Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 536 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 275/2025
Вид
Решение № 536
Подписан
13.05.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Варна, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500275 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. Б. Б. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3977/11.11.2024 год., постановено по гр. дело № 4851/2022 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу Р. Д. Д. от гр. Варна искове за делба на следните недвижими имоти:

АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ № 7 (на две нива), находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. № ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м . , ведно с принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от общите части на сградата, при описани в решението граници на апартамента, ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.;

ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. № 26, ет. 0, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр.

Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 1) Пералня - марка „Miele“, модел W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен № 40/090234630; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло 1 модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6 ) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8 ) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от жалбоподателя части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата. Небоснован е изводът на първоинстанционния съд, че процесните недвижими имоти (апартамент и гараж) били закупени преди брака на ответницата Р. Д. с жалбоподателя и със средства, предоставени й от баща й. Неправилен е и изводът на съда, че част от движимите вещи не съществуват, а други са закупени със средства на родителите на съделителката Р. Д.. Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че не били ангажирани доказателства, че жалбоподателят (ищец) е участвал със средства в строителството (респ. в изграждането) на имотите, като не е съобразено, че преди сключването на брака между страните, ответницата Р. Д. е придобила единствено право на строеж, а строителството е било заплащано изцяло със семейни средства; имотите са предадени в груб строеж и са довършени и обзаведени със семейни средства. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от съделителя З. Б. части и за постановяване на друго, с което исковете му за делба на апартамента, гаража и движимите вещи, описани по – горе, да бъдат уважени и горните имоти и движими вещи да се допуснат до делба при установените в закона квоти.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – съделителката Р. Д. Д. – оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решението в обжалваните от съделителя З. Б. части – правилно и законосъобразно и настоява да бъде потвърдено в тези части.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата – също чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по предявени от З. Б. Б. от гр. Варна срещу Р. Д. Д. от гр.

Варна искове за делба на два недвижими имота: АПАРТАМЕНТ – МЕЗОНЕТ № 7 (на две нива), находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м., ведно с принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от общите части на сградата , ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.; ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по КККР на гр.

Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и на множество движими вещи, като производството е висящо относно делбата на следните ДВИЖИМИ ВЕЩИ: 1) 2

Пералня – марка „Miele“, модел W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен № 40/090234630; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6 ) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8 ) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости, за които движими вещи се твърди, че са в държане на ответницата Р. Д..

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Сключеният помежду им на 25.09.1996 год. граждански брак е прекратен с развод с с влязло в сила на 02.02.2022 год. решение по гр. дело № 13957/2021 год. по описа на РС-Варна. Твърди се, че през време на брака страните са придобили собствеността върху АПАРТАМЕНТ – мезонет № 7 (на две нива), находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 111, 69 кв. м . , ведно с принадлежащата му изба № 5 площ от 8, 64 кв. м. и 14, 1316 % ид. ч. от общите части на сградата, ведно с 20 кв. м. ид. части от дворното място и 55, 25 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 241 кв. м.;

ГАРАЖ, находящ се в гр. Варна, район П., ул. Ф.К. ***, съставляващ обект с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, с площ от 15,35 кв. м., както и следните движими вещи: Пералня – марка „Miele“, модел W3923WPS; 2 ) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен № 40/090234630; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло - модел : FTXR42EV1B9; 5) Сейф - марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости . С прекратяване на брака с развод е прекратена и съпружеската имуществена общност между съпрузите, при което и придобитите през време на брака два недвижими имота – апартамент и гараж, описани по горе, както и гореизброените движими вещи са останали в обикновена съсобственост между страните при равни квоти.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания - за допускане до делба при равни квоти на гореописаните два имота и движими вещи.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете за делба на гореописаните два имота и движими вещи.

Относно недвижимите имоти твърди, че са нейна лична собственост, придобити преди сключването на дата 25.09.1996 год. на брака й с ищеца.

Твърди, че с договор за продажба на право на строеж от 08.08.1996 год. е придобила от ЕТ „Кондор – 31 Петър Владимиров“ правото на строеж върху заявените за делба апартамент и гараж. Описаните два имота са изградени изцяло от строителната фирма ЕТ „Кондор – 31“, като за строителната услуга плащанията са извършвани от ответницата. Пълната стойност на правото на строеж и на строителната услуга по изграждането на двата обекта – апартамент и гараж – са платени от ответницата преди сключването на брака между страните, а извършваните впоследствие, по време на брака, подобрения 3 в апартамента не го правят съсобствен. Твърди, че въз основа на доказателства, установяващи правото й на индивидуална собственост върху апартамента и гаража, ответницата се е снабдила и с констативни нотариални актове за собственост върху горните два имота.

