Определение № 2326 от 21.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2326

20.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

13-ти търговски

На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20201000503391 по описа за 2020 година

Производството е по чл.396, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 271093 от 09.10.2020г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Държавна корпорация и развитие „ВЕБ.РФ“, /Государственная корпорация развития „ВЗБ.РФ“/ седалище и адрес на управление 107087, гр. Москва, Проспект „Академик Сахаров“, Дом 9“, Руска Федерация, Идентификационен номер на данъкоплатеца /ИНН/ 7750004150, основен държавен регистрационен номер /ОГРН/ 1077711000102, свидетелство за държавна регистрация на юридическо лице серия 77, № 008760662, дата на държавна регистрация 8 Юни 2007г., държавна корпорация, учредена в съответствие с законодателството на Руската Федерация, чрез адв. Емил Николаев Емануилов, САК, и адв.Ангел Стоянов Ризов, срещу определение № 261468 от 02.10.2020г., постановено по гр.д.№ 10357/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Д състав, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на Държавна корпорация за развитие „ВЕБ.РФ“- чуждестранно юридическо лице със седалище и адрес на управление в Руската Федерация, за обезпечаване на бъдещи искове срещу държавата Украйна с правно основание чл.51 ЗМТА за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на: чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж в размер на 75 000 евро и на чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за аванс за разноски по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара - Швеция, в размер на 428 000 евро, ведно с лихви от 10.04.2020г., чрез налагане на запор върху притежаваните от Украйна дялове на стойност 2 600 лева в дружеството „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 831577794.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бъде постановено определение, с което на основание чл.390 ГПК да бъде допуснато 1 обезпечение на бъдещи искове, които молителят ще заведе срещу Държавата Украйна за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020 г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж и на чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за аванс за разноски, постановени по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара, Швеция, чрез налагане на следната обезпечителна мерки, а именно: Запор върху дяловото участие на Фонд за държавната собственост на Украйна в капитала на „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 831577794, на стойност 2 600 лв.

Оспорва като неправилен извода на градския съд, че посочената от молителя обезпечителна мярка е неподходяща - не може да бъде направен еднозначен извод, че собственик на имуществото, посочено като обезпечение е ответникът по бъдещите искове, предвид вписванията н търговския регистър по партидата на „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ“ ООД, ЕИК 831577794, където като собственик на дружествените дялове е вписан Фонд за държавната собственост на Украйна, чуждестранно юридическо лице, с размер на дяловото участие 2600лв.

Излага подробни съображения, че собствеността върху дяловете на бъдещият ответник е безспорна, предвид представените към молбата и жалбата писмени доказателства и анализ на нормативната уредба на Украйна, уреждаща статута и правомощията на Фонда за държавната собственост на Украйна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, установи следното:

С молба вх. № 266634 от 30.09.2020г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 390, ал.1 ГПК Държавна корпорация и развитие „ВЕБ.РФ“, /Государственная корпорация развития „ВЗБ.РФ“/ седалище и адрес на управление 107087, гр. Москва, Проспект „Академик Сахаров“, Дом 9“, Руска Федерация, Идентификационен номер на данъкоплатеца /ИНН/ 7750004150, основен държавен регистрационен номер /ОГРН/ 1077711000102, е поискало допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу държавата Украйна с правно основание чл.51 ЗМТА за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на: чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж в размер на 75 000 евро и на чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за аванс за разноски по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара - Швеция, в размер на 428 000 евро, ведно с лихви от 10.04.2020г., чрез налагане на запор върху притежаваните от Украйна дялове на стойност 2 600 лева в дружеството „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 831577794.

Молителят е изложил подробни съображения за компетентността на Софийски градски съд да се произнесе по направеното искане за наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение, въз основа на анализ на относимата нормативна уредба и вписванията в търговския регистър по партидата на „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 2

831577794. По отношение на обезпечителната мярка твърди, че притежаваното от ответника имущество на територията на Република България се състои единствено и само от дялово участие в търговско дружество „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 831577794.

С молбата е представил: чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж, ведно с удостоверение, че Решението е влязло в сила; чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за аванс за разноски, ведно с удостоверение, че решението е влязло в сила; Спогодба между правителството на Руската Федерация и министерския съвет на Украйна за поощряване и взаимна защита на инвестициите от 27 Ноември 1998 г., влязла в сила на 27 Януари 2000г.; Извадка от официален списък на двустранните международни договори, по които Руската Федерация е страна - извадка от официалната интернет страницата на МВнР на Русия; превод-извлечение от раздел 34 от Шведския закон за Арбитража; правно мнение, издадено от г-н Йохан Сидклев - специалист в областта на Шведското право: г-н Йохан Сидклев - квалифициран адвокат, член на Шведската Адвокатска колегия, Президент на Шведската арбитражна асоциация; превод-извлечение от Закон на Украйна за Фонда на държавното на Украйна № 4107 - VI, от 9 Декември 2011г.;

Превод от официалната интернет страница на ФДСУ; удостоверение за актуално състояние на молителя ВЕБ.РФ - информационна извадка за от Единния държавен регистър на юридическите лица /Федерална данъчна служба/; извадка от ТРРЮЛНЦ по партидата на „Интерприборсервиз“ ООД, ЕИК 831577794; удостоверение за актуално състояние на Фонда за държавна собственост на Украйна.

