Определение № 47 от 02.11.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. София, 02.11.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600044 по описа за 2023 година образувано по частен протест от подп. Г.А. от Военно-окръжна прокуратура Пловдив срещу определение № 49/24.10.2023 г. по ЧНД № 224/2023 г. по описа на Военен съд – Пловдив и с участието на военния прокурор полк.

Алексов.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.

С протестираното определение № 49/24.10.2023 г. по ЧНД № 224/2023 г. по описа на Военен съд – Пловдив е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева по досъдебното производство № 56-Рп/2023 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив спрямо обвиняемия редник Д. З. Х. от военно формирование № ..... – П..

С частния протест на прокурор подп. Андонов от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив се иска определението на Военен съд - Пловдив да бъде отменено, като се вземе спрямо обвиняемия редник Д. З. Х. най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В протеста се изтъква, че спрямо Х. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК (за тежко престъпление по смисъла на закона).

Сочи се, че от материалите от досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия Х. е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение. Сочи се, че ако не му бъде взета найтежката мярка за неотклонение съществува реална опасност той да извърши друго престъпление и да се укрие. По отношение на реалната опасност да се укрие прокурорът в своя протест изтъква финансовите възможности на обвиняемия и родителите му, които биха му осигурили продължително 1 пребиваване на неустановено място без да получава трудово възнаграждение.

Освен това обвиняемият нямал сключен граждански брак и деца и лична недвижима собственост. По отношение на опасността да извърши престъпление прокурорът изтъква, че Х. се движел по улиците на града (П.) с пистолет на кръста и то със зареден патрон, за да може оръжието да се употреби веднага, без никакво технологично забавяне, след вземане на решение. Тази подготовка да употреби лесно и бързо огнестрелно оръжие е показателна и затова прокуратурата счита, че той може да извърши престъпление. Сочи се, определената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева не е в състояние да изпълни целите по чл. 57 от НПК, а това че обвиняемият има постоянен адрес не е пречка той да се укрие и да извърши друго престъпление, както бе посочено по-горе.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура дава становище протеста да бъде уважен, като определението на Военен съд - Пловдив да бъде отменено и се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо обвиняемия Д. З. Х.. Изтъква се че обвиняемият е обучен да борави с оръжие и е бил наясно какви може да са последиците от употребата му в градска среда. Съдът следва да има предвид, че при стрелбата обвиняемият е имал патрон в патронника на пистолета си. Задава се въпросът защо не е стрелял във въздуха или в земята. Прокурорът прави извода, че обвиняемият е бил наясно и се е съгласявал с настъпването на обществено опасните последици – прострелването на пострадалия свидетел М..

В съдебно заседание обвиняемият Х. и защитникът му адв. П. Б. от АК П. считат, че определението на Военен съд - Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева следва да бъде потвърдено, т.е. оставено в сила.

Сочи се, че първоинстанционният съд много правилно е определил тази мярка за неотклонение, съобразявайки се с всички обстоятелства, съпътстващи произвеждането на изстрела. Акцентира се върху противоправното нападение на свидетеля М. спрямо обвиняемия и нанесените удари на Х. и отправените му закани. Сочи се, че прокуратурата не говори за тези факти. Оспорва се правната квалификация на деянието с оглед повдигнатото обвинение и се изтъква правото на самозащита на обвиняемия. Твърди се, че ако обвиняемият е искал да убие нападателя си, не е имало пречка да го направи. Отново се сочи, че същият се грижи за болна майка. Сочат се като абсурдни твърденията в протеста на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, че обвиняемият, след като няма деца, жена и е с добро материално положение, може да се укрие от органите на досъдебното производство.

Защитата изтъква, че обвиняемият Х. е с постоянен адрес – гр. П., ул. ....

.... Твърди се, че няма опасност нито да извърши друго престъпление, нито да се укрие.

2

Военно-апелативният съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, материалите по досъдебното производство и обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното:

Протестът срещу определението на Военен съд – Пловдив е подаден от легитимно лице

(Военно-окръжна прокуратура

–

Пловдив) в законоустановения срок чрез съда, постановил първоинстанционния съдебен акт и е процесуално допустим.

С постановление от 22.10.2023 г. (том 1, л. 36-37 от досъдебното производство) на военен разследващ полицай при РС „Военна полиция“ П. на редник Д. З. Х. е повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 21.10.2023 г. около 20,00 часа в гр. П., на ул.

„В.“ пред сградата на № 3 направил опит умишлено да умъртви гр.л. М.Г. М. по начин и със средство опасно за живота на мнозина, като го прострелял чрез възпроизведен един изстрел от огнестрелно оръжие – пистолет „.....“ № ....., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.

С определение № 49/24.10.2023 г. по ЧНД № 224/2023 г. на Военен съд Пловдив на обвиняемия Х. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева.

Обвинението е повдигнато за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като за престъплението законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до петнадесет но двадесет години, доживотен затвор или такъв без замяна.