По отношение на движимите вещи: 1) Пералня – марка „Miele“, модел W3923WPS; 2) Сушилня - марка „Miele“, модел T8626WP, сериен № 40/090234630; 3) Съдомиялна машина - марка „Miele“, модел G1162SCVi; 4 ) Климатик - марка „Daikin“, вътрешно тяло - модел: FTXR42EV1B9; 5) Сейф марка „Valberg“, модел BG67E000115; 6) Библиотечка от ПДЧ; 7) Гардероб – двукрилен от ПДЧ; 8) Г-образно бюро, изработено от ПДЧ; 9) Мивка - марка Bella Vista и 10) Шкаф за баня над мивката от МДФ плоскости , твърди, че са собственост на други лица – на две дружества, а не са придобивани от страните.

Настоява за отхвърляне на исковете за делба на апартамента и гаража и на гореизброените движими вещи, тъй като не са съсобствени между страните.

В съдебно заседаниие ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете си.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител, оспорва исковете, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а това се установява и от представените писмени доказателства, че с влязло в сила на 02.02.2022 год. решение по гр. де л о № 13957/2021г. по описа на РС -Варна, е бил прекратен с развод сключеният помежду им на 25.09.1996 година граждански брак.

Видно от предварителен договор за покупко-продажба от 22.07.1996 год.

П. И. В., действащ като ЕТ с фирма „Кондор – 31“ е продал на ответницата Р.

Д. Д. недвижим имот - апартамент – мезонет „7“, находящ се на 4-ти и 5-ти етажи в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна, ул. Ф. К. ***, с площ 111, 69 кв. м., изба № 5 с площ 8,64 кв. м и гараж – 2, находящ се на партерния етаж с площ 15, 35 кв. м. със съответен процент от общите части на сградата.

С договор за продажба на право на строеж, сключен с нот. акт № 105/08.08.1996г., том XXVII, дело № 7208/1996г. на ВнН, П.И.В. действащ като ЕТ с фирма “Кондор -31 Петър Владимиров“ и съпругата му Ж. Д. В. са продали на ответницата Р. Д. Д. право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. Ф.К. № 26, цялото с пространство 200 кв. м., съставляващо парцел III-5, кв. 40 по плана на 18-ти микрорайон на гр. Варна, а именно: на мезонет 7, находящ се на 4-ти и 5-ти терасовиден етажи, с площ от 111, 69 кв. м, ведно с 13, 3865 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ведно с принадлежаща изба № 5, със застроена площ 8, 64 кв. м., и на гараж № 3, със застроена площ 15, 35 кв. м, ведно с 1, 9505 % ид. части от общите части на сградата и от правото на 4 строеж върху терена.

От протокол обр. 16 от 12.09.1997 год. на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа: жилищна сграда в гр. Варна, ул. Ф.К. № 26 с 8 бр. апартаменти, 1 бр. магазин и 4 бр. гаражи, е видно, че строежът е приет и е предложено да се издаде разрешение за ползване на строежа, като е упоменато още, че обр. 16 е съставен на заседанието на комисията на 12.09.1997г. Видно е от обсъждания протокол, че на държавната приемателна комисия са били представени множество документи, съставяни в хода на строителството, включително и Акт обр. 12 от 30.08.1996 год. за отпочване на довършителните работи по сградата.

С договор за дарение, сключен с нот. акт № 121/15.09.1997г., том LI, дело № 14128/1997г. на ВнН, П.И.В., действащ като ЕТ с фирма “Кондор -31 Петър Владимиров“ и съпругата му Ж. Д. В. са дарили на ответницата Р. Д. Д.

20 кв. м. ид. части от дворно място, цялото с площ 200 кв. м. застроено и незастроено, съставляващо парцел III-5 в кв. 40 по плана на 18 – ти подрайон на гр. Варна, ул. Ф.К. № 26.

С нотариален акт за собственост № 21/16.03.1998г., том V, дело № 1624/1998 год. на ВнН, Р. Д. Д. е призната за собственик на имот, находящ се на IV-Vетажи на жилищна сграда с трасовиден етаж построена върху дворно място с пространство от 200 кв. м., съставляващо парцел III- 5 в кв. 40 по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна, ул. „Ф.К.“ ***, предадена за ползване с разрешение № 225/15.09.1997г. на ДИТСК и РИТСК гр. Варна, а именно апартамент - мезонет № 7, с площ от 111, 69 кв. м., изба № 5 с площ от 8, 64 кв.м, ведно с 14, 1316 % ид. части от общите части на сградата и 20 кв. м. ид. част от дворното място с пространство от 200 кв. м . В акта е посочено, че правото на собственост е придобито чрез закупуване право на строеж с нот. акт № 105, том XXVII от 1996 год. и нот. акт № 121, том II от 1997 год. по описа на нот. служба при ВРС.