За да постанови обжалваното определение градският съд е приел, че молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Бъдещият иск е допустим, а от представените доказателства може да бъде направен извод за вероятната му основателност.

Налице е обезпечителна нужда, доколкото се касае за парично задължение в значителен размер и липсата на действия за заплащането му от ответника. Съдът е приел, че посочената от молителя обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като не могат да бъдат споделени доводите на молителя относно собствеността на горепосочените дружествени дялове. От приложената към молбата справка, а и от служебна направена такава от съда в търговския регистър се установява, че като съдружник в „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 831577794 и съответно – собственик на 26 дяла по 100 лв. от капитала на дружеството, в дружествения договор на същото е посочен Фонд за държавната собственост на Украйна с идентификационен код за юридическо лице 0032945 и седалище в гр.Киев, а не държавата Украйна. Следователно, не може да бъде направен еднозначен извод, че ответникът е собственик на имуществото, посочено като обезпечение. В това отношение съдът е приел, че не може да възприеме като доказателства представеното експертно становище на украински адвокат, независимо колко бодат опит има в областта на правото и представителството пред международни арбитражи. Същото се отнася и за изнесената в интернет сайта на Фонда информация за започнала приватизационна процедура.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на обжалване и жалбоподателят е легитимиран да обжалват същото /чл.396, ал.1 ГПК/.

Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба неоснователна.

Софийски градски съд е международно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, предвид разпоредбата на чл.25 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/, тъй като предметът на обезпечителната мярка се намира в Република България – дружествените дялове на Фонд за държавната собственост на Украйна в капитала на „Интерприборсервиз“ ООД, ЕИК 831577794, и предвид разпоредбата на чл.51, ал.3 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.

При произнасянето си по молбата за обезпечаване българският съд се ръководи от процесуалния закон на страната /чл.29 КМЧП/, което означава, че независимо от международния елемент на същинския спор между страните по правоотношението, дължимата преценка за допускане на исканата обезпечителна мярка се извършва по правилата, предвидени в чл.389 - чл.403ГПК. /В този смисъл Определение №363/31.07.2018г. на ВКС по ч.т.д.№1224/2018г.,Iт.о.,ТК/.

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск по реда на чл.389, ал.1 ГПК или чл.390, ал.1 ГПК е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: искът да бъде допустим; искът да бъде вероятно основателен; да е налице интерес от обезпечение, т.е. обезпечителна нужда; посочената обезпечителна мярка от ищеца или молителя да е подходяща, и да не бъде налице изрична законова забрана за допускане на обезпечението.

Съвкупният анализ на представените по делото доказателства не обосновава извод за основателност на направеното искане.

С молбата по чл.390 ГПК се иска допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу държавата Украйна с правно основание чл.51 ЗМТА за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на: чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж в размер на

75 000 евро и на чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 Април 2020г. за аванс за разноски по арбитражно дело SCC ARBITRATION V2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камара Швеция, в размер на 428 000 евро, ведно с лихви от 10.04.2020г., чрез налагане на запор върху дяловото участие на /Държавата Украйна, чрез/ Фонд за държавната собственост на Украйна в капитала на „Интерприборсервиз“ ООД с ЕИК 831577794, на стойност 2 600 лв.

Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл.393 ГПК - забрана за допускане на обезпечение срещу държавата, доколкото се иска признаване и допускане на 4 изпълнение на арбитражни решения установяващи парични вземания срещу нея, което изключва необходимостта от обсъждане наличието на останалите кумулативно предвидените предпоставки и обуславя извод за неоснователност на искането за обезпечението по реда на чл.390, ал.1 ГПК, предвид императивния характер на нормата.

Според практика на ВКС, обективирана в Определение № 388 от 22.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№1307/2014г., I т.о., ТК, която настоящият състав на съда споделя - нормата на чл.393, ал.1 ГПК е императивна и въвежда забрана за допускане на обезпечение срещу конкретен кръг изброени субекти - държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, когато предмет на спора е парично вземане към тях. Ирелевантен за приложението на правилото на чл.393, ал.1 ГПК е вида на иска – в случая по чл.51, ал.1 ЗМТА, тъй като забраната за допускане на обезпечението не е свързана с вида на защитата, а с характера на спорното материално субективно право, предмет на делото, което следва да е парично вземане към изброените субекти. Определящо за установената забрана за допускане на обезпечение срещу лицата по чл.393 ГПК е реда за тяхното финансиране - от държавния бюджет, който осигурява възможността им да изпълняват всички свои установени по съдебен ред задължения и изключва нуждата от налагането на обезпечителни мерки по отношение на тях /в този смисъл Определение №771 от 02.04.2013г. по ч.гр.д.№848/2013г. на САС, търговско отделение, 9 състав/.