Решение № 543 от 12.03.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 4845/2024
- Вид
- Решение № 543
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.125 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 543 гр. Бургас, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120104845 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. И. А*М* против „Медиатор 2015“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след приетото изменение в размера на иска, сумата от 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на разпространени на ***** год. чрез статия, поместена в електронния сайт „*****“, клеветнически твърдения за неистински позорни обстоятелства.
Исковете са с правно основание чл.45 вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства, моли за уважаването им.
Пълномощниците на ответното дружество оспорват исковете, считайки ги за неоснователни, по изложените в писмения отговор съображения, в т.ч. изтекла погасителна давност. Също ангажират доказателства.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи на следното:
В електронен сайт „*****”, на ***** год. е поместена статия със заглавие “**** ***** алармират за измама на фирма “****”: *****“. Съдържанието на статията разкрива разказ на лице, заплатило капаро за наем на вила в с.А*. Капарото било платено на представител на горепосочената фирма на среща в кафене, който се представил с името Г. и бил гологлав. В края на срещата дал визитна картичка на разказващия, на която фигурирали имената на ищеца, като управител на фирмата, както и ордер за полученото капаро, в което получател на сумата е ****”. Към статията са прикачени снимка на гологлав млад мъж с тъмни очила, за която ищецът твърди да е негова, както и снимки на визитната картична и ордера. Под снимката на ищеца им аследния текст: „*******“
Домейнът “*****” е бил регистриран на „*****“ ООД от **** год. до ***** 1 год., след която дата правото на ползване и управление на този домейн е прехвърлено на „Медиатор 2015“ ООД. Този домейн, на който съответства определен (уникален) IP адрес, е ползван от електронното издание „*****“ и за това няма спор между страните.
Св.Т* познава ищеца от м.февруари 2024 год., след като негов (на свидетеля) приятел му го препоръчал за закупуване на недвижим имот. За целта посетил офиса на М*, където разговаряли за бъдещата сделка и оставил депозит. Впоследствие проучил името на фирмата и попаднал на въпросната статия, в която пишело, че ищецът е измамник. Обадил му се в началото на м.март 2024 год. и му казал за публикацията, от което С. М* се разстроил и опитал да убеди свидетеля, че написаното не е вярно. Последният обаче бил вече скептично настроен и си поискал платения депозит, който в крайна сметка му бил върнат.
От така изяснената от фактическа страна обстановка, у настоящия състав на Бургаския районен съд се формира убеждение за неоснователност на предявените искове.
За да бъде ангажирана отговорността на деликвента, следва да е налице негово виновно противоправно поведение, от което за увредения да са настъпили вреди, поставени в непосредствена причинно – следствена връзка с противоправното поведение.
Повече от очевидно е, при използвания подход на публикацията, че се касае за непроверена информация, поднесена едностранчиво, която да е от естество да оклевети и по този начин да урони имиджа на ищеца. Това се извежда от фрапиращите разминавания между наименованието на дружеството, чийто управител е ищецът, и наименованието на дружеството, в полза на което е платено капарото, както и името на мнимия му представител, което също е различно от името на ищеца. И този извод не се променя от факта, че мнимият представител, разполагайки с визитната картична на ищеца, я е предоставил на платилия капарото анонимен пострадал, посочен само с инициалите си, което препятства евентуална проверка. Или пък, че в публикация е поместена снимката на С* М*, с многозначителен текст под нея, сложен единствено да снеме отговорността от публикувалия я. Всичко казано навежда на извода, че при публикацията е подходено твърде непрофесионално и в противоречие с журналистическата етика, с което в крайна сметка на ищеца са причинени твърдените негативни преживявания, подлежащи на репариране.
Но ответното „Медиатор 2015“ ООД, макар очевидно управлявано от едни и същи лица - еднолични собственици и управляващи и „*****“ ООД, според публичните вписвания в ТР, е различно от експлоатиращото домейна към датата на публикацията. Това обстоятелство, взето предвид с липсата на доказателства за правоприемство (универсално или частно) между двете посочени по-горе дружества, води до единствения извод, за липса на пасивна материалноправна легитимация у настоящия ответник.
Накрая - ако и да бяха доказани всички елементи на непозволеното увреждане, основателно би било възражението за изтекла погасителна давност. Деликтът е завършен с публикацията - на ***** год., на която дата изнесеното с нея е достигнало до неопределен кръг читатели. Към тази дата е бил известен и авторът Л*Н*, както и 2 експлоатиращото домейна дружество. Следователно, погасителната давност, съгл. чл.110 вр. с чл.114, ал.1 и ал.3 от ЗЗД, е изтекла към датата на предявяване на иска - 16.07.2024 год.
(чл.125 от ГПК).
Ето защо следва да се постанови решение, с което исковете да се отхвърлят, а на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да се присъди адвокатско възнаграждение, чийто размер, предвид основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, релевирано от пълномощника на ищеца, съдът определя на 200 лв., като адекватен на фактическата и правна сложност на делото и предвид Наредба № 1 / 2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа (ДВ, бр.14 / 18.02.2025 год.).
Ето защо и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. И. А*М*, ЕГН - **********, съдебен адрес: гр. С*****, против „Медиатор 2015“ ООД, ЕИК 203365903, седалище и адрес на управление: гр.Б******, представлявано от В*В*, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 900 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на разпространени на ***** год. чрез статия, поместена в електронния сайт „*****“, клеветнически твърдения за неистински позорни обстоятелства.
ОСЪЖДА С. И. А*М* да заплати на „Медиатор 2015“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3