Определение № 3510 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3510 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 122559 от 07.04.2025 г. от Д.К.Г.-Г. като настойник на длъжника Е. К. М. чрез адв. Р.В. (с пълномощно към възражението) по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 26756 от 26.08.2024 г. по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 49629/2024 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав. Във възражението се излага, че на 27.03.2025 г., след сигнал от настойника на Е. М. за залепено уведомление, е извършена проверка при ЧСИ, при която е установено образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 49629/2024 г., като заповедта за изпълнение е счетена за влязла в сила чрез залепване на уведомление. Към този момент обаче длъжницата е била поставена под пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение от 10.08.2023 г., поради което е недееспособна и не е могла валидно да получава съдебни съобщения. Поради това заповедта не е влязла в сила и е налице основание за възражение по чл. 423 ГПК. По същество се поддържа, че за по-голямата част от процесния период имотът не е бил собственост на Е. М., тъй като е прехвърлен на 26.08.2021 г., както и че претендираната сума от 3433,65 лв. за отопление и топла вода за имот от 44,75 кв.м. е нереално висока и е определена без реален отчет на уредите, поради което не отразява действително потребената топлинна енергия.Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения срок е депозирал отговор по възражението, в който излага, че не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 ГПК. Поради това се отправя искане до съда да остави без уважение възражението.

Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на възражението, в което го оспорва като недопустимо поради неспазване на преклузивния едномесечен срок, който тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, като доказателствената тежест за този момент лежи върху длъжника. В случая липсват доказателства за по-късно узнаване, като се поддържа, че длъжникът е узнал още при връчването чрез залепване на уведомление по чл.

47 ГПК. Процедурата по връчване е извършена надлежно на постоянния и настоящ адрес на длъжника, след три неуспешни посещения и залепване на уведомление, поради което заповедта се счита за връчена и е влязла в сила по силата на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е обосновано и в разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист. По същество се сочи, че поставянето на длъжника под пълно запрещение не освобождава настойника от 1 задължението да защитава интересите му, като евентуално бездействие на настойника не може да поражда неблагоприятни последици за кредитора. С оглед на това се приема, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, влязла е в законна сила и правилно е издаден изпълнителен лист, поради което възражението по чл. 423 ГПК следва да бъде оставено без разглеждане като просрочено, респективно неоснователно.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и прецени приложените доказателства, намира следното:

Производството ч. гр. д. № 49629/2024 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против длъжника Е. К. М., с което се претендират парични суми за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ********, аб.№ ********, в размер на 3 433,65 лева (три хиляди четиристотин тридесет и три лева и 65 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 637,60 лева (шестстотин тридесет и седем лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 09.08.2024 г., 44,70лева (четиридесет и четири лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,62 лева (единадесет лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 09.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 82,55 лева (осемдесет и два лева и 55 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

На 26.08.2024 г. СРС е уважил изцяло заявлението и е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК съгласно искането. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение като адрес на длъжника гр. София, ж.к. ********.

Изготвена е служебна справка от СРС от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на Е. К. М., от който се установява, че същите съвпадат с посочения в заявлението.

Първото съобщение за издадената заповед за изпълнение до Е. К. М. е изпратено на адреса по заявление. На обратната разписка на съобщението е посочено, че на 31.08 – събота, 12.09 – четвъртък и 02.10.2024 г. – сряда призовкарят е посетил адреса, като апартамента бил необитаем. Връчителят е удостоверил, че е събрал сведения от съсед (Г.И.), че адресатът не живее на адреса от месеци.

На върнатия по делото отрязък от уведомлението призовкарят от СРС е посочил, че на 02.10.2024 г. е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК „на входната врата на ап. 100“, както и че е пуснал екземпляр в пощенската кутия на ап. 100.

Издаден е изпълнителен лист на 10.12.2024 г. в полза на заявителя срещу Е. К. М. за сумите предмет на процесната заповед за изпълнение.

Възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената 2 заповед.

Съгласно правилата за връчване на съдебни книжа по ГПК, за да се приеме, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на адресата надлежно по смисъла на чл.

