Решение № 7205 от 04.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7205

Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело № 20267050700842 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Щ. И. Г. от гр. Варна, против Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM -2530051 от 19.03.2026г. издадена от мл. полицейски инспектор към Трето РУ при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложена административна мярка по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, като е отнето СУМПС с № **********.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което се претендира нейната отмяна.

Твърди се, че като е вменил на жалбоподателя нарушение - управление на автомобил с прекратена регистрация, административният орган е постановил заповедта в нарушение на материалния закон, доколкото за съставомерността на това деяние следва да е налице знание у лицето за това, а жалбоподателят е разбрал, че автомобилът му е със служебно прекратена регистрация едва, когато е бил спрян за проверка.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. А., поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че по делото са ангажирани безспорни доказателства, че жалбоподателят е сключил застраховка ГО още в деня на установяване на административното нарушение. Върнати са му съответно свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели. Тоест изпълнена е целта на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка и действието занапред на тази заповед противоречи на принципите на съразмерност и пропорционалност, заложени в чл. 6 от АПК. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за това, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация на собственото си МПС, че е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд по реда и при условията на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховане, поради което счита, че не може да се приеме, че неговото поведение съставлява съставомерно деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съответно, че са били налице основания за прилагане на ПАМ. След изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 07.09.2025г. е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, но от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № И-45 от 24.03.2000г. за регистриране и отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване регистрацията на МПС-та и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за регистрирани пътни превозни средства при прекратяване на регистрацията следва да се уведомява собственика на превозното средство. Тоест тази разпоредба не е отменена и е в сила.

Отделно от това сочи, че към момента липсва административно производство, в което да се решава въпроса за отговорността на водача, поради което изпълнението на принудителната административна мярка изцяло е лишена от законно преследваната цел. Счита, че обжалваната заповед е непропорционална и не съответства на целта на закона, с оглед настъпилото в същия ден на нарушението служебно възстановяване на регистрацията на управляваното МПС.

Предвид горе изложеното, моли да бъде отменена обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответната страна, чрез гл. юрисконсулт Г. оспорва жалбата. По съществото на спора отправя искане оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акта. Гаранционен фонд въвежда информация и автоматично излиза, че е дерегистрирано МПС. Лицето е спряно да управлява същото МПС и при условията на обвързана компетентност му е издаден процесния акт. Действително има пропуск и Наредбата не е променена в тази й част, но тя противоречи на по-висш нормативен акт-закон, тъй като тя е подзаконов акт. Моли за решение в изложената насока и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 19.03.2026 г., а жалбата е подадена 20.03.2026 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок.

Предвид горното, същата се явява процесуално допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на основание чл.171, т.1, б. з)гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява собствения си лек автомобил като същия не е регистриран по надлежния ред, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца за това, че на 19.03.2026г. бил съставил АУАН серия „GA“ с бланков № 4397664/19.03.2026г. против Г. за нарушение по чл.140,ал.1, пр.1 от ЗДвП тъй като управлява собственото си моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно регистрацията на лек автомобил Тойота Ярис с рег. Номер [рег. номер] е била прекратена.

От представените доказателства се установява, че собственикът на л.а. е сключил застрахователна полица за лекия автомобил за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на 19.03.2026 г. и срок на валидност до 23:59 часа на 18.03.2027 г.

В хода на съдебното производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и доказателства от жалбоподателя представени от Гаранционен фонд, вкл. мотивирана резолюция №26-0439-М000016/25.03.2026г. за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия „GA“ с бланков № 4397664/19.03.2026г. .

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна и заповед №365з-373/20.01.2022г. на директора на ОДМВР Варна е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Начало на производството по издаване на заповедта е поставил съставения срещу дееца АУАН. Правото на защита на лицето е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на оспорената ЗППАМ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "з" /нова - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. / от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се прилага на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца - за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3 и др.

В случая се установява, че ПАМ е приложена за констатирано нарушение - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС за нарушаване на разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т. е. за управление на ненадлежно регистрирано МПС след служебната му дерегистрация.

Фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП във връзка с констатациите на органа включва две материално правни предпоставки. Първата предпоставка е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството "водач" на жалбоподателя. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, с оглед събраните по делото доказателства, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з/гг" от ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за не сключена или изтекла ЗЗ "ГО", респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след не представяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не свързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ "ГО" с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е незабавно отстранено и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП, поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, т.е. служебно регистрация на автомобила е била възстановена. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.