Определение № 703 от 20.08.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер703/20.8.2019г.Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

ДЕЯН ДЕНЕВ като разгледа докладваното от съдия Николай Петков

ВЧНД

№711 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 от НПК.

Образувано е въз основа на протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу определение №738/18.04.2019 г. по ЧНД №1035/2019 г. на Районен съд-Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.02.2019 г. по ДП №366/2011 г. по описа на РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна.

В протеста, по същество се сочат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен при повърхностен анализ на доказателствата по делото, със съдържащи се в същия констатации, неотговарящи на действителното положение и показващи, че съдът не се е запознал в детайли с материалите по досъдебното производство. Изтъква се, че дадените от страна на ВРС указания за извършване на конкретни действия по делото са нелогични и излишни и изпълненито им не би довело до различини от така направените правни изводи. Въз основа на посочените основания се иска да бъде отменено протестираното пред настоящия съд Определение на ВРС.

Настоящият въззивен състав счита, че така подаденият протест е процесуално допустим. Същият е депозиран в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледан по същество, след като се запозна с доводите изложени в него, както и с всички материалите по делото, ВОС намира същият за неоснователен по следните съображения:

Досъдебно №

366/2011 г. по описа на РУ-Аксаково е образувано срещу Р.И.И., И.В.И. и С.Г.Г. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - за това, че от 2007 г. до 2008 г. в гр.Варна, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали у рдзаблуждение, че ще извършат услуга – да променят предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и с това му причинили имотна вреда в размер на 12 390 евро.

След проведено по делото разследване, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - изготвените експертизи, проведените разпити на свидетели, очни ставки,писмените доказателства по делото, прокурорът е установил фактическа обстановка, подробно изложена в отмененото му от първоинстанционния съд постановление и е приел, че наказателното производство по ДП№366/2011 г. следва да бъде прекратено, поради липса на извършено престъпление, като с постановление от 14.02.2019 год. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.чл.24, ал.1 от НПК.

При извършения въззивен контрол на атакуваното Определение на ВРС и във връзка с наведените в протеста доводи, настоящият състав намира същото за правилно и законосъобразно, доколкото и настоящия въззивен състав счита, че в конкретния случай крайният извод на прокурора относим към наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство не е направен при нужното изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на случая. За ВОС, така изложените от ВРП правни съображения за липсата на осъществени деяния по чл.209, ал.1 и чл.206 от НК не се основават на внимателна проверка и анализ на събраните в хода на воденото досъдебното производство доказателства – от една страна, а от друга – по настоящето дело не са били събрани и проверени всички необходими доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1 НПК .

Както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в депозирания пред настоящия съд протест, основните доводи на ВРП, с които се аргументират предпоставките за прекратяване на производство са свързани с изчерпване на всички възможности за попълване на доказателствената маса по воденото над осем години разследване, и съответно на изведеният въз основа на събраните доказателствата по делото довод за липсата на съставомерност на извършените деяния за които са предявени обвинения на И.В.И. и на Р.И.И., а така също и по отношение на св. С.Г..

Така посоченото от прокурора не може да бъде кредитирано от настоящата инстанция. Безспорно, при упражняването на съдебен контрол по чл.243, ал.3 и сл. от НПК върху прекратяването на наказателното производство от прокурора, съдът е ограничен от пределите на неговата компетентност, чието изключително правомощие, съобразно чл.127, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.46 ал.1 от НПК, е да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Ето защо, в хипотезата, при която прокурорът приеме, че престъплението, предмет на воденото разследване е несъставомерно, то при обоснованост и законосъобразност на постановлението, съдът следва да го потвърди. Настоящият случай обаче не е такъв. И това е така, тъй като, воденото продължително разследване не е попълнило в цялост доказателствената съвкупност а такава не е била, видно от прокурорския акт, анализирана по начин, който да отговаря на процесуалните изисквания за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В конкретния случай, предвид липсата на писмени договори, уреждащи отношенията между страните и позволяващи точно и конкретно очертаване на техния предмет, то параметрите на същите, които предпоставят и съответното поведение на лицата, следва да са и в основата на воденото разследване. За същите обаче, видно от събраните по делото доказателства са налице изключително големи противоречия, които не позволяват да се внесе тази яснота, която е необходима за изграждането на правилни и обосновани изводи свързани с наличието или липсата на съставомерност на престъпно деяние, като според настоящия съд не са изчерпани всички възможности за преодоляването им.

В случая, няма спор относно това, че именно с/управител към инкриминирания период на „бигр.Варна с предмет на дейност покупка на недвижими имоти, стоки и др. с цел препродажба и др./, е обещал съдействие на св.д /управител и представител на дружествата „с, придобили недвижими имоти на територията н РБългария/ и в тази връзка лично му е препоръчал обв.И., предвид, че същата извършвала услуги, свързани с промяна предназначението на земеделските земи. Установено е и, че са провеждани разговори в тази връзка с обв.И., както и че всички направени уговорки, между същата и св.д, както и св.с не са обективирани писмено. Приложените по делото документи в тази връзка, са: представено от обв.И. през 2018 г. копие на Споразумение, междуби", представлявано от тси ДЗЗД "ркс представител И.И., съгласно което И. приема да изготви отделни документи, касаещи двата имота, собственост на св.д, което предвид липсата на дата на изготвяне на същото не е кредитирано от страна на прокурора, Разписка от 22.04.2008 г. за предаване на сумата от 2 400 евро на св.С.Г., която сума е предадена на обв.И., квитанция от 01.10.2009 г. за сумата от 408 лева, предадена от св.п на обв.И., Разписка за получена от инж.Тони Тодоров /починал на 07.08.2016 г/,сума от обв.И. от 2 500 лева както и Разписка от 19.12.2007 г., удостоверяващата: получаването на сумата от 10 190 евро от обв.И., за какво следва да послужи същата, както и че следва да бъде предадена на скойто да извърши посочените в разписката услуги. Прието за установено е, че вписаната в разписката сума, е получена от обв.И., като същата му е била предадена от св.п. Установено е въз основа на действащата към инкриминирания период законовата уредба относно промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, съответните техническите параметри на осъществяване на процедурата , таксите свързани с тях и необходимите документи, както и сответните предприетите и извършени действия от страна на обв.И. в тази връзка – времето когато ги е осъществила и заплатените от нея суми, а именно – -за поземлен имот № 022071 в м-ст кюв землището на с.Куманово, общ.Аксаково, собственост на фирма "нЕООД били представени следните документи: скица № Ф02025/24.10.2008г., издадена от ОСЗГ - Аксаково; Разрешение № 755/26.11.2008г. за изработване на ПУП, издадено от Община Аксаково; Удостоверение№ 527/04.10.2011г., издадено от "н"ЕАД;. Становище №