423, ал. 1, т. 1 ГПК следва да е проведена законосъобразно общата процедура, регламентирана в гл. VI на ГПК. Съгласно чл. 47, ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Съгласно чл. 47, ал. 7 ГПК, разпоредбите на, ал. 1 – 5 се прилагат съответно и за връчването на заповед за изпълнение, както е в настоящия случай. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му в канцеларията на съда. За да се приложат посочените последици и лицето да се счита за надлежно уведомено, адресът трябва да е посетен в рамките на един месец поне три пъти на отделни дати, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден – 47, ал. 1 ГПК. На три отделни дати връчителят е посетил постоянният адрес на длъжника като е удостоверил, че е залепил уведомление, като изрично е уточнено, че е извършено надлежно – на входната врата на самото жилище и в пощенската кутия. Видно от направената в настоящото производство служебна справка в ЕСГРАОН – НБД „Население“ адресът на длъжника е същият, посочен в заявлението и посетен от призовкаря на съда и не е променян в периода след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай призовкарят е удостоверил посещението на адреса съобразно нормативно определените три отделни дати с интервал от поне една седмица между всяко от тях. Връчителят е спазил законовото правило да посети адреса поне веднъж в неработен ден (в случая 2 пъти – събота). Призовкарят не е събрал данни за длъжника-адресат от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин или дори да е извършил тези действия – не са налице данни по делото – в разписката не са удостоверени такива обстоятелства. Събрани са сведения от трето лице – съсед.

На следващо място извършена е в пълнота и процедурата по залепване на уведомление. Както вече бе посочено по-нагоре в изложението, връчителят е удостоверил къде е залепил уведомлението и пускането на екземпляр от уведомлението в пощенската кутия.

По делото не са налице данни да е извършена и служебна справка за наличие на трудови договори и осигурители на длъжника. В ал. 3 на чл. 47 ГПК е предвидено изискване, че след като не могъл да намери длъжника на постоянния и настоящия адрес, съдът служебно следва да провери и местоработата на ответника и при откриване на данни за такава – разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Предвид приложените доказателства по делото – Решение № 3916/14.07.2023 г. на СГС, 7 брачен с-в (влязло в законна сила на 10.08.2023 г.), с което длъжникът е поставена под пълно запрещение, и удостоверение от 01.04.2025 г. на кмета на Столична община, район Връбница, съгласно което Д.К.Г.-Г. е определена за настойник на Е. К. М. – не се явява необходимо заповедният съд да извършва справки за установяване на месторабота, поради наложените на длъжника правни ограничения.

В уведомлението е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. В процесния срок няма данни да са потърсени от длъжника.

Съдът (чрез призовкаря) трябва да действа с повишена грижа, за да открие реално страната и да й даде възможност да се запознае със съдържанието на връчените книжа. Това изисква комплекс от действия и усилия изразяващи се в многократни посещения, проучване на обективните обстоятелства около адреса (разговори със съседи/домоуправител), както и 3 допълнителни проверки (справки в официални регистри, проверка на мястото на работа, евентуално връчване по електронен път, ако е приложимо и т.н.). Целта на закона е да се избегне формализмът и да се гарантира, че ответникът е реално уведомен за делото или за съответния акт, така че да може да упражни правото си на защита. С оглед изложеното настоящият въззивен състав приема, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника от първоинстанционния съд.

Поради надлежно установяване на факта, че длъжника не живее на адреса и осъществяване на връчване чрез прилагане на фикцията със залепване на уведомление по чл.

47, ал. 5 ГПК, то настоящият въззивен състав намира, че са налице предпоставките на чл.

415, ал.1, т. 2 ГПК. Заповедният съд е следвало да даде указания на заявителя да докаже вземането си по пътя на исковия процес, вместо да приключи делото само с влязла в сила заповед.

При това положение по изложените мотиви възражението по чл. 423 ГПК с доводи за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е основателно, поради което на основание чл. 423, ал. 3 ГПК следва бъде спряно изпълнението на процесната заповед за изпълнение и делото да бъде върнато на СРС за даване на указания по чл. 415, ал.

1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение с вх. № 122559 от 07.04.2025 г. от Д.К.Г.-Г. с ЕГН ********** като настойник на длъжника Е. К. М. с ЕГН ********** по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 26756 от 26.08.2024 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 49629/2024 г. по описа на СРС, ГО, 148 състав.