насока са свидетелските показания на А. и Демирева,така и от социалният доклад по делото.Установи се също от свидетелските показания,че детето се обгрижва от бащата , като бащата се грижи за неговото образование, лекарства ,дрехи и т.н.и не на последно място съдът отчете ,че искане от страна на ответницата за определяне на местоживеене детето при нея и предоставяне на родителските права върху детето Ж. липсва и не на последно място ,съдът взе впредвид и желанието на детето,което и пред социалните работници,така и при изслушването му в съдебно заседание изразява желание да живее с баща си.Ето защо интересите на детето налагат да не се променя социалната среда, към която е адаптирано, като едновременно с това се полагат усилия за пълното възстановяване на връзката между майката и детето, за което най-голяма отговорност носи родителят, на когото следва да се предоставят упражняването на родителските права. Освен това съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, към която препраща чл.127 ал.2 от СК и съгласно която – освен гореизброените обстоятелства /възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето/, следва да се съобрази полът и възрастта на детето. Детето е на възраст – на 12 години, от женски пол , адаптирано е към средата и хората ,които го отглеждат след напускането на ответницата на семейството им. Не на последно място - съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, при разрешаване на спора за родителските права следва да се съобрази и възможността за помощ от трети лица – близки на родителите – на каквато помощ ищеца може да разчита по отношение на роднините с които живее/на което сочат гласните доказателства – показанията на св. А. и Демирева и изложените данни в социалния доклад/.По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата.

С оглед изискването на чл. 127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични отношения за детето и другия родител – майката - а именно да го взима всяка първа и трета събота от месеца – от 10ч. до неделя - 18ч., по един месец през лятото,който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и 5 дни през коледната ваканция и 5 дни през пролетната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

По иска с правно основание чл.143 от СК.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно,респективно малолетно лице”.

Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си, като в чл. 122, ал. 2 от СК е предвидено, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Ал. 2 от своя страна предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите – чл. 142, ал. 1 СК, а минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – ал. 2 на чл. 142 от СК. Размерът на минималната месечна работна заплата, считано от 01.01.2013година съгласно ПМС № 250/11.10.2012 г. Минималната работна заплата за страната е определен в размер на 310лева, а размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 77,50 лева.