Решение № 7054 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7054 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110142952 по описа за 2025 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 314389/26.09.2025 г., подадени от Е. М. Б. срещу „****, в които се твърди, че на 26.08.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *** за сума в размер на 1500,00 лева при годишен фиксиран лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 62,76 %, като заемът следвало да бъде върнат на 8 месечни вноски с крайна падежна дата 28.04.2025 г. В чл. 5 от договора било уговорено, че страните се съгласявали кредитът да бъдат обезпечен с поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условия, посочени в договора, или с безусловна банкова гаранция. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1263,90 лева, която следвало да се заплащала разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди се, че ищецът усвоил изцяло предоставената заемна сума, като към датата на подаване на исковата молба изплатил на ответника сума по процесното правоотношение в общ размер от 3144,00 лева, включващ и начислената въз основа на чл. 11, ал. 1 от договора неустойка. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит, касаещи начина на формиране на възнаградителната лихва по кредита, начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение и формирането на годишния процент на разходите, 1 като се поддържа, че договорът бил нищожен като неравноправен по смисъла на чл.

143 ЗЗП, поради противоречие с нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Ищецът твърди, че предвид недействителността на договора, той дължал връщане само на чистата стойност на кредита, поради което ответното дружество следвало да му върне недължимо платената от него сума в размер на 1644,00 лева, представляваща разликата между платената от него сума в размер на 3144,00 лева и чистата стойност на кредита от 1500,00 лева. Отправено е искане за прогласяване на процесния договор за недействителен и за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платената по договора сума, както и сторените разноски по делото.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции. Твърди се недопустимост на установителния иск за нищожност на процесния договор поради липса на правен интерес. Изложени са и подробни доводи за неоснователност на поддържаното от ищеца становище за недействителност на процесния договор, като се поддържа, че същият съответствал на всички законови изисквания по ЗПК и ЗПФУР. Отправено е искане за прекратяване на производството в частта по установителния иск като недопустимо и за отхвърляне на осъдителния иск като неоснователен, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, I-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът е навел възражения за недопустимост на исковата молба в частта по установителния иск за нищожност на процесния договор, поради липса на правен интерес. Съдът намира така заявеното възражение за неоснователно. Наличието на правен интерес от иска за прогласяване нищожността на сключения между страните договор се обуславя от релевираните от ищеца фактически твърдения в исковата молба, като за него всякога е налице интерес от установяване със сила на пресъдено нещо твърдяната нищожност на процесното правоотношение.

Предмет на делото са:

1/ предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** от 26.08.2024 г., сключен между Е. М. Б. и „****, като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е нищожен като неравноправен между страните; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 - 3 ЗЗД за признаване за 2 установено, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „**** да заплати на Е. М. Б. сумата от 1644,00 лева, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника неустойка и възнаградителна лихва по сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 26.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В съответствие с разпределената между страните доказателствена тежест Е. М.

Б. следва да докаже по предявените от нея искове сключването на процесния договор със съдържание, идентично с описаното в исковата молба, наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на договора, заплащането по договора в полза на ответника на сумата от 3144,00 лева, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения. От своя страна „**** следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за потребителски кредит, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. т. 3 ГПК са отделени за безспорни следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: 1/ сключването между Е. М. Б. и „**** на Договор за потребителски кредит № *** от 26.08.2024 г. за сума в размер на 1500,00 лева при годишен фиксиран лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 62,76 %; 2/ наличието на уговорка по чл. 11 от договора, съгласно която, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 5 за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1263,90 лева, която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита;

3/ начисляването по процесния договор в тежест на ищеца на неустойката по чл. 11 от договора; 4/ погасяването от ищеца на всички задължения по процесния договор в общ размер от 3144,00 лева.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че спорни по делото са обстоятелствата относно наличието на основания за нищожност на сключения между страните договор за кредит. Спрямо същия приложение намират правилата на ЗПК и на чл. 143 – чл. 147б ЗЗП.

От приобщения като писмено доказателство договор за потребителски кредит се потвърждават параметрите на договора, посочени с исковата молба: дата на сключване – 26.08.2024 г., предоставена в заем сума – 1500 лв., обща сума за връщане – 1880,10 лв., ГПР – 62,76 %, ГЛП – 50 %, период на договора – 8 месеца, включено обезпечение неустойка – 1263,90 лв., като съответно общата сума за връщане възлиза на 3144,00 лв.

По силата на чл. 5 и чл. 11 от процесния договор кредитополучателят се задължава в 3 срок от три дни от сключването на договора за заем да предостави обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на посочени в договора условия, в зависимост от това дали поръчителят е един или са двама, като при непредоставяне на обезпечение в срок заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в посочения по-горе размер. Видно от приобщените по делото платежни нареждания от „Изипей“ АД (л. 12-16 вкл.) сумата в размер на 3144 лв. в действителност е заплатена от страна на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, въз основа на която е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, което от своя страна води до нищожност на целия договор, поради следното:

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя — от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.

13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, 4 систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 70 % от размера на предоставения заем (1263,90 лева при предоставен заем в размер на 1500,00 лева), а същевременно начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Основното задължение на заемател по договор за паричен заем е да върне на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С оспорената в настоящото производство договорна клауза, обаче, е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя — да върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора да представи обезпечение за кредитора.