Основният съд е приел, че е налице обоснованото предположение за участие на обвиняемия Х. в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като излага подробни мотиви затова в своето определение, цитирайки показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване, за оглед на веществени доказателства, албум и останалите писмени доказателства по делото.

От друга страна Военен съд - Пловдив е приел, че не съществува реална опасност обвиняемият Х. да се укрие или да извърши друго престъпление, доколкото същият не е осъждан, няма криминално поведение, има постоянен адрес, местопребиваване и работа във военно формирование.

Сочат се добрите му характеристични данни, това, че е награждаван и че същият полага грижи за болната си майка. Съдът е отчел с оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице, че пострадалият М. М. е получил при прострелването лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Взета е спрямо обвиняемият мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 6000 лева, като в този смисъл не уважава искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

3

Военно-апелативният съд, след като извърши проверка на съдебния акт и направи актуална самостоятелна преценка дали е налице обосновано предположение за извършване на престъплението, намери, че събраните до момента по делото доказателства, проследени в хронологичната им зависимост и логическата им последователност, в необходимата и достатъчна степен за този етап от наказателното производство дават възможност да се формира устойчив извод, че за обвиняемият редник Х. са налице в достатъчна степен на убедителност данни за съпричастност към инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Същият не оспорва възпроизвеждането на изстрел от собственото си огнестрелно оръжие пистолет „.....“. В тази насока са и показанията на свидетелите М., М.а, Д. М., двете изготвени съдебно-медицински експертизи на живи лица (л. 88-94 и л.

100-106, том 1 от досъдебното производство) и всички останали писмени доказателства по делото. Дали тази правна квалификация ще остане е въпрос, който ще бъде решен от органите на досъдебното производство и прокуратурата. Приетият в съдебно заседание протокол за разпит на свидетеля Е.Д. по същество не променя обстановката, довела до провеждане на изстрела. Този свидетел също потвърждава нападението на пострадалия свидетел М. над обвиняемия Х., като се сочат и нанесените удари. Приетият в съдебно заседание протокол за оглед на веществени доказателства от 27.10.2023 г., ведно с албум, също изяснява ситуацията около произвеждането на изстрела, като след огледа да трите броя камери за видеонаблюдение са описани действията на свидетеля М., двата удара, които нанася на обвиняемия и цялата ситуация до задържането на Х.. Фактическата обстановка се потвърждава и от приетите в съдебно заседание два броя албуми – от огледа на местопроизшествието от 21.10.2023 г. и от извършеното претърсване и изземване от 22.10.2023 г. приетите в съдебно заседание 4 броя експертизи на майката на обвиняемия В.Р. Х.а сочат за тежките й здравословни проблеми, които налагат оказване на грижи от близките й, в това число и от обвиняемия.

По отношение на това дали съществува реална опасност обвиняемият Х. да се укрие или да извърши престъпление с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК въззивната инстанция счита доводите и аргументите изложени в тази насока от основният съд в неговото определение за правилни и законосъобразни. Въззивният съд също като основния не приема доводите на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив за това, че след като обвиняемият нямал деца и съпруга и бил с добро материално положение, има опасност да се укрие.

Реалната опасност се извлича от тежестта на санкцията, предвидена за престъплението, за което по отношение на обвиняемия е повдигнато обвинение и която предполага той да извърши друго престъпление, с цел осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия, както и да извърши действия, целящи възпрепятстване на разследването. В конкретния случай, по делото не се съдържат никакви данни за наличие на реална опасност и заплаха за живота и здравето на свидетели или други лица, които да са от 4 съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Няма данни, които да обосноват и извод, че обвиняемият би извършил друго престъпление. Видно от приложената по делото справка за съдимост (том 1, л. 47 от досъдебното производство) обвиняемият не е осъждан, има отлични характеристични данни и е награждаван (л. 44-46, том 1 от досъдебното производство).

Не може да бъде изведен и извод за трайно незачитане от страна на обвиняемия на установените правила, осигуряващи обществения ред и превенцията на личността. Към настоящият момент обвиняемият Х. не е обвиняем по други висящи наказателни производства, не е осъждан, което не обуславя реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, с което да възпрепятства разследването по делото. Не може да се приеме и че има реална опасност обвиняемият да се укрие доколкото същия има постоянен адрес, на който адрес живее със семейството си (родителите) и полага грижи за болната си майка. При пристигането на местопроизшествието на органите на Военна полиция е оказал пълно съдействие на същите.

Настоящата съдебна инстанция счита, че определението на Военен съд Пловдив следва да бъде потвърдено доколкото не са налице предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение посочени в чл. 63, ал. 1 от НПК, а именно към момента не съществува реална опасност обвиняемият Х. нито да се укрие, нито да извърши друго престъпление.

Въззивният съд счита, че не следва да се взема и мярка за неотклонение „Домашен арест“ спрямо обвиняемия Х.,така, както иска прокурорът в съдебно заседание, тъй като това би попречило на същия да полага адекватни грижи за болната си майка.