Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 315 от 19.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 358/2022
Вид
Определение № 315
Подписан
19.04.2022
В сила
19.04.2022
Състав
Камен Иванов, Виолета Магдалинчева, Владимир Астарджиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. София, 19.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20221000600358 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Д.К. - служебен защитник на осъдения И. П. И., срещу определение от 30.03.2022 г. по н.ч.д. № 141/2022 г. на ОС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му като общо такова с присъда по н.о.х.д. № 1111/2021 г. на РС - Монтана.

В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че липсват доказателства, че по време на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода осъденият е нарушавал режимните изисквания. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на ново от апелативната инстанция, чрез което осъденият да бъде условно предсрочно освободен.

Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна - служебен защитник на осъдения, и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на осъдения и служебния защитник на 30.03.2022 г. Жалбата срещу този акт е подадена на 4.04.2022 г., т.е. в рамките на установения в НПК 7-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване. Отнесени към конкретния казус тези 1 факти са следните:

От 28.07.2020 г. И. П. И. изтърпява в Затвора в гр. *** наказание от 2 години лишаване от свобода, определено като общо такова с присъда по н.о.х.д. № 1111/2021 г. на РС-Враца измежду наказанията по тази присъда и по присъди по н.о.х.д. № 1515/2020 на РС-Пазарджик, н.о.х.д. № 1288/2020 на РС-Ямбол, н.о.х.д. №2167/2021 на РС - Пловдив, н.о.х.д. № 480/2020 на РС-Разлог, н.о.х.д. № 596/2021 на РС-Велико Търново, н.о.х.д. № 738/2020 на РС-Перник и н.о.х.д. № 292/2021 на РС-Смолян. По всяка от присъдите, включени в съвкупността, осъденият е наказан за престъпления по член 209 НК или по член 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Към 30.03.2022 г. (датата на постановяване на определението на окръжния съд) осъденият е изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на задържането под стража - 1 година, 5 месеца и 29 дни, от работа 7 дни или всичко 1 година, 6 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 5 месеца и 24 дни.

По време на целия си престой в затвора осъденият не е награждаван.

Наказван е със заповед № Л - 627/9.03.2022 г. с "писмено предупреждение" за държане и опит за внасяне на територията на затвора на забранени вещи - два мобилни телефона.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била в средните стойности от 58 точки, които към момента на произнасянето на първия съд не са претърпели корекция.

От същия доклад е видно, че основните дефицитни зони при осъдения са отношение към правонарушението и умение за мислене. В доклада е посочено, че у осъдения липсва критично отношение към действията му, които нарушават реда и дисциплината в пенитенциарното заведение, отсъства мотивация за промяна и преосмисляне на криминалното му поведение, а също така не е отчетена трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаването му от затвора.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни доказателства за поправянето си и не е показал с мисленето и поведението си, че целите на наказанието са постигнати и той има личностова готовност за живот на свобода.

По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. *** за условното предсрочно освобождаване на осъдения.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява понататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения И. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва, 2 че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка, както това е посочено и в жалбата на адв. К., между страните в производството никога не е имало спор.

Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по следните съображения:

Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение, когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.

В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация, предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес на осъдения.

По отношение на осъдения И.И. заключенията са, че процесът на поправяне и превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на осъдения.

В тази връзка обективно невярно е твърдението на защитата, застъпено и пред първата инстанция, и в частната жалба, че такива доказателства отсъстват. Цялата информация за поведението на осъдения по време на престоя му в затвора, ведно с докладите на пенитенциарните власти за него, се съдържат в личното досие на лишения от свобода, което е част от наказателното дело. Като служебен защитник на осъдения, разполагащ с достъп до това дело, адвокат К. е имал възможност и би следвало да се е запознал с посочените материали.

Именно от личното досие на И.И. е видно, че по време на престоя си в затвора със заповед № Л - 627/9.03.2022 г. той е бил наказван дисциплинарно за държане на забранени вещи. Дисциплинарното наказание е съвсем скорошно, наложено е в хода на висящо производство за условно предсрочно освобождаване на осъдения и на самостоятелно основание, извън констатациите в докладите на пенитенциарните власти, подкрепя извода, че по време на престоя в затвора И.И. не е демонстрирал последователно отношение към режимните изисквания.

Дадените от затворническа администрация становища са в посока на това, че не е постигната устойчивост в значителна част от зоните, по които се работи с осъдения.

Отново от информацията в докладите е видно, че отношението на осъдения към престъпленията, за които е осъден, е само формално критично. Последното също е от значение за преценката по чл. 70 от НК, доколкото процесът на поправяне на осъдения преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до неговото наказание. Това в случая е още по - необходимо, като се има предвид, че осъденият търпи общо наказание по осем самостоятелни присъди - всичките за престъпления по член 209 от НК, осъществени в различни краища на страната.

Извършването на множество идентични противоправни прояви в рамките на кратък период от време налага особено внимателна обосновка на извода дали осъденият е дефинитивно поправен и дали има риск от завръщане към обществено опасни модели на поведение при излизане от средата на затвора. В тази връзка следва да се посочи, че извън присъдите, включени в съвкупността, осъденият е бил санкциониран за престъпления против собствеността още два пъти с наказания, несвързани с лишаване 3 от свобода.

За да прецени, че втората предпоставка по чл. 70 от НК не е изпълнена, съставът на САС съобрази още оценката от риска от рецидив при осъдения. Действително тя е в средните стойности от 58 точки, но за времето на престоя в затвора, не е показала никакво снижение.

По време на престоя в затвора осъденият е полагал труд за пренебрежимо кратък период от време. Вярно е, че той не е бил устроен на работа, заради честите му отсъствия при явяването като подсъдим по неприключили наказателни производства, поради което това не би могло по аргумент от член 439а, ал. 3 от НПК да бъде единствено основание за отказ за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Едновременно с това обаче положителни констатации за поведението на осъдения не биха могли да бъдат изведени и от факта на полагане на трудова дейност от негова страна.

При обсъдените данни, заключенията в докладите на пенитенциарните власти, че в поведението на осъдения не се наблюдава прогрес, не могат да бъдат приети за несъстоятелни. Положителният поправителен процес не е напреднал достатъчно и корекционната работа не е постигнала в пълнота всички свои цели. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. П. И.. Като законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.03.2022 г. по н.ч.д. № 141/2022 г. на ОСВраца, с което е оставена без уважение молбата на И. П. И., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му като общо такова с присъда по н.о.х.д. № 1111/2021 г. на РС Монтана.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият И., адв. К. и САП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4