ДЗК-07965/20.11.2008г., издадено от РИОКОЗ-Варна; Решение № ВН 14-ОС/2012г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, издадено от РИОСВ-Варна. За поземлен имот №

023014 в м-ст "атв землището на с.Куманово,общ.Аксаково, собственост на фирма "с"ЕООД - скица № Ф02024/24.10.2008г., издадена от ОСЗГ - Аксаково;Разрешение № 756/26.11.2008г. за изработване на ПУП, издадено от Община Аксаково;

Удостоверение № 1528/04.10.2011 г., издадено от "н"ЕАД; Становище № ДЗК-07844/19.11.2008г., издадено от РИОКОЗ-Варна; Решение № ВН 13-ОС/2012г. за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие, издадено от РИОСВ-Варна.

За поземлени имоти № 022071 и № 023014 в м-ст кюв землището на с.Куманово. Аксаково, собственост на фирма "нЕООД, били заплатени държавни такси в размер от по 171 лева за всеки.

Съгласно заключението на изготвеното от вещото лице инж.Кюркчиева СТЕ таксите в периода 2007 г. - 2012г. за започване и завършване на цялостната процедура по промяна предназначението на процесните имоти са следните: за поземлен имот № 022071 в м-ст кюв землището на с.Куманово, общ.Аксаково е 5 334.28 лв., а за поземлен имот № 023014 в м-ст "атв землището на с.Куманово, общ.Аксаково е 7794.78 лв., като съгласно заключението, най краткия срок за провеждане на цялостната процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди е една календарна година.

Правните изводи на ВРП въз основа на така установената фактическа обстановка са свързани с несъставомерност на извършени деяния по чл.209 и 206 от НК. За ВРП, в случая е налице гражданско-правна, а не наказателна измама, като аргументите които се изтъкват в тази насока са – липсата на намерение още в самото начало за неизпълнение на задълженията по договора от страна на обв.И., която по принцип се е занимавала с извършването на промяна на статути на имоти; обстоятелството, че недовършването на процедурата е поради липсата на издадено й от св.д пълномощно. Сочи се, че получаването на сумата от 10 190 евро, която според ВРП е достигнала до същата, въпреки, че е отрекла за това, само по себе си не водило до извод за осъществена измама от обв.И., както и на престъпление по чл.206 от НКот съпруга й – обв.И., който е получил парите от св.п. Изтъква се и липсата на доказателства по отношение на извършено престъпление от св.Г..

Дали в случая е налице извършено престъпление, или релевантната фактология сочи на очевидни данни за типичен граждански спор, който следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред, без да се прибягва до механизмите на наказателния процес, е основният въпрос, чието решение предпоставя и съдбата на воденото производство. Това е така, защото компетентен да се произнесе по възникнали спорни граждански правоотношения, респ. по основателността на претенциите, произтичащи от неизпълнение на договори, когато приетите за установени факти по делото не сочат на деяние, обявено за престъпление от особената част на НК е гражданският съд, със средствата и механизмите на гражданския процес, а не наказателният.

В случая И.И. и Р.И. са привлечени в качеството на обвиняеми за извършени престъпления по чл.206 и чл.210 от НК. Обсебването е типично престъпление срещу собствеността.

Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът владее или пази. В предмета на престъпното обсебване са включени и парите, които дефинитивно са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство. От обективна страна, за състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в момента я владее. Изпълнителното деяние може да се изразява във валидно правно действие или да бъде акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда собственост и той няма право да се разпорежда с нея без съгласието на собственика, на лицето което действа от негово име, или на владелецът, който я е предоставил на дееца. За решаването на въпросите, свързани с предмета и съответно съобразно него за вината и отговорността на дееца по обвинение по чл.206, каквото е предявено и по конкретното дело от НК е необходимо да бъде направен анализ /какъвто в прекратителния прокурорски акт липсва/ свързан с наличието, респ.липсата на посочените обективни и субективни признаци от състава на престъплението, въз основа на така установената фактическа обстановка и наличната доказателствена съвкупност, в който по отношение на изтъкнатото съображение за липсата на такова престъпно деяние, извършено от обв.И. и обв.И. е посочено единствено, че двамата са задържали сумата от 10 190 евро, дадена за предприемане на нужните по стартирането на процедурата за промяна на статута, като се изказва предположение и че е възможно тези пари да са били част от обещания им хонорар.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4fe05b8e-8d5a-4627-8e0a-963a9b08e21b